Telmisartan и ramipril предпазват бъбречната функция при пациенти с диабет тип 2 и хипертония



01/07/2007
При пациенти с диабет тип 2 и артериална хипертония, приложението на инхибиторите на ренин-ангиотензиновата система (РАС) telmisartan и ramipril може да има протективен ефект за бъбреците и сърдечносъдовата система посредством увеличаване на активността на азотния окис/оксид (NO) в бъбречния ендотел, показаха резултатите от рандомизирано контролирано проучване, публикувани през юни в списание Diabetes Care (1). Една от най-ранните прояви на съдови изменения е ендотелната дисфункция, която от своя страна също може да провокира появата на албуминурия и да влияе върху сърдечносъдовата прогноза, коментират авторите на проучването. Целта на проведеното от тях изследване е била да се анализират ефектите от блокадата на РАС върху ендотелната функция. В това многоцентрово, проспективно, двойно-сляпо, с форсирано титриране на дозите изследване, са участвали 96 пациенти с диабет тип 2, хипертония, скорост на гломерулна филтрация над 80 ml/min и нормо- или микроалбуминурия, които са били рандомизирани на еднократно дневно лечение с telmisartan 40/80 mg или с ramipril 5/10 mg за период от девет седмици. Активността на NO е била оценена посредством промяната в реналния плазмен кръвоток в отговор на интравенозното въвеждане на N-monomethyl-L-arginine (L-NMMA). В групата на telmisartan е било установено значимо увеличаване на понижения ренален плазмен кръвоток в отговор на L-NMMA – от изходна стойност 71.9±9.0 ml/min до 105.2±9.7 ml/min в края на терапията (р<0.001). При лекуваните с ramipril промяната в този първичен критерий за оценка на ефективността на терапията е била съответно от 60.1±12.2 ml/min до 87.8±9.2 ml/min (р=0.018). Адаптираната разлика между двете лечения е -17.1±13.7 ml/min (р=0.214). Без приложението на L-NMMA, лечението с ангиотензин рецепторния блокер е довело до повишаване на реналния бъбречен кръвоток в покой от 652±27.0 ml/min до 696±31.0 ml/min (р=0.047), докато терапията с АСЕ инхибитора не е била свързана със значима промяна. Колкото по-голямо е било подобрението на базалната активност на NO, толкова по-изразен е бил вазодилатативният ефект върху бъбречната васкулатура (r=0.47, p<0.001). Не е била установена значима разлика по отношение на антихипертензивния ефект на двата медикамента. Терапията с тях е довела и до сходно понижаване на изходната албуминова екскреция. При пациентите с диабет тип 2 - telmisartan и ramipril повишават сигнификантно активността на NO в реналия ендотел, което от своя страна може да подпомага съхраняването на бъбречната и сърдечносъдовата функция, смятат авторите. Албуминурията и намалената бъбречна функция са установени предиктори за сърдечносъдова заболеваемост и смъртност. Албуминурията се провокира от ендотелна дисфункция, която е една от най-ранните прояви на съдово увреждане. Ендотелните съдови клетки освобождават NO, който води до релаксиране на съдовата тъкан и до инхибиране на тромбоцитната агрегация и адхезия. Този процес е необходим за поддържане на съдовия интегритет. Ендотелната дисфункция възниква в резултат на нарушен синтез или на повишено разграждане на NO и това води до атеросклероза и увреждане на прицелните органи, което резултира в сърдечносъдова болест или в хронично бъбречно увреждане. Инхибиторите на ангиотензин-конвертиращият ензим блокират превръщането на ангиотензин I в ангиотензин II, докато блокерите на ангиотензин II рецепторите не позволяват ангиотензин II да се свърже с тип 1 рецепторите. И двете групи медикаменти водят до значимо подобрение на бъбречната ендотелна функция. Използван източник: 1.Schmieder R., Delles C., Mimran A. et al. Impact of telmisartan versus ramipril on renal endothelial function in patients with hypertension and type 2 diabetes. Diabetes Care 2007, 30:1351-56 http://care.diabetesjournals.org