Лечението с trandolapril намалява риска за микроалбуминурия при пациенти с диабет тип 2 и хипертония



01/12/2006
- Систолното артериално налягане е най-силният предиктор за появата на микроалбуминурия - Tarka® осигурява най-изразено понижаване на систолното налягане при намалена нужда от допълнителни антихипертензивни средства и редуцирана честота на микроалбуминурия Post hoc анализ на данните от проучването BENEDICT (BErgamo NEphrologic DIabetes Complications Trial), публикуван онлайн през ноември в Journal of the American Society of Nephrology, потвърди, че терапията с инхибитора на ангиотензин-конвертиращия ензим trandolapril намалява риска за развитието на микроалбуминурия при пациенти с диабет тип 2 и артериална хипертония (1). Понижаването на артериалното кръвно налягане е есенциално за намаляване на честотата на микроалбуминурията (и в последствие на свързаните с нея усложнения) при хората с диабет тип 2 и хипертония, като за постигането на тази цел най-добре е да се избере АСЕ инхибитор, смята водещият изследовател д-р Piero Ruggenenti, MD от Mario Negri Institute for Pharmacological Research в Bergamo, Италия. Резултатите от този анализ подкрепиха данните от проучванията ABCD (Appropriate Blood Pressure Control in Diabetes) и HOPE (Heart Outcomes Prevention Evaluation), които доказаха по-рано предимствата на АСЕ инхибицията при популация с диабет тип 2 за намаляване на риска за персистираща микроалбуминурия. BENEDICT бе проспективно изследване на 1204 пациенти с диабет, хипертония и нормоалбуминурия, проведено с цел да се установи дали някои антихипертензивни медикаменти могат да намаляват честотата на изява на микроалбуминурията. Участниците в него са рандомизирани за 3.6 години на един от следните лечебни режими: - недихидропиридинов блокер на калциевите канали (ndCCB) - verapamil SR (240 mg/ден) - ACE инхибитор - trandolapril (240 mg/ден) - фиксирана комбинация на trandolapril и verapamil – Tarka (2 mg/ден + 180 mg/ден) - плацебо Резултатите показват, че в сравнение с контролните случаи на плацебо, пациентите на монотерапия с trandolapril или на комбинацията trandolapril + verapamil, но не и на монотерпия с verapamil, са развили по-рядко микроалбуминурия. В групата, получавала Tarka, e било постигнато по-ниско АН, въпреки намалената необходимост от прилагането на диуретици, бета блокери или на други антихипертензивни средства. Първичната цел на рost hoc анализа е била да провери дали изходното ниво на артериално налягане (АН), нивото на АН от третия месец до края на проучването или степента на понижаване на АН са предиктори за появата на микроалбуминурия. Вторичната цел е била да се изследва честотата на микроалбуминурия при болни със стойности на АН над или под средните, в зависимост от това дали те са получавали ACE инхибитор или ndCCB. Средното изходно ниво на АН в цялата изследвана кохорта е било 150/88 mmHg, а средното АН от третия месец до края на проучването - 139/81 mm Hg (-11/6 mm Hg.) Прицелното ниво на АН е било <130/80 mmHg. Поддържането на по-високо АН е свързано с по-висок риск за микроалбуминурия Пациентите, развили начална диабетна нефропатия (микроалбуминурия), са имали по-високи нива на систолно и диастолно АН в края на проучването и по-малко понижаване в хода на цялото им проследяване. Според авторите на BENEDICT, ефективното понижаване на АН има специфичен и самостоятелен протективен ефект срещу развитието на микроалбуминурия (2). Нивото на систолното АН е най-силен предиктор за появата на начална нефропатия и неговото понижаване има най-изразен протективен ефект. Терапията с АСЕ инхибитор има допълнително защитно действие, особено при случаите, при които не се постигат прицелните нива на АН Пациентите с по-високо от средното АН, които са получавали ACE инхибитор, са имали намалена честота на микроалбуминурия, която е била сравнима с тази при болни с ниво на АН под средното. Сходно, при участниците, които са постигнали понижения на АН