Диабет и периферна артериална болест



01/06/2006

Тютюнопушенето, хиперхолестеролемията и възпалението допринасят за прогресирането на макроваскуларната периферна артериална болест (PAD), докато диабетът е единственият значим предиктор за прогресирането на PAD, ангажираща малките съдове на долните крайници, показаха резултатите от проучване, публикувани през юни в списание Circulation (1).

Основните изводи от това изследване са, че:

1. диабетът не оказва съществено влияние върху прогресирането на PAD на големите съдове (LV-PAD)

2. стриктният гликемичен контрол играе първостепенна роля за превенция на PAD на малките съдове (SV-PAD)

При пациентите с диабет е важно да се измерва систолното артериално налягане както в областта на глезените (a. dorsalis pedis или a. tibialis posterior), така и на палците на долните крайници, като се изчисляват и двата индекса – глезен/ръка (стъпално/брахиален – ABI) и палец/ръка (TBI), препоръчват авторите.

Целта на проучването е била да се оцени ролята на рисковите фактори за прогресирането на PAD, като с помощта на неинвазивни методи за изследване е била проследена еволюцията на уврежданията на големите и малките съдове на долните крайници за период от средно 4.6 години.

Авторите са тествали хипотезата дали рисковите фактори играят различна роля за прогресирането на двете форми на PAD. Участвали са 403 пациенти със LV-PAD и 290 – със SV-PAD и от двата пола. За поставяне на диагнозата е било отчетено значимо намаление на ABI (най-ниската изчислена стойност е била 0.30) и TBI (най-ниската изчислена стойност е била 0.27).

ABI под 0.9 и TBI под 0.5 са индикатори за PAD.

Двете форми на артериално-оклузивно заболяване се изявяват с различни клинични симптоми. LV-PAD се характеризира с болка при ходене (клаудикационна), която бързо отзвучава в покой (при тези случаи ABI е между 0.5 и 0.8). При SV-PAD стъпалата са студени и раните/улцерациите епителизират бавно. Тежката форма се свързва с висок риск за ампутации.

ABI 0.6-0.9 показва умерен риск за улцерация със съдов произход в зависимост от рисковите фактори. При ABI 0.9-1.2 има малък риск за исхемична улцерация.

ABI под 0.6 (особено под 0.4), както и систолно артериално налягане в a. dorsalis pedis или a. tibialis posterior ?50 mmHg са индикатори за тежка исхемия и много висок риск за улцерация със съдов произход.

TBI под 0.7 (особено под 0.5) и систолно артериално налягане в областта на палеца ?30 mmHg са показатели за тежка исхемия и много висок риск за съдова улцерация.

Мултивариантен анализ е показал, че тютюнопушенето, съотношението общ холестерол/HDL-холестерол, липопротеин (a) и високочувствителният С-реактивен протеин корелират положително с прогресирането на макросъдовото засягане, докато единствено анамнезата за диабет, подобно на микроангиопатиите, е била свързана със значимо влияние върху прогресирането на оклузивното заболяване на малките периферни артерии.

Стриктният контрол на диабета може да забави увреждането на малките периферни съдове на долните крайници. По отношение на защитата на големите периферни съдове – тютюнопушенето е най-значимият рисков фактор – 3.2 пъти по-голяма вероятност в сравнение с непушачите.

Настоящите указания за медикаментозно лечение на PAD (ПАБ) препоръчват приложението на антиагреганти, статини и вазоактивни медикаменти.

Използван източник:

1. Aboyans V., Criqui M., Denenberg J. et al. Risk factors for progression of peripheral arterial disease in large and small vessels. Circulation. 2006; 113:2623-2629 http://circ.ahajournals.org