Vildagliptin понижава гликемията сходно на rosiglitazone, но не води до наддаване на тегло



01/04/2007
Монотерапията с vildagliptin (Galvus на Novartis, www.galvus.com) има добър профил на ефективност и поносимост за лечение на диабет тип 2, като постига сходно понижаване на гликемията с rosiglitazone, но без да води до наддаване на тегло, показаха резултатите от сравнително проучване, публикувани в списание Diabetes Care (1). В двойно-сляпото, рандомизирано, контролирано, многоцентрово проучване, са участвали 786 пациенти с диабет тип 2, които до момента не са получавали глюкозопонижаващи лекарствени средства. Те са били разделени в две групи, които в продължение на 24 седмици са получавали vildagliptin (100 mg дневно, 519 души) и rosiglitazone (8 mg дневно, 267 души). Целта на изследването е била да оцени профила на ефективност и поносимост на глиптина (инхибитор на DPP-IV) в сравнение с тиазолидиндиона (инсулинов сенситайзер). Двата вида монотерапия са постигнали сходно понижаване на хемоглобин A1с (изходно ниво 8.7%) по време на 24-седмичното лечение, като глюкозопонижаващият ефект е бил най-изразен между 12 и 16 седмица. В края на проучването vildagliptin е демонстрирал значимо по-изразено подобряване на A1с от rosiglitazone (-1.3% и -1.1%). Нивото на плазмената глюкоза на гладно се е понижило повече с rosiglitazone (-2.3 mmol/l) отколкото с vildagliptin (-1.3 mmol/l). Телесното тегло е останало без значима промяна при лекуваните с глиптина (-0.3 ± 0.2 kg), но се е увеличило при получавалите тиазолидиндиона (+1.6 ± 0.3 kg, р<0.001 спрямо vildagliptin). В сравнение с rosiglitazone, vildagliptin е бил свързан със значимо намаление на триглицеридите, общия холестерол, LDL, non-HDL и общ/HDL холестерол (-9 до -16%, p0.01 за всички сравнения), но е довел до по-леко увеличаване на HDL холестерола (+4 спрямо +9%, р=0.003). Делът на пациентите, при които са регистрирани нежелани странични действия е 61.4 спрямо 64.0% в групата на vildagliptin и съответно на rosiglitazone. Честотата на отоците е била по-висока при рандомизираните на тиазолидиндиона (4.1% спрямо съответно 2.1%). И в двете групи е възникнал само по един случай на лека хипогликемия. Vildagliptin e представител на класа дипептидил-пептидаза тип 4 (DPP-4) инхибитори, наричани „глиптини”*. Тези медикаменти стимулират секрецията на инсулин и инхибират секрецията на глюкагон. Първият представител на класа – sitagliptin (Januvia на MSD) бе разрешен за приложение при пациенти с диабет тип 2 в САЩ през октомври 2006 година и очаква всеки момент одобрение със същото показание в ЕС. В различен етап на клинични проучвания са и други глиптини – saxagliptin (AstraZeneca) и denagliptin (GlaxoSmithKline). DPP-4 инхибиторите намаляват серумната активност на DPP-4 с 80%, което води до стабилизиране на постпрандиалните плазмени нива на интактен, биологично активен GLP-1 (и GIP), който играе важна роля в глюкозната хомеостаза, като упражнява директни и индиректни ефекти. Данни от фаза 3 клинични проучвания, сравнили вилдаглиптин и метформин, прилагани като монотерапия, показаха сходна ефективност на двата медикамента за контрол на А1с при пациенти с диабет тип 2 за период от една година, като глиптинът е имал по-добра стомашночревна поносимост от метформин (2). Използван като добавъчно лечение към метформин, DPP-4 инхибиторът води до значимо подобряване на гликемичния контрол, като освен това намалява гастроинтестиналните странични действия на бигванидина (3). * Глиптините са специфични протеазни инхибитори, които потискат активността на повърхностноклетъчната аминопептидаза DPP-4, експресирана в различни тъкани – черен дроб, бял дроб, бъбреци, интестинална лигавица, лимфоцити, съдов ендотел. Нейни субстрати са редица стомашночревни хормони (инкретини), сред които GLP-1 и GIP, невропептиди и цитокини. За физиологичните действия на GLP-1 (глюкагон-подобен пептид 1) и GIP (глюкозо-зависим инсулинотропен полипептид), четете в статията „Заместването на инкретиновата функция: нов терапевтичен подход при диабет тип 2”, която сме публикували в рубрика Терапия в този брой. Използвани източници: 1.Rosenstock J., Baron M., Dejager S. et al. Comparison of vildagliptin and rosiglitazone monotherapy in patients with type 2 diabetes. A 24-week, double-blind, randomized trial. Diabetes Care 2007, 30:217-223 2.Dejager S., Lebeaut A., Couturier A., Schweizer A. Sustained reduction in HbA1c during one-year treatment with vildagliptin in patients with type 2 diabetes (T2DM). Diabetes 2006, 55 (suppl 1):29 (abstr 120-OR) 3.Garber A., Camisasca R., Ehrsam E. et al. Vildagliptin added to metformin improves glycemic control and may mitigate metformin-induced GI side effects in patients with type 2 diabetes (T2DM). Diabetes 2006, 55 (suppl 1):29 (abstr 121-OR)