Tarka (trandolapril/verapamil) може да намалява риска за диабет



01/04/2007
При пациенти с нарушен глюкозен толеранс, комбинацията от фиксирани дозиtrandolapril/verapamil-SR (T/V) намалява риска за развитието на диабет всравнение с losartan/hydrochlorothiazide (L/H), показаха резултатите отрандомизирано отворено проучване, публикувани през декември в списание DiabetesCare (1). “Анализите на данните от клинични проучвания установиха по-ниска вероятностза появата на диабет при приложението на блокери на ренин ангиотензиноватасистема (RAS)“, коментират авторите (George Bakris и сътр. от Rush UniversityHypertension Center в Чикаго, САЩ). “До момента не бе ясно обаче дали едновременното приложение на losartan стиазиден диуретик (TD) може да неутрализира неблагоприятните метаболитни ефектина TD при пациенти с нарушен глюкозен толеранс и метаболитен синдром. Отчитайки че verapamil-SR намалява сърдечносъдовите събития в сходна степенна тиазидните диуретици, но има неутрални метаболитни ефекти, ние предположихме,че комбинацията от trandolapril/verapamil-SR (T/V) ще има по-благоприятновлияние върху глюкозния толеранс при пациенти с метаболитен синдром, отколкотоlosartan/hydrochlorothiazide (L/H)“. В проспективното, отворено проучване са участвали 240 възрастнихипертензивни пациенти с изходен нарушен глюкозен толеранс на гладно*,артериална хипертония** и нормална бъбречна функция, които са били рандомизиранина отворен принцип да получават комбинирана терапия с T/V или L/H и са билипроследени за период от една година. Дозите на антихипертензивните средства са били титрирани до прицелносистолно налягане под 130 mm Hg. Първичната крайна точка на проследяването е била промяната в глюкозниятолеранс изходно и на 2-ия час след провеждането на орално обременяване сглюкоза, а вторичните крайни показатели - промяна в инсулиновата чувствителност,в офисното и 24-часовото амбулаторно артериално налягане, в честота нанововъзникнал диабет, в липидния профил и инфламаторните маркери. Среднатапродължителност на наблюдението е била 46.9 ± 13.5 седмици. Резултатите в края на проучването (орално обременяване с глюкоза на 52седмица) са показали по-благоприятни ефекти при прилагането на T/V в сравнение сL/H върху: глюкозния толеранс на 2-ия (-0.21 ± 0.36 спрямо +1.44 ± 0.36 mmol/l,р<0.001) инсулиновото ниво (-30.13 ± 38.38 спрямо съответно +84.86 ± 38.33 pmol/l,р=0.025) На 12 седмица, разликите в инсулиновата резистентност са били отново вполза на T/V (0.000 +/- 0.001) спрямо L/H (-0.005 +/- 0.001, р= 0.016). Нивата на кръвната глюкоза на гладно и промените в инсулиноватачувствителност са били сходни в двете групи на 52 седмица. В края на проучването е била установена честотата на новопоява на диабет11.0% в групата на T/V спрямо 26.6% при лекуваните с L/H (p= 0.002) и нива нагликиран хемоглобин над 7% при съответно 2.6% и 9.6% (p = 0.05). В групата на L/H, в сравнение с T/V, е наблюдавана дозозависима тенденцияза влошаване на гликемичните показатели. “При пациенти с НГТ (нарушен глюкозен толеранс), нормална бъбречна функцияи хипертония, комбинацията от фиксирана доза T/V намалява риска за новопояватана диабет в сравнение с базираната на L/H терапия”, коментират авторите. Това е първото изследване, използвало като първичен критерий за оценкаорално обременяване с глюкоза, което проследи и демонстрира метаболитнитепоследици на комбинацията от блокер на RAS/TD за период от една година,използвана за понижаване на артериалното налягане при пациенти с висок риск заразвитие на диабет тип 2. То е продължено като отворено обсервационно проучване, в което всичкиучастници са преминали на комбинацията T/V. Целта е да се проследи промяната вглюкозния толеранс след шест месеца с повторно провежадане на оралнообременяване с глюкоза. Блокерите на RAS (инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим иангиотензин II рецепторни блокери) и блокерите на калциевите канали се свързватн неутрални или с благоприятни ефекти върху метаболитните показатели, докатовисоките дози тиазидни диуретици могат да имат нежелано влияние върхугликемичиня контрол. Поради това, настоящото проучване сравнява ефекта върху глюкозния толерансна комбинация от блокер на RAS с блокер на калциевите канали или съответно стиазиден диуретик при пациенти с метаболитен синдром, които представляват групас повишен риск за развитието на диабет тип 2. По-голям дял пациенти в групата L/H, в сравнение с T/V, са постигналисистолно артериално налягане под 130 mmHg на 12 и 26 седмица, но на 52 седмицане е била установена разлика между двете групи по отношение на среднотоартериално налягане. Честотата на странични ефекти е била сходна. При лекуваните с T/V по-честоса били наблюдавани кашлица и болка в крайниците. Серумните нива на калий сабили леко по-високи при получавалите T/V спрямо тези на L/H, но не са корелирализначимо с нивата на глюкозата или инсулина. Нивата на холестерола са били стабилни и в двете групи. Не е имало разликив теглото или в степента на гломерулната филтрация. Комбинацията от T/V има по-благоприятни ефекти отколкото L/H върхуглюкозния толерaнс на 2-ия час (оценен с помощта на оралното обременяване сглюкоза), честотата на новопоявата на диабет и нивата на гликирания хемоглобинпри пациенти с хипертония, нарушен глюкозен толеранс и нормална бъбречнафункция, е основният извод от това проучване. * Нива на кръвна глюкоза на гладно между 100 и 125 mg/dl (5.6-7 mmol/l) ** Участниците в проучването са имали поне един сърдечносъдов рисковфактор. Пациенти, които са взимали повече от две антихипертензивни средства илислучаи на бъбречна недостатъчност са били изключени от участие. Използван източник: 1.Bakris G., Molitch M., Hewkin A. et al, on behalf of the STARInvestigators. Differences in glucose tolerance between fixed-doseantihypertensive drug combinations in people with metabolic syndrome. DiabetesCare 2006; 29:2592-2597 http://care.diabetesjournals.org