Нов предиктор за съдов риск?



01/07/2008
Плазменото ниво на асиметричния диметил аргинин (ADMA) – естествен ендогенен метаболит на L-аргинина, може при пациенти с диабет тип 1 и диабетна нефропатия да предсказва степента на риск за фатални и нефатални сърдечносъдови събития, както и за прогресиране на бъбречното увреждане, показаха резултатите от проведено в Steno Diabetes Center в Дания проучване, публикувани в сп. Diabetes Care (2008, 31:747-752). Според неговите автори, измерването на нивата на ADMA може да служи за допълнително стратифициране на подобна популация болни и за откриване на случаите, които се нуждаят от допълнително интензифициране на лечението. ADMA може да инхибира и трите изоформи на NO (азотен окис) синтазата, което води до намалена продукция на NO. При пациенти с нива на ADMA над средните е било установено по-ускорено намаляване на скоростта на гломерулната филтрация. Случаите с най-високи плазмени концентрации на този метаболит са били с 3.2 пъти по-висока вероятност за развитието на краен стадий на бъбречно увреждане. Отново в тази група е регистрирана и по-висока обща смъртност с 67%. Доколко някои пациенти имат генетична предиспозиция към повишаване на ADMA поради мутации в гени, които са свързани със синтеза и разграждането на тази субстанция, и дали антихипертензивното лечение или други методи за сърдечносъдова защита могат да оказват благоприятно влияние върху неговите нива са обект на намиращи се в ход допълнителни изследвания в тази област.