Exenatide има по-добри метаболитни ефекти от sitagliptin



01/12/2008
Exenatide постига по-добри ефекти върху контрола на постпрандиалната плазмена глюкоза на 2-ия час (2ч ППГ), секрецията на инсулин и глюкагон, стомашното изпразване и калорийния внос при пациенти с диабет тип 2 в сравнение със sitagliptin, показаха резултатите от сравнително проучване, публикувани през октомври в Current Medical Research and Opinion (1). Exenatide (Byetta) e агонист на рецептора на глюкагон-подобния пептид-1 (GLP-1), докато sitagliptin (Januvia) e инхибитор на дипептидил-пептидаза-4 (DPP-4). Exenatide, като аналог на GLP-1, възпроизвежда директно действието на инкретина, докато sitagliptin повишава индиректно нивото на GLP-1, инхибирайки компетативно и обратимо неговия разграждащ ензим - DPP-4. В двойно-сляпото, рандомизирано, кръстосано, многоцентрово изследване са участвали 95 пациенти с диабет тип 2, лекувани до момента с metformin (54% жени). Участниците са имали следните изходни показатели: индекс на телесна маса 33 +/-5 kg/m2; гликиран хемоглобин (A1c) 8.5+/-1.2%; 2чППГ 245+/-65 mg/dl* (13.6+/-3.6 mmol/l). Пациентите са получавали първоначално exenatide (5 mсg s.c. два пъти дневно за период от една седмица, след което 10 mсg s.c. два пъти дневно за една седмица) или sitagliptin (100 mg/ден p.o. еднократно за две седмици), след което да преминали на алтернативното лечение за две седмици. Пострандиалните гликемични стойности са измервани на 2-ия час след прием на храна със стандартни тестове. Стомашното изпразване е определено посредством абсорбцията на acetaminophen. Резултатите след две седмици терапия показват по-ниски стойности на 2чППГ при терапия с exenatide (133+/-6 mg/dl* спрямо съответно 208+/-6 mg/dl*, p<0.0001, данни при 61 пациенти). Преминаването от exenatide на sitagliptin е било свързано с повишаване на 2чППГ с 73+/-11 mg/dl, докато преминаването от sitagliptin на exenatide е довело до допълнително понижаване на PPG с 76+/-10 mg/dl. Постпрандиалните глюкозни параметри (площ под кривата - AUC, концентрация – Cсредна, Cмаксимална) са били по-ниски при прилагането на exenatide отколкото на sitagliptin (p<0.0001). Двата медикамента са имали сходно действие върху плазмената глюкоза на гладно (p= 0.3234). В сравнение със sitagliptin, exenatide е довел до по-изразено подобряване на инсулиновата секреция (1.50+/-0.26 пъти, p=0.0239), намаляване на постпрандиалния глюкагон (AUC съотношение exenatide:sitagliptin 0.88+/-0.03, p=0.0011), понижаване на постпрандиалните триглицериди (AUC exenatide:sitagliptin 0.90+/-0.04, p=0.0118) и забавяне на стомашното изпразване (acetaminophen AUC exenatide:sitagliptin 0.56+/-0.05, p<0.0001). Exenatide е бил свързан с редукция на общия калориен внос (оценен по време на вечеря) в сравнение със sitagliptin (-134+/-97 kcal спрямо +130+/-97 kcal, p=0.0227, данни при 25 пациенти). Страничните ефекти (стомашночревно дразнене) са били леки до умерено изразени при прилагането на exenatide. За разлика от sitagliptin, exenatide забавя стомашното изпразване, намалява калорийния внос и води до загуба на тегло. Тези основни разлики между двете инкретин-базирани терапии могат да имат важно клинично отражение. Диабет тип 2 се дължи на двоен дефект - инсулинова резистентност и бета-клетъчна дисфункция. Комбинирането на тиазолидиндион и инкретинов миметик предлага следните взаимно допълващи се предимства (подобрен гликемичен контрол, намалена инсулинова резистентност, намалено наддаване на тегло, съхраняване на бета-клетките, потенциални сърдечносъдови ползи), тъй като повлиява едновременно и двете основни патофизиологични нарушения при диабет тип 2. Exenatide, добавен към терапията с тиазолидиндион (pioglitazone), намалява допълнително нивото на гликирания хемоглобин (HbA1c)<7%, понижава постпрандиалната плазмена глюкоза и плазмената глюкоза на гладно, намалява теглото и подобрява бета-клетъчната функция в сравнение с прилагането на тиазолидиндиона (със или без metformin). Използването на тази комбинация изглежда подходящо алтернативно решение за подобряване на метаболитния контрол на диабет тип 2 (2). Необходимо е допълнително изследване на сърдечносъдовите ползи от комбинираното прилагане на тиазолидиндион и аналог на GLP-1. *за да обърнете посочените стойности от mg/dl в mmol/l (SI), умножете по коефициент 0.0555 Използвани източници: 1.DeFronzo R., Okerson T., Viswanathan P. Effects of exenatide versus sitagliptin on postprandial glucose, insulin and glucagon secretion, gastric emptying, and caloric intake: a randomized, cross-over study. Curr Med Res Opin. 2008 Oct;24(10):2943-52 www.ingentaconnect.com/content/libra/cmro 2.Schwartz S. Targeting the pathophysiology of type 2 diabetes: rationale for combination therapy with pioglitazone and exenatide. Curr Med Res Opin. 2008