Диуретиците и бета-блокерите водят до по-висока честота на нововъзникнал диабет



01/04/2007
Анализ на данните от големи проучвания на антихипертензивните средства, публикуван през януари в списание Lancet (1), потвърди, че ангиотензин рецепторните блокери (ARB) и ACE инхибиторите са свързани с най-ниска честота на новопоява на диабет, а диуретиците и бета-блокерите – с най-висока. Изследователите на анализа са използвали новия статистически метод, наречен network мета-анализ, който позволява относителните ефективности на два вида терапии да бъдат оценени без директно сравнение в рандомизирано проучване, а всяка една от тях да е сравнявана с други видове терапии. По този начин, авторите на анализа са успели индиректно да съпостяват класове антихипертензивни средства, включително ARB и ACE инхибитори, които не са били никога сравнявани пряко в рандомизирано клинично проучване. Проведеното изследване е спонсорирано от американските Национални здравни институти (National Institutes of Health) и е независимо от корпоративни интереси. В анализа са включени 22 дългосрочни рандомизирани клинични проучвания на антихипертензивни лекарства, които са регистрирали новите случаи на диабет от 1966 до 15 септември 2006 година. Участвали са общо 143 153 души, които не са имали диагностициран диабет в началото на проследяването им. Използвайки началната терапия с диуретик като стандарт за сравнение (относителен риск 1.0), началното лечение с ARB, ACE инхибитор, блокер на калциевите канали (CCB) или плацебо, всичките класове антихипертензивни лекарства са били свързани със значимо по-малко случаи на новооткрит диабет. Когато за референтно средство е използвано плацебо, само началната терапия с ARB и началната терапия с диуретик са били свързани със значим ефект, като диуретикът е бил асоцииран с 30% по-висок риск за новопоява на диабет. Данните на Elliot и Meyer подкрепят предишни мета-анализи. Причините за различните ефекти на отделните класове антихипертензивни средства върху глюкозния толеранс и развитието на диабет тип 2 могат да се дължат на различното им влияние върху циркулиращите кинини, върху освобождаването на инсулин от панкреаса и периферните ефекти на инсулина. Данни от експериментални изследвания при животински модели показаха, че роля може да играе и PPAR-gamma рецепторът. В момента са в ход проучванията Nateglinide and Valsartan in Impaired Glucose Tolerance Outcomes Research (NAVIGATOR), Ongoing Telmisartan Alone and in Combination With Ramipril Global Endpoint Trial (ONTARGET) и Telmisartan Randomized Assessment Study in ACE-Intolerant Subjects With Cardiovascular Disease (TRANSCEND), всяко от които проследява честотата на нововъзникнал диабет като първичен или вторичен краен резултат. Тези изследвания вероятно ще предоставят допълнителна информация, която да отговори на въпроса дали инхибиторите на ренин-ангиотензиновата система повлияват значимо честотата на появата на диабет, както и имат ли ARB по-благоприятен ефект в това отношение от ACE инхибиторите? Използван източник: 1. Elliott W., Meyer P. Incident diabetes in clinical trials of antihypertensive drugs: a network meta-analysis. Lancet 2007;369:201-207