Три стратегии за лечение на диабет тип 2



01/06/2009

Лечението на диабет тип 2 представлява:

– интензивна интервенция за промяна в стила на живот

– агресивен контрол на сърдечносъдовите рискови фактори

– намаляване на нивата на кръвната глюкоза с прицелно ниво на HbА1с <7%, ако това не води до значимо увеличаване на честота на хипогликемиите.

Интервенцията за промяна в стила на живот включва 150 минути физическа активност на седмица; нискомаслена диета с намален енергиен внос и загуба на 7% oт изходното тегло. Физическата активност и загубата на тегло могат да понижат триглицеридите и висцералната мастна тъкан, както и да намалят нивата на HbА1с с 0.6%.

Сърдечносъдовите рискови фактори като артериална хипертония, дислипидемия и микроалбуминурия трябва да бъдат агресивно контролирани със статини и АСЕ инхибитори.

При пациенти с диабет тип 2 на възраст над 40 години се препоръчва дневен прием на нискодозиран Aspirin за осигуряване на сърдечносъдова протекция.

При пациенти с диабет тип 2 и сърдечносъдово заболяване или при болни с диабет тип 2 над 40 години и поне още един сърдечносъдов рисков фактор се препоръчва прием на статини.

В сравнение с интервенцията за промяна в стила на живот, монотерапията с антихипергликемични средства намалява по-ефективно нивата на HbА1с (с 1-2% при прилагане на metformin, сулфонилурейни средства или тиазолидиндиони и с 0.5% -1.0% при използване на exenatide, pramlintide или acarbose).

Metformin се препоръчва за фармакологична терапия на първи избор, тъй като този медикамент доказа, че забавя прогресията на нарушения глюкозен толеранс в диабет тип 2 и единствен намалява смъртността при пациенти с диабет тип 2.

Acarbose също се свързва с намаление на риска за сърдечносъдови събития при пациенти с нарушен глюкозен толеранс или с диабет тип 2.

СУП и останалите секретагози могат да водят до наддаване на тегло. Въпреки че те увеличават инсулиновата секреция (коригират водещото нарушение при диабет тип 2), няма достатъчно доказателства, че имат благоприятен ефект върху сърдечносъдовите резултати.

Pioglitazone показа, че намалява сърдечносъдовите инциденти, но като тиазолидиндион повишава риска за сърдечна недостатъчност (без да води до увеличаване на сърдечносъдовата смъртност). Липсват данни за сърдечносъдовите ефекти на инкретиновите миметици и амилиновите аналози.