Fenofibrate носи най-големи ползи припациентите с диабет тип 2 и метаболитен синдром



01/12/2008
Абсолютните ползи от fenofibrate* са най-големи при пациенти с диабет тип 2 и наличие на повече компоненти на метаболитен синдром, като липидопонижаващият медикамент постига най-благоприятен ефект при случаите с изявена хипертриглицеридемия, показа нов анализ на данните от проучването FIELD (1). В изследването FIELD (Fenofibrate In Event Lowering in Diabetes Study) са участвали 9795 пациенти с диабет тип 2, от които 80% са били с компоненти на метаболитен синдром (МетС), диагностицирани съгласно критериите на ATP III (Adult Treatment Panel III, National Cholesterol Education Program). Всеки отделен компонент на МетС (извън увеличаната обиколка на талията, която според ATP III е за мъже >102 cm и за жени >88 cm) е бил свързан с повишаване на абсолютния риск за сърдечносъдов инцидент с най-малко 3% за период от пет години. Пациентите с изразена дислипидемия (триглицериди =/>2.3 mmol/l и нисък HDL-холестерол) са имали най-висок риск за сърдечносъдово заболяване (17.8% за пет години). Приложението на fenofibrate e било свързано със значимо намаление на честотата на сърдечносъдовите събития при случаите с нисък HDL-холестерол или хипертония. Най-изразена полза от медикамента за намаляванена сърдечносъдовия риск е бил наблюдаван при случаите с изразена дислипидемия – редукция на относителния риск с 27% (p=0.005) или това означава, че за да бъде избегнат един инцидент, е необходимо 23 души да бъдат лекувани с fenofibrate. При участниците без анамнеза за предшестващо ССЗ е било постигнато най-голямо понижаване на риска в сравнение с цялата изследвана популация. Хората с метаболитен синдром (MeтC) имат повишен риск за сърдечносъдови инциденти, доказаха резултатите от мета-анализи на 37 клинични проучвания (172 573 души), публикувани през 2007 година в Journal of American College of Cardiology (2). МетС повишава 1.78 пъти вероятността за сърдечносъдови събития и смърт, като зависимостта е с около една трета по-силна при жените отколкото при мъжете (2.63 пъти спрямо съответно 1.98, p=0.09). NCEP ATP III дефиницията на метаболитен синдром включва наличие на поне три от следните компоненти: абдоминално затлъстяване (увеличена обиколка на талията), повишена плазмена глюкоза на гладно, повишени триглицериди, намален HDL-холестерол, повишено артериално кръвно налягане. Тази констелация от взаимносвързани метаболитни и сърдечносъдови рискови фактори промотира преждевременното развитие на атеросклеротичните сърдечносъдови заболявания и се среща често при пациентите с диабет тип 2 Настоящият анализ показва, че абсолютните ползи от fenofibrate са най-големи при случаите с повече компоненти на МетС и особено при болните с изразена хипертриглицеридемия. Фибратите (PPAR alpha агонистите), като fenofibrate, са фармакологична липидопонижаваща терапия на първи избор при пациенти със значима хипертриглицеридемия - те понижават нивата на триглицеридите (TG) по-ефективно от статините, поради което са по-подходящи при много високи нива TG и стойности на LDL-С от порядъка на прицелните. *fenofibrate (Lipanthyl на Solvay Pharma) е регистриран в България Използван източник: 1.Scott R., O’Brien R., Fulcher G. et al, on behalf of the FIELD Study Investigators . The effects of fenofibrate treatment on cardiovascular disease risk in 9795 people with type 2 diabetes and various components of the metabolic syndrome: the FIELD study. Diabetes Сare 2008 http://care.diabetesjournals.org 2.Gami A., Witt B., Howard D. et al. Metabolic syndrome and risk of incident cardiovascular events and death. J Am Coll Cardiol 2007;49 (4):403-414