по-малки от средните редукции, получавалите АСЕ инхибитор са имали значимо по-малка честота на микроалбуминурия, в сравнение с тези, при които не е била прилагана тази терапия. Лечението с ndCCB, въпреки че е понижило АН, не е било свързано със значим ефект върху микроалбуминурията. „Терапията с ACE инхибитор има най-благоприятно влияние при пациентите с лош контрол на АН въпреки прилагането на две, три или на повече антихипертезивни средства“, коментира д-р Ruggenenti. „Тези данни потвърждават предишните резултати от BENEDICT и от други проучвания, че АСЕ инхибиторите, в сравнение с други медикаменти, осигуряват независима от АН ренопротекция и поради това трябва да бъдат средство на избор при хипертензивни пациенти с диабет“, пишат в заключение авторите на анализа. Ранното идентифициране на пациентите с диабет и артериална хипертония и започването на терапия с АСЕ инхибитори (самостоятелно или с други медикаменти за оптимизиране на контрола на АН) е изключително важно за ограничаване на последиците от бъречните и сърдечносъдовите усложнения (и свързаните с тях разходи). Микроалбуминурията е маркер за сърдечносъдов риск, поради което е необходимо въвеждането на превантивни стратегии за намаляване на вероятността за нейната поява Диабетната нефропатия (DN) е водеща причина за терминална бъбречна недостатъчност и се свързва с повишен риск за сърдечносъдова смъртност. Най-важните фактори, които играят роля за развитието на DN, са хипертонията и протеинурията, като микроалбуминурията е ранен маркер за DN. Превенцията на появата на микроалбуминурия, поради това, е първа мярка за профилактиката на DN. Данните от проучването BENEDICT показаха, че развитието на DN може да бъде забавено посредством прилагането на терапия с ACE инхибитор. Важно предимство на ACE инхибиторите пред останалите антихипертензивни средства е профилактичиният им ефект по отношение на развитието на микроалбуминурия, която от своя страна е главен рисков фактор за сърдечносъдова заболеваемост и смъртност сред диабетната популация. Изводите за клиничната практика - АСЕ инхибиторът trandolapril осигурява независим от контрола на АН ренопротективен ефект при пациентите с диабет тип 2, артериална хипертония и нормоалбуминурия - При популацията с диабет тип 2, хипертония и нормоалбуминурия както понижаването на АН, така и терапията с ACE инхибитор могат самостоятелно и значимо да предпазват от развитието на микроалбуминурия - ACE инхибицията намалява честотата на микроалбуминурията при случаите, при които не може да се постигне добър контрол на АН, докато терапията с ndCCB е неефективна в това отношение, независимо от постигнатото ниво на АН - В сравнение с монотерапията с trandolapril или с verapamil, Tarka е най-ефективна за понижаване на систолното АН, което е най-силния предиктор за развитието на микроалбуминурия - В сравнение с trandolapril, Tarka може да бъде от полза за постигане на прицелното ниво на АН при намалена нужда от прилагане на допълнителни антихипертензивни средства като диуретици и бета блокери - Tarka е лесна за дозиране и удобна за приемане (1 таблетка дневно) и представлява оптимизирана комбинация от verapamil SR 180 mg и trandolapril 2 mg, които са с допълващи се механизми на действие – условие за антихипертензивна терапия с: – висока (адитивна) ефективност – отличен профил на поносимост и сигурност (намалени дозозависими странични ефекти) Използвани източници: 1. Ruggenenti P., Perna A., Ganeva M., Ene-Iordache B., Remuzzi G. for the BENEDICT Study Group. Impact of blood pressure control and angiotensin-converting enzyme inhibitor therapy on new-onset microalbuminuria in type 2 diabetes: A post hoc analysis of the BENEDICT trial. J Am Soc Nephrol. November, 2006, doi:10.1681/ASN.2006060560 http://jasn.asnjournals.org 2. Remuzzi G., Macia M., Ruggenenti P. Prevention and treatment of diabetic renal disease in type 2 diabetes: The BENEDICT Study. J Am Soc Nephrol, Apr 2006; 17: S90-S97