Хипогликемия – механизми, рискове и ефекти



01/04/2007
Хипогликемията има голямо влияние върху живота на хората с диабет тип 1. На нея са посветени няколко сесии и постери, представени на научните сесии на Американската диабетна асоциация (ADA) през 2006 година във Вашингтон, които ви представяме накратко. За допълнителна информация www.diabetes.org/for-media/scientific-sessions.jsp Механизми на хипогликемията Д-р Joel T. Dunn и сътр. са използвали 18флуородеоксиглюкоза (ФДГ) позитронна емисионна томография, за да изследват регионалната мозъчна глюкозна кинетика при 13 мъже с диабет тип 1: шест от тях с добър усет за хипогликемия (среден НbА1с 8.9%) и седем с намален усет за хипогликемия (среден НbА1с 7.4%). Пациентите с намален усет за хипогликемия са имали намален адреналинов отговор. Вентралният стриатум показва намалено поемане на ФДГ по време на хипогликемия при тях, което е индикация за намалена активация на префронталните допаминергични отговори в мозъчните региони, участващи в контрола на апетита и мотивацията, както и намален отговор на лявата амигдала - зона, въвлечена в предаването на емоциите и отбранителното поведение. Ефекти на хипогликемията върху училищната успеваемост Linda Gondewr-Frederick и сътр. са изследвали 61 деца с диабет тип 1, които са решавали математически задачи. Когато кръвната глюкоза (измерена в домашни условия) е била под 55 mg/dl (3 mmol/l) или между 55 и 75 mg/dl (3-4.2 mmol/l), децата са давали значително по-бавни отговори, имали са по-малко правилни отговори и са считали задачите за по-трудни. Авторите предполагат, че дори сравнително леки хипогликемични екскурзии имат негативно влияние върху училищната успеваемост”. Рискове за хипогликемия: алкохол и цигари Tristan Richardson и сътр. са изследвали 14 пациенти с диабет тип 1 по време на контролирана хипогликемия, започваща 12 часа след вечерно питие, съдържащо 0.85 mg/kg алкохол или плацебо. Глюкозната утилизация е била с 42% по-висока след алкохолната консумация и е имало 43% редукция на адреналиновия отговор – важно предупреждение за умерена употреба на алкохол от хора с диабет тип 1. Favio Hirai и сътр. анализират данни за 78 души с тежка хипогликемия сред включените в Уисконсинското епидемиологично проучване за диабетна ретинопатия 537 пациенти с диабет тип 1, проследени за една година. Тютюнопушенето е било свързано с 2.5 пъти по-висок риск за тежък хипогликемичен епизод, докато по-високото отношение талия/ханш – с една трета по-малка вероятност. Шофиране и хипогликемия Daniel Cox и сътр. са изследвали зависимостта между хипогликемията и пътните инциденти при 493 пациенти с диабет тип 1. Те са поддържали шофьорски дневник и са запаметявали електронно измерваните нива на кръвната глюкоза в продължение на една година. 2/3 не са имали автомобилни произшествия. 15% са имали по един, а 18% - най-малко два епизода. Тежка хипогликемия по време на шофиране е възникнала 38 пъти. Тя е била свързана с 15 катастрофи, седем нарушения на правилника, 14 случая на загуба на контрол върху автомобила, 205 епизода на нужда някой друг да поеме управлението и 214 епизода на автоматично шофиране. Рискови фактори за наличие на поне два пътни инцидента са: употреба на алкохол, поемане на риск при шофиране, данни за катастрофа през предходните две години, по-ниска оценка при психологичния тест, както и общата честота на хипогликемичните епизоди. Възрастта, полът, дължината на изминатия път, зрителната острота, проблеми със съня, продължителността на диабета, невропатия или ретинопатия, намален усет към хипогликемия и наличие на инсулин или на глюкоза в колата не са били рискови фактори, което предполага, че е възможно да се предвиди пътно произшествие и да се планира предотвратяването му. Влияят ли селективните инхибитори на обратното поемане на серотонина върху контрарегулаторните отговори към хипогликемия? N. Sanders и сътр. изследват плъхове, на които в продължение на шест дни е вливан sertraline или плацебо, с цел да тестват хипотезата, че чувствителните към глюкоза неврони са серотонинергични и острият ефект на селективните инхибитори на обратното поемане на серотонина се състои в усилване на серотониновата невротрансмисия. Тези автори доказват повишен адреналинов отговор при един хипогликемичен епизод. При лекуваните със сертралин животни са регистрирани два до три пъти по-високи нива на адреналин, в сравнение с контролите, след прекаран трети епизод на хипогликемия за 24-часов период. Това дава основание да се предположи, че пациенти с диабет, които поддържат строг гликемичен контрол, могат да са сравнително протектирани от сериозна хипогликемия докато са на лечение със селективен инхибитор на обратното поемане на серотонина. Vanessa Briscoe и сътр. представят клинично проучване, при което 12 души без диабет са получили контролирана хипогликемия преди и шест седмици след лечение с fluoxetine. Установено е било повишение на адреналина с 51%, на норадреналина – 23%, на кортизола – с 59%, шесткратно по-малка нужда от прием на екзогенна глюкоза и увеличение на ендогенната глюкозна продукция с 32% по време на хипогликемия и приложение на флуоксетин. Това предполага, че селективните инхибитори на обратното поемане на серотонина могат да повишат адреналните автономни отговори при хипогликемия. Д-р Мая КОНСТАНТИНОВА