Препоръчваните прицелни нива на LDL-C и на артериално налягане са оптимални за първична превенция на ССЗ при диабет тип 2



01/07/2008
Хората с диабет тип 2 имат повишен риск за сърдечносъдово заболяване (ССЗ), но до момента не бе проведено изследване, което да посочи дали контролът на двата рискови фактори - LDL-холестерол и артериално кръвно налягане - отвъд препоръчваните в практическите указания прицелни нива може допълнително да понижи свързания с диабета риск за сърдечносъдови събития. Авторите на рандомизираното проучване SANDS (Stop Atherosclerosis in Native Diabetics) (1) са сравнили прогресирането на субклиничната атеросклероза при пациенти с диабет тип 2 и от двата пола, лекувани с цел да постигнат прицелни нива на LDL-холестерол (LDL-C) </=1.8 mmol/l и на систолно артериално налягане (САН) </=115 mmHg (агресивна интервенция - 252 души) или препоръчваните цели на LDL-C <2.6 mmol/l и на САН <130 mm Hg (стандартна интервенция – 247 души). Наблюдението е било проведено за период от три години в четири клинични центрове в САЩ, като в него е участвала индианска популация на възраст 40 години и повече (средно 56 години, 66% - жени) с диабет, дислипидемия и артериална хипертония, но без анамнеза за сърдечносъдови инциденти. Първична крайна точка за оценка на ефективността на прилаганата интервенция е била прогресията на атеросклерозата, оценена чрез измерване на дебелината на интима-медията (IMT) на каротидните артерии. Проучването е проведено неслучайно сред индианци с диабет тип 2 – данни от предишни изследвания показаха, че при тази етническа група IMT е предиктор за бъдещи сърдечносъдови събития. Индианското население в САЩ е с една от най-високите честоти на диабет тип 2 в света, който при тях се изявява и на относително по-ранна възраст. Средните прицелни нива на LDL-C и САН са били постигнати и поддържани и в двете групи. Не е била установена разлика между двете групи в честотата на клинично значимите сърдечносъдови събития (1.6/100 и 1.5/100 пациента-години, р = 0.87). Понижаването на LDL-C и САН води до намаляване на дебелината на интима-медията на каротидните артерии и до регресия на хипертрофията на лявата камера (ЛК) при пациенти с диабет тип 2, субклинична атеросклероза и артериална хипертония. Честотата на сърдечносъдовите събития е била по-ниска от прогнозираната, но не се е различавала значимо в двете групи. Според авторите на проучването, постигането на препоръчваните стойности на LDL-С и на артериалното налягане, осигурява на пациентите с диабет тип 2, дислипидемия и артериална хипертония първична профилактика на сърдечносъдовите събития. В клиничната практика тези нива се постигат едва при една трета от случаите с дислипидемия и артериална хипертония, което обяснява свързаната с диабет тип 2 висока заболеваемост и смъртност от ССЗ. Носят ли по-агресивните цели (отвъд препоръчваните нива на LDL-С и на АН) допълнителна полза все още не е доказано. При всички случаи, по-агресивната стратегия е свързана с по-големи финансови разходи и повишена честота на странични действия на антихипертензивните медикаменти. Данните от това проучване потвърждават, че забавеното прогресиране на атеросклеротичните изменения в съдовата стена са свързани с понижаването на LDL-С, докато регресията в хипертрофията на ЛК – с редуцирането на артериалното налягане. Все още не е ясно дали по-агресивната стратегия би довела до подобрени дългосрочни крайни резултати в сравнение със стандартната терапия за контрол на двата рискови фактора. Препоръчваните прицелни нива на LDL-C и АН са оптимални за първична профилактика на ССЗ при пациентите с диабет тип 2 (най-благоприятно съотношение полза:риск) и поради това се препоръчват на клиничната практика. Използван източник: 1. Howard B., Roman M., Devereux R. et al. Effect of lower targets for blood pressure and LDL cholesterol on atherosclerosis in diabetes. The SANDS randomized trial. JAMA 2008;299 (14):1678-1689 http://jama.ama-assn.org