Инсулин aspart има добър профилна безопасност по време на бременност



01/07/2007

Приложението на бързодействащия инсулинов аналог aspart (IAsp) като компонент на базално-болусната терапия с NPH инсулин при бременни жени с диабет тип 1 има сходен профил на ефективност и безопасност в сравнение с човешкия бързодействащ инсулин (HI), като може да предлага и някои допълнителни клинични ползи, показаха резултатите от датско проучване, публикувани през април в списание Diabetes Care (1).

Жените могат да продължават терапията си с този болусен инсулин и по време на бременност, смятат авторите. В допълнение, бързодействащият инсулинов аналог може да намали броя на тежките хипогликемични епизоди, на спонтанните аборти и на преждевременните раждания, в сравнение с човешките бързодействащи инсулини.

В отвореното проучване са участвали 322 жени с диабет тип 1 и планирано настъпила бременност. Всичките пациентки са имали ниво на хемоглобин А1с8% при потвърждаване на бременността. След това, дозите на инсулина са били титрирари с цел да се постигне ниво на А1с под 6.5%, като тази прицелна стойност е постигната при 80% през второто и третото тримесечие на бременността.

Пациентките* са били рандомизирани в две паралелни групи на болусна терапия с човешки бързодействащ инсулин (165 жени) или съответно с инсулин aspart (157 жени) – IAsp е инжектиран непосредствено преди хранене, докато HI е прилаган 30 минути препрандиално.

Лечението с аспарт е било свързано с намален риск за тежки хипогликемии** (1.4 епизоди спрямо 2.1 епизоди/година експозиция) с 28%, както и за тежки нощни хипогликемии*** с 52%.

Разликата в честотата на тежките хипогликемии е несигнификантна между двете терапии, но авторите обясняват този факт с: общата малка честота на хипогликемични епизоди в хода на цялото проучване; по-малкия брой участнички от предвидения и малко по-кратката експозиция на двата болусни инсулина (вместо планираните седем месеца – приложение на IAsp за период от 6.5 месеца и на HI за 6.2 месеца.

В края на първото и на третото тримесечие средните повишения на постпрандиалната гликемия, както и стойностите на третия час след сутрешната закуска, са били сигнификантно по-ниски в групата на бързодействащия инсулинов аналог.

Нивата на кръвната глюкоза преди трите основни хранения са били сходни в двете групи. Не е установена значима разлика в стойностите на А1с в края на второто и третото тримесечие на бременността.

Лечението с инсулин аспарт е било свързано с по-малки колебания на плазмената глюкоза след трите основни хранения (по-малки разлики между пре- и пострандиалните стойности), особено след сутрешната закуска.

Не е установена разлика в препрандиалните стойности между двете групи, като при лекуваните с аспарт пациентки са възникнали по-малко тежки хипогликемии както като цяло, така и нощни.

Профилът на безопасност за майката и крайните резултати от бременността са били сходни в двете групи (в групата на аспарт – 87.3% раждания на жив плод, 8.9% загуби на плод**** и 4.3% вродени малформации; в групата на човешки бързодействащ инсулин – съответно 79.4%, 12.1% и 6.6%).

Лекуваните с аспарт пациентки са изразили по-голямо задоволство поради възможностите за по-голяма гъвкавост на терапевтичния режим.

В хода на проучването са регистрирани 19 тежки нежелани събития, които са били свързани с прилаганото лечение***** – шест от тях в групата на аспарт и 12 при другите участнички.

Лечението с инсулин aspart (NovoRapid на Novo Nordisk) води до по-добър постпрандиален гликемичен контрол в сравнение с конвенционалния бързодействащ инсулин при незначимо намалена честота на тежки епизоди на хипогликемия и сравнимо ниво на А1с (при повечето пациентки 6.5%).

Резултатите от това най-голямо до момента рандомизирано контролирано проучване показват, че:

– Инсулин аспарт, в комбинация с NPH инсулин, е поне толкова ефективен и безопасен за приложение като прандиален инсулин при бременни жени с диабет тип 1 на базално-болусна терапия, колкото е и човешкият бързодействащ инсулин

– IAsp има потенциала да предложи някои клинични предимства като по-добър постпрандиален гликемичен контрол и намален риск за тежки хипогликемии, особено нощни, които имат установено по-голяма честота по време на бременност, специално при интензифициране на инсулиновото лечение с цел да се постигне прицелното ниво на А1с (<6.5% в настоящото проучване). По-ниските нива на постпрандиалната гликемия по време на бременност се свързват с намалени неонатални рискове и перинатални усложнения

– В хода на бременността, общите дневни инсулинови дози са били сходни в двете групи, въпреки че дозите на болусния инсулин са били трайно по-ниски в групата на аспарт отколкото на човешки бързодействащ инсулин

– През третото тримесечие и в двете групи е наблюдавана тенденция към повишаване на А1с в резултат на леко влошаване на гликемичния контрол. Въпреки постоянното увеличаване на дозите на болусния инсулин до края на бременността, това не е било достатъчна мярка за поддържане или за оптимизиране на постпрандиалния гликемичен контрол, вероятно поради промените в инсулиновата чувствителност, наддаването на тегло, намалената физическа активност и увеличения внос на храна през периода на напредналата бременност

– В края на третото тримесечие, дозите на двата болусни инсулина са били най-високи, като отново лечението с IAsp е постигнало по-добър контрол на постпрандиалната хипергликемия в сравнение с HI

– По-ниската честота на тежки хипогликемии при прилагането на инсулин аспарт позволява по-агресивно титриране на дозата по време на напреднала бременност с цел да се оптимизира гликемичния контрол

* всичките инсулини са били на фирма Novo Nordisk и за тяхната доставка са използвани NovoPen 3.0

** тежки хипогликемии (първичен критерий за оценка) – епизоди на хипогликемия, налагащи чужда помощ за овладяването им с плазмена глюкоза <3 mmol/l, или овладяване на симптомите след прием на храна, глюкагон или интравенозна глюкоза

*** нощни хипогликемии – епизоди на хипогликемия, настъпили между полунощ и 06.00 ч.

**** загуба на плод – спонтанен или индуциран аборт, мъртъв плод

***** тежки нежелани лекарственосвързани събития – цезарово сечение (IAsp 1, HI 0); аборт (IAsp 2, HI 0); хипогликемична кома (IAsp 2, HI5); неадекватен гликемичен контрол (IAsp 2, HI 4) и хипергликемия (IAsp 0, HI 3). Честотата и профилът на акушерските усложнения са били сходни в двете групи, като най-често са били регистрирани: прееклампсия (IAsp 13, HI 11); раждане преди термин (IAsp 6, HI 7) и непланирано цезарово сечение (IAsp 20, HI 19)

Използван източник:

1.Mathiesen E., Kinsley B., Amiel S. et al. Maternal glycemic control and hypoglycemia in type 1 diabetic pregnancy. Diabetes Care 2007, 30: 771-776