Интраназален инсулин за лечение на диабетна невропатия?



01/07/2009
Приложението на интраназален инсулин забавя прогресията на диабетната периферна невропатия, показаха резултатите от проучване в Канада при мишки с диабет - модели на усложнението (1). Пиковата плазмена концентрация на инсулин след интраназална доставка е била около 1000 пъти по-ниска отколкото при подкожно му инжектиране. „Инсулиновият дефицит в нервната система играе важна роля както за развитието на диабетна невропатия, така и за промени в мозъчната тъкан. Основното предизвикателство е да се достави инсулин в нервната система без това да води до риск за хипогликемия”, коментират авторите. След интраназална доставка, инсулинът достига пикова концентрация в дорзалните коренни ганглии в рамките на един час в сравнение с шест часа при подкожно инжектиране. При мишките с експериментална диабетна невропатия, получили инсулин интраназално, е било постигнато по-изразено подобрение на тактилната и термалната чувствителност в сравнение с подкожната доставка на хормона. Освен това, интраназалното приложение е било свързано и с по-малко електрофизиологични нарушения и аксонална дегенерация. Невропротективният ефект на инсулина върху периферната нервна система се дължи на възстановяване на PI3K/Akt метаболитния път, предполагат изследователите. До края на годината те планират да започнат клинично проучване при пациенти с диабетна невропатия, целта на което е да се проследят дългосрочните ефекти на интраназалния инсулин върху прогресията на усложнението. Използван източник: 1. Francis G., Martinez J., Liu W. et al. Intranasal insulin ameliorates experimental diabetic neuropathy. Diabetes 2009, 58: 934-945 http://diabetes.diabetesjournals.org