Експериментални терапии на диабетната нефропатия



01/10/2008
Exendin 4 (DPP-4 резистентен дългодействащ GLP-1 аналог) може да влияе благоприятно върху диабетната нефропатия (ДН) посредством антиинфламаторно и антиисхемично действие в бъбречната тъкан. Той намалява значимо уринната екскреция на албумин и тъканното увреждане (подобрява хиперфилтрацията, понижава експанзията на мезангиалния матрикс, експресията на TGF-beta1, ICAM-1 и инфилтрацията с макрофаги), като тези директни ренопротективни ефекти на GLP-1 аналога са независими от неговото понижаващо кръвната глюкоза и систолното артериално налягане действие. Ангиотензин II (АII) играе патофизиологична роля в прогресирането на диабетната бъбречна болест. Средствата, които блокират AII, свързвайки се с АТ1 рецепторите, представляват важна терапевтична стратегия за превенция на бъбречното увреждане при пациентите с диабет. Селективната блокада на АТ1а (но не и на АТ1в) рецепторния подтип намалява бъбречното увреждане при миши модели на заболяването. Cholecystokinin (CCK) има защитна роля срещу развитието и прогресирането на ДН поради антиинфламаторните си ефекти. Дефицитът на двата негови рецептора А и В ускорява бъбречното увреждане при индуциран при мишки диабет. CCK изглежда потенциално средство за лечение на ДН. Делецията на RAGE (рецептор на крайните продукти на напредналото гликиране - AGEs) предпазва от развитието на ДН и атеросклероза – намалява структурните увреждания при експериментални модели на двете заболявания. Ефектът се дължи на понижаване на експресията на проинфламаторни и профибротични растежни фактори в бъбрека и аортата (включително на MCP-1 и p65 субединицата на NFkappaB).