Установени са рисковите фактори за падания при възрастни хора с диабет



01/05/2008
Намалената скорост на моторна проводимост на n. peroneus, по-високите нива на цистатин-C и понижената контрастна чувствителност на зрението са причини за повишената честота на паданията при възрастните хора с диабет, показаха резултатите от обсервационно проучване, публикувани през март в Diabetes Care (1). Пациентите с диабет на напреднала възраст имат анамнеза за по-чести падания, но до момента малко се знае кои са рисковите фактори за това. Поради това, авторите на Health, Aging, and Body Composition Study са си поставили за цел да установят дали свързаните с диабета усложнения или прилаганите терапии са причината за този феномен, както и каква е степента на влиянието на всеки потенциален фактор. Средната начална възраст на участниците с диабет (446 души от цялата кохорта) е била 73.6 години (55.4% са мъже). Пациентите са имали следните изходни показатели (средни стойности): BMI 28.8 kg/m2, тегло 80.7 kg, продължителност на диабета 12.8 години. В групата на терапия с перорални антидиабетни средства - 40.7% са получавали СУП. На лечение с инсулин са били 14%. Наблюдението е продължило средно 4.9 години. 24% от пациентите са съобщили за падания на пода или на земята през първата година и съответно - 22%, 26%, 31% и 30% през всяка следваща година. Намалената скорост на проводимост на n. peroneus във fossa poplitea (показател за нарушена функция на периферната нервна система) е била свързана с 1.5 пъти по-голяма вероятност за падания при пациентите с най-лоши резултати от електрофизиологичното изследване спрямо останалите; по-високите нива на цистатин-C (маркер за намалена бъбречна функция) - с 1.38 пъти по-голяма вероятност; влошената контрастна чувстителност на зрението - с 1.41 и по-ниското ниво на хемоглобин А1с (HbА1с), но само при случаите на инсулиново лечение - с 4.36 пъти (стойности 8%). В групата на лечение с перорални хипогликемични средства, но без инсулин - ниските нива на HbA1с не са били свързани със значимо повишен риск за падания (1.29 пъти при HbА1с 8%). Сред лекуваните си инсулин, 6.1% са имали ниво на HbА1с </=6%, 17.6% - нива между 6 и 7%, 34.2% - между 7 и 8% и 42.1% - над 8%. 62% от пациентите са практикували домашен самоконтрол на кръвната глюкоза. При по-възрастните хора с диабет профилактиката на свързаните с това заболяване усложнения може да намали честотата на паданията, смятат авторите. Постигането на по-ниски нива на A1с с перорални антидиабетни средства не води до повишена опасност за падания, но при лекуваните с инсулин – ниво на A1с </=6% е рисков фактор. Ниското ниво на HbА1с при случаите, които не са прилагали инсулин, не е било свързано с повишен риск за падания, както и намалената нервна проводимост на n. peroneus между глезена и поплитеалната ямка или главата на фибулата. Артериалното кръвно налягане в седнало или в изправено положение на тялото също не е имало влияние върху опасността за падания, но промените в диастолното (не и в систолното АН) е било асоциирано с повишен риск. Загубата на тегло, но не и BMI, е повишавала вероятността за падания. Ниво на HbА1с </=6% е свързано с по-висок риск за падания при възрастни пациенти с диабет, които са на терапия с инсулин, но не и на перорални хипогликемични средства. Предиктори за падания при диабетици на напреднала възраст са: намалената периферна нервна функция, влошеното зрение, загубата на тегло (повишен риск за хипогликемични епизоди) и бъбречната дисфункция. Използван източник: 1. Schwartz А., Vittinghoff Е., Sellmeyer D. et al, for the Health, Aging, and Body Composition Study Diabetes-related complications, glycemic control, and falls in older adults. Diabetes Care 2008;31:391-396 http://care.diabetesjournals.org