Приемът на витамин D в ранна детска възраст предпазва от диабет тип 1



01/10/2008

Децата, които получават добавки с витамин Д през първите месеци от живота си, имат близо 30% по-малък риск да развият диабет тип 1 (имунно-медииран) в по-късна възраст, показаха резултатите от мета-анализ на пет обзервационни проучвания (1).

Честотата на имунно-медиирания диабет нараства средно с 3% на година, като се счита, че до 2010 тя ще бъде с 40% по-висока, съпоставена с тази едно десетилетие по-рано. Ниската конкордантност сред монозиготните близнаци, както и фактът, че много от децата с фамилна обремененост за заболяването не го развиват, доказва, че наред с генетичната предизспозиция, важна роля за изявата на диабет тип 1 играят и фактори на околната среда.

Витамин Д се произвежда ендогенно или се внася чрез храната и с добавки. Майчината кърма съдържа незначителни количества витамин Д, поради което повечето експерти препоръчват допълнителен внос при кърмените деца. В страните с умерен климат поради оскъдната слънчева експозиция през зимните месеци, а често и поради значителната фотопротекция през летните месеци, ендогенната продукция на витамин Д е ниска до липсваща.

Данните през последните години показват, че приемът на витамин Д и прилаганите дози са значително редуцирани, доказателство за което се явява нарастващата честота на рахита и хипокалциемията.

Първите резултати за вероятната роля на витамин Д в профилактиката на диабет тип 1 идват от експериментални проучвания с мишки. Впоследствие се установява, че децата с имунно-медииран диабет имат по-ниски серумни нива на 25-хидроксивитамин Д, в сравнение със здравите.

Данните от епидемиологични проучвания показват, че диабет тип 1 е разпространен предимно в умерените географски ширини, както и че има сезонни вариации с пик на заболеваемостта през есенно-зимните месеци.

За да докажат профилактичната роля на допълнителния прием на витамин Д в периода на ранното детство за намаляване на риска от развитие на диабет тип 1 в по-късна възраст, авторите са предприели насочено търсене на всички рандомизирани-контролирани и обзервационни проучвания в Medline (1966-2007), Embase (1980-2007), Cinahl (1982-2007) и Cochrane Central Register of Controlled Trials.

Идентифицирани са 19 проучвания, от които само пет са отговаряли на зададените критерии – четири тип случай-контрола и едно кохортно изследване (2). Проследено е влиянието на фактори като вид на добавката, доза, продължителност и време на включване на добавката върху профилактичната роля на витамин Д при диабет тип1.

Три от включените случай-контрола проучвания (3, 4, 6), съдържат достатъчно информация, за да се оцени рискът за развитие на диабет тип 1 и да се съпостави между децата, получавали витамин Д, и тези, които никога не са приемали добавка. Общият брой участници в тях е 6455 (1429 пациенти и 5026 контроли).

Анализът на данните показва, че относителният риск за диабет тип 1 е по-нисък с 29% при децата, профилактирани с витамин Д (odds ratio, OR 0.71). Резултатите от кохортното проучване са подобни на тези от мета-анализа (2).

Нито едно изследване не проследява влиянието на вида на използваната добавка върху профилактичната роля на витамина, което не позволява да се направят конкретни изводи, свързани с този показател.

В преобладаващата част от проучванията липсва информация за прилаганата доза на витамин Д. Само Stene и сътр. установяват, че при нарастване на честотата на използването на витамин Д от един-четири до над пет пъти седмично, рискът за появата на диабет тип 1 намалява (OR 0.81 и OR 0.74, съответно) (5).

Данните от кохортното проучване също показват, че вероятността децата да заболеят от диабет тип 1 е по-малка при тези, използвали редовно добавката и в препоръчваната дневна доза от 2000 UI, съпоставени с пациентите, приемали нередовно витамин Д или в по-ниски дози (2).

Единствено проектът EURODIAB е изследвал влиянието на фактора продължителност на приемането на витамин Д. Не е установена сигнификантна разлика между децата, получавали добавката за по-малко от година, и тези, които са я приемали за период от над една година (OR 0.69 и съответно OR 0.64).

Stene и сътр.са единствените, които са изследвали зависимостта между времето на започване на прием на витамин Д и риска за развитието на диабет тип 1. Те установяват, че децата, които да започнали да приемат витамин Д между седмия и 12-ия месец, имат по-малък риск за диабет тип 1 в сравнение с тези, при които вносът на витамина е започнат между раждането и шестия месец (OR 0.55 и ОR 0.80).

Обсъждане

Мета-анализът на данните от четири проучвания, обхванали деца от различни европейски страни, показва, че приемът на витамин Д в ранна възраст намалява риска за развитие на диабет с близо 30%, в сравнение с децата, които не са получавали добавка (1).

Единственото изследване, което не е доказало връзка между витамин Д и последващата поява на диабет тип 1, е това на Stene и сътр. от 2003 (5).

Резултатите от кохортното проучване доказват, че пациентите с рахит, диагностициран в ранна възраст (и поради тази причина вероятно с най-ниски серумни нива на витаминД), са били с най-висок риск за диабет тип 1. В допълнение, рискът е много по-нисък при децата, профилактирани редовно и с по-високи дози витамин Д (2).

Точният механизъм, по който витамин Д осигурява протекция срещу разрушаването на панкреасните бета-клетки, все още не е напълно изяснен.

Идентифицирането на рецептори за активната форма на витамин Д както върху имунните, така и върху бета-клетките, провокира провеждането на редица изследвания, целта на които е изясняване на тези взаимодействия. Натрупаха се доказателства за физиологичната роля на витамин Д в имунните механизми, както и за протективния му ефект по отношение на цитокин-индуцираната деструкция на бета-клетките.

В заключение, данните от проведените обзервационни проучвания подкрепят ролята на витамин Д в профилактиката на имунно-медиирания диабет при децата. За да се изготвят конкретни препоръки за оптималната доза, режим на приложение, продължителност и време за включване на добавката, е необходимо да се изчакат резултатите от големи рандомизирани, плацебо-контролирани проучвания с продължителен период на проследяване.

Д-р Кремена ДИМИТРОВА

Използвани източници:

1. Zipitis C., Akobeng A. Vitamin D supplementation in early childhood and risk of type 1 diabetes: A systemtic review and meta-analysis. ADC Online First: March 13, 2008 http://adc.bmj.com

2. Hypponen E., Laara E., Reunanen A. et al. Intake of vitamin D and risk of type 1 diabetes: a birth-cohort study. Lancet 2001; 358: 1500-3 http://www.thelancet.com

3. Stene L., Ulriksen J., Magnus P. et al. Use of cod liver oil during pregnancy associated with lower risk of type 1 diabetes in the offspring. Diabetologia 2000; 43: 1093-8 http://www.diabetologia-journal.org

4. The EURODIAB Substudy 2 Study Group. Vitamin D supplement in early childhood and risk for type 1 (insulin-dependent) diabetes mellitus. Diabetologia 1999; 42: 51-4

5. Stene L., Joner G. Use of cod liver oil during the first year of life is associated with lower risk of childhood-onset type 1 diabetes: A large, population-based, case-control study. Am J Clin Nutr 2003; 78: 1128-34 http://www.ajcn.org

6. Tenconi M., Devoti G., Comelli M. et al. Major childhood infectious diseases and other determinants associated with type 1diabetes: A case-control study. Acta Diabetol 2007; 44: 14-9 http://www.epodiatry.com/resource/diabetes-journals.htm