Акарбозе при пациенти в напреднала възраст с диабет тип 2



01/09/2006
Acarbose е изключително ефективна за подобряване на гликемичния контрол при пациенти в напреднала възраст с диабет тип 2, като нейно особено предимство е, че не причинява хипогликемия, показаха резултатите от проучване на R.G. Josse и сътр., публикувани в списание Diabetes Research and Clinical Practice (1). Акарбозе (Glucobay)* е терапия на първия избор при възрастни пациенти с диабет които са с лош метаболитен контрол и само на диета. Целта на проучването е да се изследва ефектът на акарбозе, инхибитор на alpha-глюкозидазата, върху гликемичния контрол при хора в напреднала възраст с диабет тип 2. Пациентите, които преди изследването са били само на диета, са лекувани рандомизирано в рамките на двойно-сляпо изследване с акарбозе (93 души) или с плацебо (99). След 12-месечна терапия е била открита статистически значима разлика в HbA1c (-0.6%) в групата на акарбозе в сравнение с тази с плацебо, както и при постпрандиалните стойности на глюкозата (-2.1 mmol/l) и средната стойност на глюкозата на гладно (-0.7 mmol/l). Наблюдаван е изразен ефект на акарбозе за намаляване на относителната инсулинова резистентност (-0.8) (чрез хомеостазен модел – НОМА)**. Лечението с акарбозе е прието добре от пациентите и е напълно безопасно при по-възрастните хора. Няма съобщения за случаи на хипогликемия, както и клинично значими изменения в лабораторните изследвания или жизнените показатели по време на проучването. На 75-годишна възраст приблизително 20% от населението е засегнато от диабет тип 2. Когато лечението с диетата и редовни физически упражнения е неуспешно, се прилагат перорални антидиабетни средства и/или инсулин. За съжаление, рискът за сериозна форма на хипогликемия, асоциирана с употребата на сулфонилурейни препарати и инсулин, се увеличава значително с напредването на възрастта. Бигванидите (metformin) са ефективни при лечение на захарен диабет тип 2, но са противопоказани при възрастни пациенти, защото увеличиват риска за лактатна ацидоза при пациенти със застойна СН поради хипоксията; при бъбречна и чернодробна недостатъчност или не се понасят добре поради нежелани реакции от стомашночревния тракт. В резултат на това има повишен интерес към прилагането на алтернативни терапевтични средства при хората с диабет в напреднала възраст. Инхибиторите на alpha -глюкозидазата действат чрез компетативни инхибиращи ензими в тънкото черво, при което се забавя абсорбцията на глюкозата. Тези медикаменти рядко причиняват хипогликемия и затова са атрактивен терапевтичен подход с напредването на възрастта на пациентите. В проучването са участвали хора над 65-годишна възраст, които са водили дневник за храненето си и са провели интервю с диетолог. След 6-седмичен предтерапевтичен период, 192 пациенти са били рандомизирани в двойно-сляпо изследване с паралелни групи, като са получавали акарбозе или плацебо три пъти дневно (TID). В края на първата година участниците са били подложени на второ тестово хранене. Били са взети кръвни проби на 0, 60, 90 и 120 минута за измерване на глюкозата в плазмата и стойностите на инсулина. Била е извършена преценка на качеството на живот в началната фаза и след една година чрез два въпросника, а именно SF 26*** и метод на Boyer за оценка качеството на живот. Участниците в двете групи не са се различавали значително по отношение на възрастта, индекса на телесната маса (ВМІ), продължителността на диабета и HbA1c. Разликата в стойностите за HbA1c от началната фаза до крайната точка на проучването между групата на плацебо и тази на акарбозе е била -0.6%. Пациентите, приемали акарбозе 100 mg TID, са показали по-изразено понижаване на нивото на НbA1c в сравнение с тези, които са приемали 50 mg TID (-0.9% спрямо -0.2%). Разликата в стойностите на HbA1с от началния до крайния момент между групите на плацебо и на акарбозе е била -0.6%. Промяната в нивото на кръвната глюкоза на гладно е била по-голяма в групата на акарбозe, отколкото в групата, получавала плацебо (-0.7 mmol/l, p<0.04). Акарбозe освен това е показала статистически значима редукция на увеличената AUC (площта под кривата на плазмените концентрации) на глюкозата и инсулина в сравнение с плацебо (глюкоза: -2.1 ±0.3, mmol/h l, p<0.05; инсулин -45 pmol/h l, p<0.05). Освен това е била наблюдавана значителна редукция на релативната инсулинова резистентност в групата, получавала акарбозе (-0.8; p<0.05) при измерването с метода HOMA. Проучването потвърждава безопасността на акарбозе при пациенти в напреднала възраст и показва, че лечението с акарбозе води до сигнификантна дозозависима редукция на HbA1c. Терапията с акарбозе понижава значително инсулиновата резистентност, съществен патофизиологичен фактор при болни с диабет в напреднала възраст. Два са възможните механизми по които акарбозе може да повиши чувствителността към инсулина: - чрез увеличаване на редукцията на постпрандиалната глюкоза в плазмата намалява глюкозната токсичност, в резултат на което се появява подобрена периферна чувствителност към инсулина - добре известно е, че хиперинсулинемията регулира надолу своя собствен рецептор, допринасяйки допълнително за инсулиновата резистентност. Чрез намаляване на постпрандиалната хиперинсулинемия, терапията с акарбозе допринася още и за подобряването на инсулиновата сензитивност Клиничната значимост на редукцията при HbA1c е категорично определена. Подобряването на гликемичния контрол е важно за задържане на развитието и прогресията на дългосрочни микроваскуларни усложнения при диабет тип 2. Връзката между подобрения гликемичен контрол и макроваскуларната болест е по-малко ясна, въпреки че интензивният гликемичен контрол се асоциира с тенденцията за намаляване на риска за инфаркт на миокарда, според резултатите от мащабното проучване UKPDS. При условие, че няколко епидемиологични изследвания показаха силна взаимовръзка между HbA1c и риска за макроваскуларни усложнения при пациентите в напреднала възраст и с диабет, е правдоподобно да се приеме, че тази редукция на HbA1с, е клинично полезна. Увеличават се и доказателствата, че постпрандиалната хипергликемия е по-добър предиктор за сърдечносъдова заболеваемост и смъртност при хора с диабет. * Glucobay (acarbose) www.glucobay.com/en/professional/publications/index.html?m=3 ** HOMA – компютърен модел за оценка на хомеостазата *** The Medical Outcomes Study short form-26 (SF-26) (MOS-26) Използван източник: 1.Josse R., Chiasson J.-L., Ryan E. et.al. Acarbose in the treatment of elderly patients with type 2 diabetes. Diabetes Res Clin Pract. 2003;59(1):37-42 www.elsevier.com/locate/diabres