Колко дълго децата с диабет тип 1 използват инсулинова помпа?



01/12/2006

Терапията с инсулинова помпа подобрява гликемичния контрол при деца с диабет в пубертетна възраст, показаха резулатите от кохортно проучване, публикувани през ноември в списание Diabetes Care (1).

„Постоянната подкожна инсулинова инфузия e безопасен и ефективен начин за инсулинова доставка при педиатрични пациенти с диабет тип 1“, смятат Wood и сътр. от Joslin Diabetes Center в Boston, САЩ.

Редица проучавания на инсулинови помпи установиха подобрен или еквивалентен гликемичен контрол, без повишена честота на хипогликемии, и подобряване на качеството на живота.

В настоящото изследване е била проследена юношеска група от 161 души (71% момичета) с диабет тип 1, започнали терапия с помпа между 1998 и 2001 година и проследени след това за тригодишен период.

В началото на проучването, средната възраст е 14.1±3.7 години, средната продължителност на диабета 7.1±4.0 години, честота на всекидевните измервания на кръвната глюкоза 4.0±1.2, дневната инсулинова доза 1.0 ± 0.3 единици/kg, нивата на хемоглобин A1c (HbA1c) 8.4%±1.4% (HbA1c e бил първичен критерий за оценка на терапията). Всички участници и техните родители са избрали предпочитания от тях модел помпа.

След една година използване на помпи, честотата на измерванията на кръвната глюкоза са 4.5±1.7, дневната инсулинова доза 0.8±0.2 единици/kg и нивата на HbA1c 8.1%±1.3%. Всички сравнения между изходните показатели и тези след една година са значими (p<0.01).

До 2005 година, след средно използване на помпата от 2.1±1.3 години, 29 пациенти (18%) са възобновили инжекционната си инсулинова терапия на средна възраст 17.0± 2.9 години.

В сравнение с пациентите, които са останали на терапия с помпа, преминалите отново на многократни инсулинови инжекции са измервали по-рядко нивата на кръвната си глюкоза за една година проследяване – 4.0 спрямо 4.7 пъти/ден (р<0.02).

Останалите на терапия с помпа участници са поддържали по-ниски нива на HbA1c в сравнение с преминалите отново на инжекционна терапия.

Сред средно 3.8 години, над 80% от педиатричните пациенти cа предпочели да останат на терапия с помпа и са успели да запазят изходното ниво на гликемичен контрол (HbA1c).

Децата с диабет тип 1 се нуждаят от постоянна подкрепа с цел да се подобри придържането им към терапията и постиганите от тях резулати.

Най-честите причини за отказване от лечението с постоянната подкожна инсулинова инфузия са: диабетна кетоацидоза и пропускане на инсулина (28%), изтощение от промените в скоростта на инфузията и от постоянното наблюдение на помпата (28%); кожни проблеми в местата на инфузиране (22%), неудобство (21%), чувство за различие на тялото (18%), опасение за наддаване на тегло (10%) и липсата на метаболитно подобрение (10%).

Средната честота на преустановяване на използването на помпа е 20% (0-30%). Пациентите, които са се върнали към инсулиновите инжекции, по-често са били от женски пол, от семейства с единствен родител и на по-голяма възраст при диагностициране на диабета (8.2 спрямо 6.7 години, р=0.04). Те са били с по-напреднал пубертетен статус и по-рядко са измервали кръвната си глюкоза още в началото на проучването.

За една година, преминалите обратно на многократен инсулинов режим са имали по-висока честота на тежка хипогликемия (23.2 спрямо 7.4 пъти/година; р=0.01). Нивото на HbA1c на тези, които да продължили доставката си на инсулин с помпа, е било по-ниско в сравнение с преминалите обратно на инжекционен режим (8.0% спрямо 8.6%, р=0.04).

В края на проучването, над 50% от преминалите обратно на инжекционна терапия са имали нива на HbA1c >=9.0% спрямо 25% от продължилите лечението си с помпа (р=0.03).

Изводите

за клиничната практика

– Най-честите причини за преустановяване на лечението с помпа при юношите с диабет тип 1 са медицински проблеми, „умора“ от използването на устройството, проблеми с местата на инфузиране, представи за тялото и опасения за надддаване на тегло.

– Предиктори за отказване от помпите са: женски пол, диагностициране на диабета на по-късна възраст, по-рядък всекидневен самоконтрол на кръвната глюкоза и по-напреднал пубертетен статус

– Над 80% от юношите с диабет тип 1 продължават лечението с помпа за постоянна подкожна инсулинова инфузия за 3.8 години и това води до-изразени гликемични ползи в сравнение с преустановилите това лечение – поддържане на по-ниски нива на HbA1с и намалена честота на хипогликемични епизоди

Използван източник:

1. Wood J., Moreland E., Volkening L. et al. Durability of insulin pump use in pediatric patients with type 1 diabetes. Diabetes Care 2006;29:2355-2360 http://care.diabetesjournals.org