Първият инхибитор на дипептидил пептидаза-4 е одобрен за лечение на диабет тип 2



01/12/2006
Sitagliptin (Januvia) на фирма Merck бе одобрен през октомври от Американската агенция за храните и лекарствените средства (FDA) за прилагане при възрастни пациенти с диабет тип 2 - самостоятелно и в комбинация с metformin или с тиазолидиндиони, когато монотерапията с тях не е достатъчно ефективна да поддържа гликемичния контрол (www.fda.gov/cder/whatsnew.htm). Sitagliptin е представител на новия клас инхибитори на дипептидил пептидаза-4 (DPP-4), който увеличава серумното ниво на инкретините. Комбинирането му с инсулинови сенситайзери или с metformin ще осигури терапия на трите нарушения при диабет тип 2 - инсулиновата резистентност, бета-клетъчната и алфа-клетъчната дисфункция. Медикаментът се предлага в таблетна форма и дозировки съответно 25; 50 и 100 mg за перорално приложение, като препоръчваната доза е 100 mg един път дневно. Цената на лечението ще е $4.86 на ден. При всеки пациент преди започването на терапията със sitagliptin, FDA препоръчва да се изследва бъбречната функция. При хора с лека до умерена чернодробна недостатъчност или с начална бъбречна недостатъчност (CrCl >50 ml/минута) не е необходима корекция в дозировката на медикамента. При тези с умерена (CrCl 30-50 ml/минута) или с тежка степен (CrCl <30 ml/минута) на ХБН дозата на sitagliptin трябва да бъде намалена съответно на 50 и 25 mg/ден. Максималната доза при пациентите на хемодиализа е 25 mg/ден. Одобрението на Januvia за монотерпия се базира на резултатите от две клинични проучвания при пациенти с леко до умерено повишени изходни нива на гликирания хемоглобин - HbA1c (средно 8%), които показаха значимо понижение с 0.8% и 0.6% (р<0.001) в сравнение с контролните случаи. Обединеният анализ на двете проучвания установи, че sitagliptin, прилаган при пациенти с диабет тип 2 за период от 18 седмици, редуцира значимо нивата на HbA1c с 0.6%, 0.7% и 1.4% при изходни стойности съответно 9%. Резултатите от две отделни 24-седмични изпитвания на sitagliptin, прилаган като добавъчно към metformin или pioglitazone лечение, показаха значимо понижаване на HbA1c (-0.7% в сравнение с плацебо; р<0.001 и за двете сравнения). Комбинацията sitagliptin 100 mg и метформин 1000 mg/ден намалява нивото на HbA1c с 2.1%, показват резултатите от друго изследване, представено на тазгодишната среща на Европейската асоциация за изследване на диабета в Копенхаген. Поносимостта към двата медикамента не се е различавала чувствително от тази към монотерапията с метформин. Ефективността на sitagliptin да понижава нивото на HbA1c е по-изразена при пациенти с по-високи изходни стойности, като медикаментът демонстрира и добър профил на безопасност. Наблюдаваните нежелани реакции са грипоподобни симптоми (възпалено гърло, ринит), инфекции на горните дихателни пътища, главоболие както и някои гастроинтестинални смущения (абдоминална болка, гадене, диария). Sitagliptin не води до промени в телесното тегло или до повишен риск за хипогликемия. Januvia не трябва да се прилага при хора с диабет тип 1 или за лечението на диабетна кетоацидоза, тъй като не е ефективен. Профилът му на безопасност не е изследван при пациенти под 18 години и при бременни жени. Одобрение от FDA със сходни показания чака и вторият медикамент от новия клас - vildagliptin (Galvus) на Novartis. Шестмесечно фаза 3 клинично проучване, сравнило vildagliptin 100 mg/ден, pioglitazone 30 mg/ден и комбинираното им прилагане (в дози 50 mg и 15 mg и 100 mg и 30 mg/ден) при пациенти с диабет тип 2 и изходни нива на HbA1c от 7.5% до 11%, показа че комбинацията от двата медикамента във високи дози намалява HbA1c с 1.9% в сравнение с 1.4% при самостоятелното прилагане на високата доза pioglitazone. В подгрупата участници с изходно ниво на HbA1c >=9%, двата медикамента са постигнали редукция с 2.8%. Vildagliptin се е оказал особено ефективен при възрастните пациенти. Той е показал плацебо-подобна поносимост. В проучване, сравнило vildagliptin 100 mg/ден с rosiglitazone 8 mg/ден при 700 пациенти с диабет тип 2, двете средства са демонстрирали сходна ефективност да намаляват HbA1c с 1.1%. Инхибиторът на DPP-4 e бил свързан с по-малка честота на периферни отоци (2.5% спрямо съответно 4.9%) и с неутрален ефект върху теглото, докато rosiglitazone e довел до увеличаване със средно 1.6 kg за период от шест месеца.