Детски летен лагер, но с диабет



01/06/2006
Около 20 000 деца с диабет в света участват в различни лагери и ваканционни летувания всяка година, като обкръжението от взаимноподкрепящи се съмишленици оказва неоценимо въздействие за придобиване на опит в контрола на заболяването, според новите указания за Американската диабетна асоциация, публикувани в списание Diabetes Care (1). Мисията на специализираните диабетни лагери е децата с диабет да получат традиционния лагерен опит в осигурена с компетентни медицински грижи среда. Важно е те да се срещат и да обменят познания помежду си в период, когато стават все по-самостоятелни в контрола на заболяването. Тъй като престоят на децата в лагерите е сравнително кратък и най-често е свързан с повече физическа активност от обичайното, основната цел е да се избегнат екстремно ниски или високи нива на кръвната глюкоза, а не да се оптимизира цялостният контрол на диабета извън лагера. Правилото е инсулиновата доза да се балансира със степента на двигателна активност и с хранителния внос, така че нивата на кръвната глюкоза да остават в безопасния целеви диапазон, по-специално по отношение на профилактиката и овладяването на хипогликемията. По-голяма вероятност за хипогликемия в началото на лагера има при децата с данни за стриктен до момента гликемичен контрол и ниска степен на двигателна активност. При тях може да е подходящо да се намали инсулиновата доза поради очакваното по-голямо натоварване и ограничената възможност за свободен достъп до храна. Всеки лагерник трябва да постъпва с пълно медицинско досие за предхождащото състояние (включително болнични престои, анамнеза за тежки хипогликемии и други заболявания, имунизации), издадено от лекуващия/личния лекар. Досието трябва да включва и всички подробности за инсулиновия режим – брой инжекции, доза и време на поставяне на инсулина (базален инсулин и болуси преди хранене), данни от предходната седмица за лечението на диабета, ниво на гликирания хемоглобин. По време на лагера трябва да се води подробна всекидневна документация за лечението, която да включва: стойностите на кръвната глюкоза, инсулиновите дози, хранителния внос, степен и продължителност на двигателната активност. Задължително е медицинският персонал в лагера да е информиран предварително за плана на физическите натоварвания и дневното меню, за да се правят подходящи промени в инсулиновата доза. За да има сигурност и оптимален контрол на диабета, трябва да се правят многократни измервания на кръвната глюкоза в денонощието: преди храна, преди сън, след или по време на продължителни и тежки натоварвания, в средата на нощта (когато това се налага поради предходна хипогликемия), както и след допълнителна доза инсулин. Могат да се правят също допълнителни промени по искане на родителите или на самия лагерник. Тъй като повишената физическа активност може да повлияе кръвната глюкоза в следващите 12-18 часа, лагерниците, които имат чести хипогликемии при натоварване, трябва да се изследват през нощта. Децата трябва да се окуражават да измерват кръвната глюкоза през различни от обичайните за тях часове, ако имат признаци на хипо/хипергликемия или други оплаквания. Всички тези изисквания предполагат присъствие на адекватен медицински персонал, обучен за изследване, интерпретация и лечение на големите глюкозни екскурзии. Диетичният план трябва да съдържа три основни хранения и 2–3 междинни закуски, давани в определени часове всеки ден, за да се покриват специфичните хранителни нужди. Храната трябва да е балансирана и съставът и да е предварително известен на лагеруващите и на медицинския персонал. Лагерниците трябва да се обучават с адекватни за възрастта средства за въглехидратното съдържание, разменната му стойност и/или калорийния състав на храната. Всеки признак за хранително разстройство трябва да се докладва на медицинския състав за преценка и съответна интервенция при нужда. Трябва да има и възможност за диета, специфична за хранителна или друг тип алергия, както и за деца с с диабет и целиакия, чийто брой непрекъснато нараства. Необходимо е преди началото на лагера да се установи официална връзка с най-близкото лечебно заведение в района, за да могат там да се лекуват спешни състояния. Персоналът трябва да използва ръкавици при вземане на кръв; да се осигурят контейнери за безопасно съхранение на медицински консумативи