Bisphenol A – рисков фактор за диабет и сърдечносъдови заболявания?



01/10/2008

Хората с повишени уринарни нива на bisphenol A (BPA) имат значимо по-висок риск за диабет и сърдечносъдови инциденти, показа анализ на данните от епидемиологичното проучване National Health and Nutrition Examination Survey (NHANES) 2003-2004 в САЩ, публикувани в Journal of the American Medical Association (1).

BPA* e химическо вещество, което се използва като добавка (адитив) в поликарбоновите пластмаси за производството на бутилки за напитки (включително шишета за бебета) и опаковки за храни, поради което може да контаминира въпросните храни и течности.

Бисфенол А има естрогенна активност (свързва се с естрогеновите рецептори и повлиява репродуктивната функция), уврежда хепатоцитите и панкреасните бета-клетки, нарушава тиреоидната функция и промотира затлъстяване. Повишеният сърдечносъдов риск вероятно се дължи на протромбогенни ефекти на химическото вещество.

Уринарното ниво на BPA е показател за степента на хранителна експозиция. Увеличаване на концентрацията на BPA в урината с едно стандартно отклонение е било свързано в проведения анализ с повишена вероятност за наличието на диабет с 39%, коронарна болест на сърцето – с 63% и комбинирани сърдечни инциденти – с 40%, след изключване на влиянието на други рискови фактори.

Наред с това, посоченото увеличение е отговаряло и на адаптирано повишаване на нивата на алкалната фосфатаза с 48% (p=0.002) и на гама-глутамилтрансферазата (GGT) с 29% (p<0.001).

Не е била установена зависимост между повишените нива на BPA и LDL-холестерола, триглицеридите, кръвната глюкоза на гладно и инсулина на гладно.

Населението в развитите страни е изложено на висока експозиция на BPA – веществото се установява в 93% от уринните проби на американците, като по-засегнати са жените и хората с ниски доходи (2).

През август американската Агенция за храните и лекарствата (FDA) направи оценка на потенциалните здравни рискове и допустимия дневен прием на BPA (3), но становището се основава предимно на проучвания при животни.

Поради все по-масовото използване на BPA и хроничната (всекидневна) експозиция на много хора, той може да окаже значимо негативно влияние върху общественото здраве.

*BPA е разрешен за използване в материали, предназначени за контакт с храни в ЕС с Директива на Комисията на Европа 2002/72/ЕС от 6 август 2002, отнасяща се до пластмаси и артикули, предназначени за контакт с храни.

В оценката си за риска от бисфенол А, публикувана през януари 2007, Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA) определи допустим дневен прием (TDI) от 0.05 mg/kg телесно тегло за това вещество.

В становище, публикувано през юли 2008, EFSA дава заключение, че след експозиция на BPA – човешкото тяло бързо метаболизира и елиминира веществото. Тези резултати потвърждават, че експозицията на BPA е много по-ниска от допустимия дневен прием от 0,05 mg/kg телесно тегло, определен преди това от EFSA.

Използвани източници:

1. Lang I., Galloway T., Scarlett A. et al. Association of urinary bisphenol a concentration with medical disorders and laboratory abnormalities in adults. JAMA 2008, 300 (11): 1303-1310 http://jama.ama-assn.org/cgi/content/full/300/11/1303

2. Centers for Disease Control and Prevention. National Report on Human Exposure to Environmental Chemicals: Spotlight on Bisphenol A http://www.cdc.gov/exposurereport/pdf/factsheet_bisphenol.pdf

3. Food and Drug Administration. Draft assessment of bisphenol A for use in food contact applications http://www.fda.gov/ohrms/dockets/ac/08/briefing/2008-0038b1_01_02_FDA%20BPA%20Draft%20Assessment.pdf