Въвеждане на лечението с инсулинова помпа в България



01/07/2008
Първите системни опити за лечение* с инсулинова помпа в България стартираха през март 2007 при 14 наши пациенти с диабет тип 1, на средна възраст 9.09+/-6.06 г. Изследваният изходен НbА1с e 9.01+/-2.05% (от 6.8 до 12.3%). Лечението с инсулинова помпа се започна след предварително обучение за техническото обслужване на помпата и подробно запознаване с нейните функции. Определянето на базалния режим се извършва от лекар след анализ на инсулиновата нужда при предходния инсулинов режим, най-често с многократни инсулинови инжекции. Болусите, необходими за покриване на приетата храна (изчисляват се стриктно приетите въглехидрати), се определят също на базата на предходната инсулинова доза**. Последният изследван НbА1с на групата като цяло показа значително намаляване – 7.77%+/-1.69% (6.2% - 10.7%), което потвърждава световния опит за подобряване на гликемичния контрол при използването на помпа. Трудностите, които възникнаха при нашия начален опит, бяха свързани с техническото осигуряване на постоянната инфузия на инсулин. Липсата на депо от инсулин при лечение с инсулинова помпа е причина за сравнително бързата декомпенсация на диабета с поява на кетотела и навлизане в състояние на кетоацидоза. Това е най-честото усложнение при лечение с инсулинова помпа (по литературни данни). При четири от нашите пациенти се наблюдаваха преходни състояния на начална кетоацидоза, свързани със спиране на инсулиновия внос поради изваждане на канюлата от мястото на подкожната инфузия. При две от децата се наложи лечение с инфузия на електролити и еднократна инжекция на инсулин с писалка, след което се премина отново на лечение с инсулиновата помпа (смяна на сета). При другите два инцидента кетонемията се овладя след смяна на сета и поставяне на болус с помпата. Обучението на пациента е непрекъснат процес не само при лечение с инсулинови инжекции, но и с инсулинова помпа. Честото изследване на глюкозното ниво е от изключително значение за индивидуализиране на лечението. Всяка промяна в базалния режим налага проследяване на гликемията, за да се осигури желаната цел на терапията. Изчисляване на въглехидратния внос и дозиране на съответните болуси е също абсолютно необходимо, за да се получи добър резултат. Една от наблюдаваните и от нас грешки е да се приема храна без да се поставя болус. Това довежда до влошаване на контрола, тъй като базалният инсулин не може да покрива храненията. Всички тънкости на дозирането на инсулина могат да се овладеят само с прецизен анализ на данните от измерването на глюкозните нива и съпоставянето им с инсулиновата доза. Това трябва да се прави при всеки пациент, независимо от начина на лечение, но с инсулиновата помпа е възможно да се постигне максимално точно дозиране. Комплектът инсулинава помпа - глюкозен сензор е незаменимо средство за улеснение на лечението. Освен ползите, трябва да се имат предвид и възможните рискове при лечението с инсулинова помпа. Ретроспективен анализ на американската FDA, обхванал данните за 10-годишен период в САЩ, показа 1594 инцидента (тежки хипогликемии или кетоацидози), от които 13 - с фатален изход (2)**. Малка част от тези инциденти се дължат на техническа неизправност на устройството. Мнозинството са резултат на човешки грешки. За да се намалят до минимум нежеланите рискове, трябва да са налице следните условия: 1. Много добре подготвен екип от специалисти, които да обучават пациентите и семействата им за лечение с помпа, както и да осигурява компетентна намеса при инцидент. Това ще намали инцидентите, настъпили от неправилно използване на помпата, поради „незнание”. 2. Много добър комплаянс на пациентите и психическа стабилност, за да се избягват съзнателно предизвиканите „грешки” в лечението (особено при суицидни нагласи). 3. Правилен подбор на пациентите за лечение с помпа, които да са в състояние да се справят с употребата на устройството и прецизността на дозирането, за да се осигури тяхната безопасност. Не са подходящи пациенти с психологични проблеми (депресии, суицидни наклонности). Д-р Мая КОНСТАНТИНОВА, д.м. * Лечението с инсулинова помпа стартира в света преди повече от 20 години и вече доказа своите предимства. У нас първият опит в това отношение датира от 1984-85, когато се постави инсулинова помпа на момиче на 16-годишна възраст от проф. д-р Мария Дамянова и д-р Калинка Коприварова. ** Допълнителна информация: Константинова М. Инсулиновите помпи в детска възраст. Доктор D 2006, бр. 4/зима:16-20 http://mbd.protos.bg) Янкова Д. Необходими са нови стандарти за по-безопасно използване на инсулиновите помпи. MD 2008, бр. 4/юни: 29 Използван източник: 1. Cope J., Morrison A., Samuels-Reid J. Adolescent use of insulin and patient-controlled analgesia pump technology: A 10-year Food and Drug Administration retrospective study of adverse events. Pediatrics 2008, 121 (5): е1133-1138