Диабет тип 2 = ABCD



01/12/2009

А. Приложението на ниско-дозиран Aspirin се препоръчва при всички пациенти с диабет над 65 години, както и при тези под 65 години, които имат поне още един сърдечносъдов рисков фактор като: затлъстяване, артериална хипертония или дислипидемия

B. По-стриктният контрол на артериалното кръвно налягане (редукция с 10/5 mmHg) бе свързан в проучването UKPDS с намалена честота на инсулт с 44% и на застойна сърдечна недостатъчност с 56%

С. Терапията със simvastatin при пациенти с диабет постигна в проучването Scandinavian Simvastatin Survival Study (4S) намаление на риска за коронарна болест на сърцето с 55% в сравнение с плацебо

D. Ползите от ранния интензивен гликемичен контрол (ниво на HbА1с <7%) при пациенти с новодиагностициран диабет тип 2 бяха доказани от проучването UKPDS

Данните от 10-годишното продължение на UKPDS, публикувани през 2008 година (2), показаха, че ползите от ранния интензивен гликемичен контрол са трайни не само по отношение на микроваскуларните усложнения, но и на миокардния инфаркт (МИ) – значимо по-нисък относителен риск за МИ с 15% (p=0.014) в сравнение с групата на стандартно лечение (въпреки изравняването на нивата на А1с в двете групи една година след приключване на 10-годишната интревенционалната фаза на UKPDS).

Това показва, че степента на метаболитен контрол при пациентите с диабет тип 2 веднага след диагностициране на хипергликемията и през следващите няколко години има голямо значение за минимализиране на дългосрочните съдови усложнения (3).

Настоящите доказателства са в подкрепа на ранното агресивно лечение на хипергликемията при диабет тип 2 – веднага след диагностициране на заболяването при по-млади пациенти (под 60 години), които все още са без изявено сърдечносъдово заболяване и имат дълга очаквана продължителност на живот (прицелно ниво на А1с<7% или дори </=6.5%, ако не води до повишена честота на хипогликемия).

При по-възрастни (над 65 години) хора, с дългогодишна давност на диабета и изявено ССЗ, подобна агресивна стратегия (бързото понижаване на кръвната глюкоза) може да доведе до увеличаване на смъртността. При тези случаи (поради по-кратката очаквана продължителност на живот, свързания с хипогликемията риск за миокарден инфаркт и страничните нежелани действия на полифармацията) целите за гликемичен контрол трябва да бъдат по-умерени (А1с=/>7%).

В проучването UKPDS са включени пациенти с новодиагностициран диабет, докато в ACCORD – болни с 10-годишна предистория на заболяването. Около 30-40% от участниците в ACCORD, ADVANCE и VADT имат анамнеза за ССЗ още при започването на тези проучвания, а в UKPDS са без изявена сърдечносъдова патология.

Интервенцията за интензивен контрол на гликемията е прилагана в UKPDS за период от 10 години, докато в ACCORD е преустановена след средно 3.4 години поради повишаване на смъртността в тази група.

Мета-анализ на данните от четирите проучвания UKPDS, ACCORD, ADVANCE и VADT (4), потвърди, че гликемичният контрол per se играе централна роля за развитието на ССЗ при диабет тип 2, но прицелните нива на А1с при пациентите трябва да бъдат индивидуализирани.

Използвани източници:

1. Nathan D., Buse J., Davidson M. et al. Medical management of hyperglycemia in type 2 diabetes: a consensus algorithm for the initiation and adjustment of therapy. Diabetes Care 2009, 32:193-203 http://care.diabetesjournals.org

2. Holman R., Paul S., Bethel M. et al. 10-year follow-up of intensive glucose control in type 2 diabetes. N Engl J Med 2008, 359:1577-158 http://content.nejm.org

3. Ceriello A., Ihnat M., Thorpe J. The „metabolic memory”: is more than just tight glucose control necessary to prevent diabetic complications?J Clin Endocrinol Metab 2009, 94: 410-415 http://jcem.endojournals.org

4. Kelly T., Bazzano L., Fonseca V. et al. Systematic review: glucose control and cardiovascular disease in type 2 diabetes. Ann Intern Med 2009, 151:394-403 http://www.annals.org