и остри предмети/игли. Пряка отговорност за лечението, контрола и обучението на лагерниците има медицинският директор на лагера – задължително специализиран детски диабетолог. Един лицензиран лекар трябва да присъства на всички лагерни занятия, като с него трябва да има постоянна телефонна връзка. Средният медицински персонал трябва да включва диабетни сестри и обучители с достатъчна практика, като се окуражава и участието на лекари–специализанти и сестри-специализанти. Всички трябва да преминат обучение, последвано от тест за работа с деца. Медицинският персонал трябва да премине предварително обучение за рутинното лечение на диабета и поведението при спешни състояния, свързани със заболяването (хипогликемия и кетоацидоза). Лагерната политика и описание на задълженията на всеки член на лагерния персонал трябва да са предварително представени в писмен вид. Персоналът трябва да е запознат с признаците на хипо/хипергликемия, показанията за изследване на кръвна глюкоза и лечение на хипогликемия, включително инжектиране на глюкагон. Медицинските консумативи трябва да се наблюдават и предоставят само от отговорния медицински персонал. Трябва да са осигурени и рутинни медицински средства за лечение на интеркурентни заболявания, като алергия, астма, възпаление на гърлото, диария/повръщане, леки травми. Цялостното медицинско лечение трябва да се описва както в дневниците на лагерниците, така и във файловете на лагера и в годишния медицински дневник. Писменият план за организацията на лагера е задължително условие, като той трябва да съдържа информация за: - Лечение на диабета - Инсулинови инжекции/инсулинови помпи - Мониториране на кръвна глюкоза и уринен ацетон* - Хранене – време и съдържание на основните хранения и закуските - Рутинни и специални дейности - Хипогликемия и лечение - Хипергликемия/кетоза и лечение - Медицински формуляри - Оценка и лечение на интеркурентни заболявания - Терапевтичен справочник - Универсални предпазни правила за съхраняване на опасни отпадъци - Психологични проблеми в лагера - Рапорт за инциденти - Кога и как да се алармират родители/настойници, лекуващият диабетолог - Политика на завършване на лагера и връщане вкъщи Диабетно обучение и психологични проблеми в лагера Лагерът е идеалното място за провеждане на съобразено с възрастта и развитието обучение за: - Изследване на кръвната глюкоза - Разпознаване и лечение на хипо/хипергликемия и кетоза - Техника на инсулиновите инжекции - Въглехидратно съдържание на храната - Инсулиново дозиране и адаптиране на дозата при съответен хранителен внос и двигателна активност - Проблеми с инсулиновата помпа - Важността на диабетния контрол - Здравословен начин на живот, включително интегриране на здравословно хранене, физическа активност и релаксация - Умения за решаване на проблеми при лечението на диабета в къщи и разликата при лагерни условия - Умения за самостоятелен живот - Умения за справяне със стресови състояния - Сексуално здраве и предпазване от нежелана бременност - Усложнения на диабета - Нови терапевтични технологии Медицинските специалисти, съвместно с психолог/социален работник (ако са налице), целят да подобрят психо-социалното благополучие на лагерниците. Необходимо е индивидуално отношение към проблемите на децата с диабет тип 2 спрямо тези с тип 1. Повечето специализирани лагери за деца с диабет имат висока възвръщаемост. Голяма част от лагерниците стават по-късно част от персонала на бъдещи лагери и се превръщат в модел за по-малките диабетици. Ползата от лагерите е не само натрупването на личен опит за изграждането на самостоятелност, но и в създаването на приятелски връзки в условия, в които да бъдеш диабетик е норма. Д-р Мая КОНСТАНТИНОВА * Урината трябва да се изследва задължително за кетонови тела при: - персистираща хипергликемия – ниво на кръвна глюкоза над 13.3 mmo/l - всяко интеркурентно заболяване, независимо от нивото на кръвната глюкоза При кетоза да се осигури перорална или интравенозна (при повръщане) рехидратираща терапия и адекватна доза допълнителен инсулин. Да се документира провежданото лечение и детето да се транспортира до болнично заведение, ако не настъпи бързо овладяване на повръщането и кетозата. Използван източник: 1. Diabetes care at diabetes camps. Position statement. American Diabetes Association: Diabetes Care 2006, 29: S56-S58 http://care.diabetesjournals.org