По-добър начален гликемичен контрол с metformin – по-дългосрочна ефективност на монотерапията



01/06/2006
Нивото на НbA1c и степента на понижаване на теглото през първата година от медикаментозното лечение на диабет тип 2 са предиктори за по-нататъшното прогресиране на заболяването, което определя до голяма степен и прогнозата на пациентите. По-агресивното поведение на по-ранен етап може да забави еволюцията на диабет тип 2 и да отложи настъпването на следващия етап. Отговорът през първата година към монотерапията с metformin, оценен посредством нивото на гликирания хемоглобин (HbA1c) и промените в теглото, е предиктор за прогресирането на заболяването при диабет тип 2, показаха резултатите от проучване, публикувани през март в списание Diabetes Care(1). При пациентите, постигнали по-ниско ниво на HbA1c и по-голяма загуба на тегло през първата година след назначаването на metformin, ефективността на монотерапията с него се запазва по-дългосрочно - намалява честотата на влошаване на гликемичния контрол поради вторично изчерпване на действието на медикамента, е основният извод на авторите. В проучването са били оценени медицинските досиета на 1547 пациенти с диабет тип 2, за периода 1996 и 2003 година, като при всичките тях средство на първи избор за контрол на хипергликемията е бил метформин (Glucophage на фирма Merck). Най-важният фактор, който предсказва дългосрочния ефект на монотерапията с метформин, е намалението на нивото на HbA1c през първата година от лечението. Така например, половината от пациентите, поддържали ниво на HbA1c 7-7.9% през първата година, са се нуждаели от втори медикамент (поради повишаване на HbA1c над 8%) след период от 36 месеца (три години). Обратно, при пациентите с HbA1c под 6% през първата година не е било необходимо да се добява втори медикамент през следващите 84 месеца (седем години), тъй като стойностите на HbA1c са се запазили под 8%. Групата със стойности на HbA1c между 6% и 6.9% е останала на монотерапия за повече от 60 месеца (пет години). 50% от участниците в групата със стойности на HbA1c 7-7.9% през първата година са достигнали ниво над 8% за 24 месеца (две години) поради вторично изчерпване на действието на медикамента. За сравнение - само 25% от групата с HbA1c 6-6.9% е прогресирала до стойност над 8% през следващите 48 месеца (четири години), а над 80% от пациентите с HbA1c под 6% през първата година са продължили да поддържат ниво под 8% за период от 60 месеца (пет години). Друг важен фактор, който е предиктор за по-дългосрочен добър отговор към монотерапията с метформин, е постиганото понижаване на теглото през първата година от лечението. Пациентите, които са се нуждаели от втори антидиабетен препарат, са загубили средно само 1.9 kg от изходното си тегло. Тези, който са постигнали средна редукция с 5 kg, са продължили да поддържат с монотерапия дългосрочен добър гликемичен контрол. „Резултатите от нашето проучване показват, че ефективността на монотерапията с метформин може да бъде успешно поддържана в продължение на няколко години“, коментират авторите. Условие за това е постигането на по-дъбър гликемичен контрол и по-изразена редукция на теглото през първата година от лечението. Диабет тип 2 е прогресивно заболяване, показаха данните от проучването UKPDS. Поради това, поддържането на желаното ниво на гликемичен контрол налага своевременно и степенувано коригиране на лечението – монотерапия с едно перорално антидиабетно средство, включване на втори или дори на трети препарат с различен механизъм на действие, или добавяне на инсулин. В сравнение с пациентите, които постигат ниво на HbA1c под 6% през първата година, тези с ниво между 6-6.9% имат 3.29 пъти по-голяма вероятност да се нуждаят от допълнителен антидиабетен медикамент, а тези с ниво между 7-7.9% - 6.64 пъти, показва настоящето изследване. Използван източник: 1. Gregory A., Alexander C., Girman C. et al. Treatment escalation and rise in HbA1c following successful initial metformin therapy. Diabetes Care 2006, 29:504-509 http://care.diabetesjournals.org