Скрининг и лечение на диабетната нефропатия



01/06/2009

Подобряването на гликемичния контрол, агресивното антихипертензивно лечение и прилагането на АСЕ инхибитори или на ангиотензин рецепторни блокери (ARB) може да забави прогресията на диабетната нефропатия

Диабетната нефропатия (ДН) засяга 20-40% от пациентите с диабет, като често води до нужда от диализа или бъбречна трансплантация. ДН се придружава от други усложнения като артериална хипертония, ретинопатия и сърдечносъдово заболяване.

Скрининг за ранно откриване на ДН

ДН няма типични симптоми. Затова:

– При пациентите с диабет тип 1, които имат петгодишна давност на заболяването, се препоръчва провеждането на годишно изследване за определяне на уринна албуминова екскреция и бъбречна функция.

– При пациентите с диабет тип 2 се препоръчва провеждането на годишно изследване от момента на диагностициране на метаболитното нарушение.

Случаите с микроалбуминурия, която прогресира до макроалбуминурия, са най-застрашени да развият краен стадий на бъбречно увреждане, което още веднъж подчертава защо редовният скрининг е толкова важен.

Наличието само на микроалбуминурия не означава, че пациентът има нефропатия, особено в отсъствието на хипертония.

При всички възрастни пациенти с диабет трябва веднъж годишно да се измерват нивата на серумния креатинин, за да може да се изчисли скоростта на гломерулната филтрация (GFR) и да се определи стадият на хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ, CKD), ако се установи такова.

Оптимизирането на гликемичния контрол (постигането на ниво на гликиран хемоглобин <7%) и поддържането на нормални нива на артериалното налягане (<130/80 mmHg) намаляват риска за появата на микроалбуминурия или забавят прогресията на микроалбуминурията в макроалбуминурия при пациентите с диабет.

Два класа медикаменти – ACE инхибитори и ангиотензин рецепторни блокери (ARB) – доказаха своята ефективност за лечение на пациенти с микро- и макроалбуминурия.

Данни от клинични проучвания посочиха, че намаляването на систолното артериално налягане с ACE инхибитори е по-благоприятно в сравнение с останалите класове антихипертензивни средства за забавяне на прогресията на ДН при пациенти с диабет тип 1.

Намаляването на артериалното налягане с АСЕ инхибитори до препоръчваните прицелни стойности бе свързано също така с по-бавно понижаване на GFR при пациентите с микроалбуминурия.

При пациенти с диабет тип 2, артериална хипертония и нормални албуминови нива – приложението на ACE инхибитори може да забави прогресията на микроалбуминурията. ACE инхибиторите доказаха също така, че намаляват сърдечносъдовата заболеваемост при болните с диабет, което допълнително подкрепя тяхното приложение.

В клинични проучвания, приложението на ARB бе свързано със забавена прогресия на микро- в макроалбуминурия и в краен стадий на бъбречно увреждане при диабет тип 2.

АСЕ инхибиторите и ARB трябва да се прилагат в дози, които са доказали своята благоприятна ефективност в клинични проучвания. Лечението с тях налага следене на серумните нива на калий поради опасност от хиперкалиемия при пациентите с намалена бъбречна функция.

Пациентите с GFR</= 45 ml/min/1.73 m2 трябва да бъдат прехвърлени на специалист по нефрология, тъй като това води до подобряване на качеството им на живот, забавяне на необходимостта от диализа и намаляване на разходите.

Лекарите трябва да обучават своите пациенти с диабет за прогресиращата природа на нефропатията и да ги информират колко е важно да бъде съхранена бъбречната функция с помощта на доказано ефективна терапия, която може да подоби крайните клинични резултати.

Използвани източници:

http://www.diabetesincontrol.com/results.php?storyarticle=6442

http://www.diabetesincontrol.com/issues/Issue%20453/dn.pdf