Инсулиновите аналози предлагат по-добро съотношение цена/полза от конвенционалните препарати



01/06/2009

Инсулиновите аналози (инсулини lispro, aspart, glulisine, glargine и detemir, бифазни инсулини lispro и aspart) имат по-висока цена за единица инсулин от конвенционалните човешки инсулинови препарати.

Аналозите осигуряват обаче:

– по-добър баланс между гликемичен контрол и поносимост

– ефективност и чувство за по-голяма гъвкавост на всекидневния режим

– намален риск за хипогликемии, особено нощни

– по-малко страхове от хипогликемия

Всичко това води до по-лесно приемане на инсулиновата терапия (намаляване на психологичната инсулинова резистентност) и подобрен комплаянс (спазване на лечението).

По-ниската честота на хипогликемии и по-доброто спазване на предписаното инсулиново лечение намаляват разходите за амбулаторни медицински услуги и хоспитализации, което в крайна сметка спестява пари и осигурява по-добро качество на живот на пациентите.

Подобреният гликемичен контрол от своя страна намалява риска за диабетни усложенения, което в дългосрочен план също е икономически по-ефективна интервенция.

Отчитайки ползите от инсулиновите аналози, терапията с тях е икономически ефективна, според обзорна статия, публикувана в списание Advances in Therapy (1).

Фармакоикономическите анализи за оценка на разходите и ползите показват, че по-високата цена от предписването на инсулинови аналози в сравнение с конвенционални човешки инсулини се компенсира от намалената честота на хипогликемични епизоди и на хроничните диабетни усложнения (в следствие на по-лесното приемане и спазване на инсулиновата терапия).

Целта на лечението при диабет е да се поддържат прицелните нива на гликиран хемоглобин (HbA1c), кръвна глюкоза на гладно и постпрандиално.

Двете дългогодишни проспективни проучвания – DCCT (при пациенти с диабет тип 1) и UKPDS (при пациенти с диабет 2) – доказаха важността на дългосрочния гликемичен контрол за намаляване на риска за микроваскуларни и макроваскуларни усложнения.

Основните бариери за подобряването на гликемичния контрол са повишената честота на хипогликемия и наддаването на тегло.

Фармакодинамичните и фармакокинетичните профили на инсулиновите аналози наподобяват по-точно действието на ендогенния инсулин.

Бързодействащите инсулинови аналози (lispro, aspart) имат по-бързо начало на действие, достигат по-ранна и изразена пикова концентрация и са с по-кратка продължителност на ефекта в сравнение с човешките бързодействащи инсулини. Поради това, те имитират по-точно постпрандиалното повишаване на ендогенната инсулинова секреция, която настъпва при хората с нормална бета-клетъчна функция.

Бързодействащите инсулинови аналози водят до по-добър контрол на постпрандиалната кръвна глюкоза при пациентите и с двата типа диабет при намален риск за интерпрандиална хипогликемия (между храненията).

Поради по-бързото начало на своето действие, те могат да бъдат инжектирани непосредствено преди хранене (отпада нуждата от 30-минутно изчакване между подкожната доставка на инсулина и началото на храненето), което осигурява по-голяма гъвкавост във всекидневието на пациентите с диабет.

Базалните аналози имат по-плосък и по-удължен профил на действие в сравнение с интермедиерните (NPH) инсулини.

И двата базални аналози – glargine и detemir – могат да осигурят покритие до 24 часа с еднократно инжектиране. Поради своето пролонгирано действие, те постигат по-добър контрол на кръвната глюкоза на гладно в сравнение с NPH инсулините.

По-плоският профил и липсата на пик в активността на базалните аналози се свързва с намален риск за хипогликемия, особено през нощта.

Освен това, detemir води до-малка интра-индивидуална вариабилност на действието (по-предвидим профил) в сравнение с NPH инсулина или с glargine.

Поради описаните им качества, инсулиновите аналози представляват по-добър избор за базално-болусна терапия. С тях се постига сходни или по-ниски нива на HbA1c в сравнение с конвенционалните човешки инсулини, но при намален риск за хипогликемии.

Това тяхно основно предимство помага да се преодолее водещата бариера за подобряване на гликемичния контрол – повишената опасност за хипогликемични епизоди. Освен това, лечението с detemir води и до по-малко наддаване на тегло в сравнение с NPH инсулин.

Когато се отчита цената на инсулиновите аналози трябва да се има предвид не само стойността на предписания медикамент, но и всичките разходи и ползи от неговото прилагане (по-високата стойност може да бъде компенсирана от превенцията на хипогликемиите, намалената нужда от хоспитализации и забавеното развитие на хроничните усложнения).

Независимо от по-високите разходи за единица инсулин, инсулиновите аналози водят до спестяване на средства за други медицински грижи (амбулаторни и болнични), което в дългосрочен план е икономически по-ефективно.

Използван източник:

1. Leichter S. Is the use of insulin analogues cost-effective? Adv Ther 2008, 25 (4): 285-299 http://www.advancesintherapy.com