Феномен на зазоряването



01/12/2006
Феноменът на зазоряването (dawn phenomenon) представлява неочаквано повишаване на нивата на кръвната глюкоза с 0.6-1.1 mmol/l (10–20 mg/dl) в ранните сутрешни часове - 3-6 часа. Той възниква при хората и с двата типа диабет, но авторите на проучвания в тази област докладват различна честота, рекурентност и тежест на проблема. За разлика от ефекта на Somogyi („rebound“ хипергликемия), феноменът на зазоряването не е резултат от предшестваща нощна хипогликемия. Според някои изследователи, той е част от циркадния биологичен ритъм. Честотата на този феномен бе изследвана в условия на клампиране и описана за първи път през 1984 година при 20 пациенти с диабет тип 1 и 13 пациенти с диабет тип 2 (Bolli G., Gerich J. New England Journal of Medicine, 310: 746-750). Плазмените нива на глюкозата се повишават между 3 и 6 часа сутрин и инсулиновите нужди нарастват с най-малко 50% при 77% от хората с диабет тип 2 и 75% от тези с диабет тип 1. Пет пациента са проследени неколкократно и при всеки един от тях - гликемичните вариации са от порядъка на 4–25%. Друго проучване показа, че феноменът на зазоряването възниква в около 3% от нощите при хора с диабет, лекувани с обичайни режими. Давността на диабета, качеството на гликемичния контрол, състоянието на контрарегулацията към хипогликемия и инсулиновата чувствителност са фактори, които са предполагаемите причини за феномена. Повишената нощна секреция на растежен хормон и допълнителните ефекти на останалите контрарегулаторни хормони, включително кортизол, глюкагон и адреналин, са причина за неговото възникване при пациентите с диабет тип 1. Нощните повишения на нивата на растежен хормон увеличават производството на глюкоза и намаляват нейното използване. При диабет има намалена хепатална (и екстрахепатална) чувствителност към инсулина на фона на намалено производство на инсулин. Начин за избягване на феномена на зазоряването е базално-болусната терапия с доставяне на адекватен базален инсулин вечер преди лягане за сън. Хората, които използват инсулинови помпи, могат лесно да увеличат базалната скорост преди часовете на зазоряване. При пациентите с диабет тип 2 решението е да се контролира производството на глюкоза от черния дроб през нощта с перорални средства или с инсулин. Metformin или инсулин, инжектиран вечер преди лягане, имат най-добър ефект в това отношение. Преди да предприемат лечение на хипергликемията на гладно (сутрешната хипергликемия), децата с диабет и техните родители трябва да установят причините за нейната поява. За да изпълнят тази задача, те или трябва да се събуждат няколко пъти през нощта, за да проверят нивата на кръвната глюкоза, или трябва да поставят устройство за постоянно измерване на глюкозата. Преди да се лекува хипергликемията на гладно, трябва много точно да се установи дали тя се дължи на много малко инсулин или на други глюкозопонижаващи средства, на нощна хипогликемия и ефект на Сомоджи (рибаунд хипергликемия), или на феномен на зазоряването. Ако се установи, че хипергликемията на гладно се дължи на феномен на зазоряването, тогава могат да се предприемат мерки за неговото предотвратяване като се осигурят ефективни дози от глюкозопонижаващи средства в правилното време, за да се постигне потискане на ефектите на ранното сутрешно повишаване на растежния хормон и на останалите контрарегулаторни хормони. Използван източник: 1. Kaufman F.The dawn phenomenon. DOC News 2006, 3; 7:5 http://docnews.diabetesjournals.org