Ролята на невраминидазата за смъртоносния синергизъм между Influenza virus и Streptococcus pneumoniae

Съдейки по прекомерната смъртност, която се регистрира по време на грипни епидемии, между бактериалните патогени и грипният вирус съществува смъртоносен синергизъм. Комбинацията от грип и пневмония се нарежда на шесто място като водеща причина за смърт и е водеща причина за смърт при инфекциозни заболявания.

Streptococcus pneumoniae е най-честият причинител на пневмония. Механизмите, които стоят в основата на това синергично взаимодействие са слабо проучени. Предполага се, че медиираните от грипния вирус промени в организма предразполагат към възникването на вторични бактериални инфекции.

Това са промени на регенерацията на респираторния ресничест епител и дефекти във фагоцитиращата функция, които могат да улеснят проникването на бактериалните патогени. Освен това, цитокиновият отговор към грипния вирус може индиректно да поддържа бактериалното прикрепяне и инвазия, като променя съществуващите белодробни рецептори.

Наскоро в клиничната практика навлезе нов клас антивирусни лекарствени средства – селективни инхибитори на невраминидазата. Те показаха ефективност срещу грипни вируси от група А и В за предпазване и ранно лечение (през първите 48 часа на инфекцията).

Профилактиката и ранното лечение намаляват продължителността и тежестта на острата грипна симптоматика, нивата на вируса в организма, както и нивата на проинфламаторните цитокини в горните отдели на дихателната система.

Ранното лечение на острия грип може да намали честотата на антибиотично приложение и вторичните бактериални усложнения. Това може да се дължи на намаляването на вирусния товар в белите дробове и на предотвратяване на индукцията на проинфламаторните цитокини.

Селективните инхибитори на невраминидазата могат да предотвратят експресията на пневмококови рецептори в белодробните клетки, като потиснат активността на грипната невраминидаза и по този начин предотвратяват прикрепването на пневмокока към клетата гостоприемник.

В проучване е използван животински модел на летален синергизъм между Influenza virus и S. pneumoniae за изучаване на ролята на вирусната невраминидаза. Преживяемостта на животните на профилактичен режим е била значително удължена в сравнение с плацебо групата. Вирусната невраминидаза уврежда сиаловата киселина в белия дроб, като създава благоприятна среда за прикрепване на пневмококите.

Oseltamivir (Tamiflu(r)) предотвратява медиираното от невраминидазата на грипния вирус увреждане на сиаловите киселини в белия дроб.

Инициираните от вируса промени в рецепторната среда на белия дроб могат да създадат предпоставки за развитие на пневмококова инфекция. Активността на вирусната невраминидаза значително допринася за смъртоносния синергизъм.

Тежестта на пневмонията и степента на разпространение в белодробния паренхим се ограничава в ранния стадий, след провеждане на лечение със селективен невраминидазен инхибитор.

Невраминидазната активност е важна за патогенезата на пневмококовите инфекции, които засягат епителните повърхности. Едно от най-важните наблюдения в това проучване е, че потискането на вирусната невраминидаза подобрява преживяемостта, независимо от общото количество на вируса в белия дроб.

При лечение с oseltamivir (Tamiflu(r)) пневмококът вече не се радва на благоприятната среда, създадена от присъствието на грипния вирус, тъй като е ограничено разпространението му в ранния стадий на инфекцията.

Терапията може да предотврати вторични бактериални усложнения, дори и при забавено начало на лечение, при което не се очаква реална полза в хода на грипната инфекция. Този превантивен ефект е особено важен при възрастни хора, при които съществува висок риск за вторични усложнения и смърт.

Tamiflu(r) (oseltamivir phosphate) представлява специфичен инхибитор на невраминидазата на грипните вируси тип А и В. Той е показан за лечение на неусложнено грипно заболяване през първите 48 часа от инфекцията при пациенти на възраст една година и повече, както и за следекспозиционна профилактика на грип при хора на възраст една година и повече.

Ефектът от терапията с oseltamivir се изразява не само в повлияване на симп­томите на грипа. Има данни, според които неговото приложение намалява вторичните белодробни усложнения (бронхит, пневмония), смъртността и честотата на хоспитализациите.

За постигането на максимална ефективност, се препоръчва началото на терапията да е в рамките на 12 часа от появата от симптомите. Колкото по-рано се приложи медикаментът, толкова по-бързо е възстановяването на пациента.

Oseltamivir е ефективен и срещу мутирали щамове, което го прави особено полезен в случаи на пандемия.

Д-р Jonathan MCCULLERS, д-р Kimberly BARTMESS

Отделение за инфекциозни болести

St. Jude Children’s Research Hospital

Мемфис, Тенеси, САЩ