Тютюнопушенето променя фармакокинетиката на инхалаторния инсулин



01/03/2006
Тютюнопушенето води до значими промени в профила на абсорбция на инхалаторния инсулин Exubera, което може увеличи риска за хипогликемии, докладваха немски и американски изследователи през февруари в Diabetes Care (1). Фармакокинетиката (профилът на действие) на Exubera и глюкодинамиката след неговата апликация са били проследени при 20 здрави мъже - активни пушачи (10-20 цигари/ден), които в хода на изследването са преустановили вредния си навик и по-късно отново са пропушили, като данните са сравнени с тези при 10 непушачи-контроли. Инхалаторният инсулин е прилаган в доза 1 mg, която е еквивалентна на приблизително 3 единици подкожно инжектиран инсулин. Всички пушачи са получили инхалаторен инсулин 12 часа, три дни и седем дни след като са преустановили тютюнопушенето. След като са пропушили отново за два-три дни, те са получали инхалаторен инсулин един час след експозиция на една цигара. В периода преди да спрат тютюнопушенето, при участниците на Exubera, са регистрирани по-високи стойности на максималната инсулинова концентрация (Cmax) и на площта под кривата (AUC*-Insulin 0–360), както и по-кратко време за достигане на Cmax (tmax) в сравнение с непушачите (Cmax 26.8 спрямо 9.7 mcgU/ml; AUC-Insulin 0–360 2583 спрямо 1645 mcgU/ml/min; tmax 20 спрямо 53 min, за всичките р <0.05), докато при подкожното прилагане на инсулин фармакокинетичните показатели не са се различавали значимо в двете групи (AUC-Insulin 0–360 2324 спрямо 2269 mcgU/ml/min; р=NS). Една седмица след преустановяване на тютюнопушенето, площта под кривата на инхалаторния инсулин се е понижила с около 50% и се е приближила до стойностите при непушачите. Cmax също е намаляла, а tmax се е удължило в сравнение с изходните стойности, но въпреки това и двете стойности са останали различни от тези при контролите. Пропушването е възстановило напълно профила на действие на инхалаторния инсулин, наблюдаван в началото на проучването. Глюкодинамичните промени са съответствали на инсулиновата фармакокинетика. Преустановяването и възобновяването на тютюнопушенето чувствително променят профила на действие на инхалаторния инсулин. Тъй като бързите изменения в абсорбцията и системната експозиция на инсулин повишават риска за хипогликемия, то при пушачите не трябва да се прилага инхалаторен инсулин. Всички пациенти, които искат да преминат на лечение с Exubera, трябва да спрат изцяло тютюнопушенето най-малко шест месеца преди това и ако пропушат отново, приемът на инхалаторен инсулин трябва да се преустанови незабавно, пишат в заключение авторите. Пулмоналната система за доставка на инсулин Exubera бе одобрена почти едновременно в края на януари от FDA в CAЩ и Европейската комисия в ЕС да се прилага при възрастни пациенти (18 години) с диабет тип 1 и диабет тип 2 . Това е първият алтернативен на инжекционните препарати начин за заместително инсулиново лечение от 1921 година насам, което се ачаква в аптеките на САЩ през юли или юли. В Европа, дебютът ще бъде във Великобритания през май, а след това и в останалите старни на ЕС. Exubera е разработвана от фирмите Sanofi-Aventis, Nektar и Pfizer в продължение на 10 години. Тази прахообразна форма на инсулина е създадена чрез ДНК рекомбинантна технология, подобно на съвременните хуманизирани инжекционни инсулинови препарати. Exubera може да бъде алтернатива на бързодействащите (болусните) инсулини/аналози. Базалните инсулини (интермедиерни инсулини/бавнодействащи иналази) ще продължат да се прилагат инжекционно. Фирма Pfizer откупи в началото на януари от Sanofi-Aventis търговските права за инхалаторния инсулин за $1.3 мииларда. Прогнозира се годишните продажби на Exubera да достигнат $1 милиард. Pfizer не е обявила още цената на новата система за доставка на инсулин, но се очаква, че лечението с нея ще струва около $4-5/ден спрямо $1-1.5/ден на инжекционните препарати. Приложението на инхалаторния инсулин е противопоказано при случаи с бронхиална астма и ХОББ (хроничен бронхит и емфизем). При лечение с Exubera трябва да се проследява дихателната функция на пациентите, тъй като неговият дългосрочен профил на безопасност за пулмоналната система (риск за белодробна фиброза) е все още неуточнен. Леката до умерена кашлица е най-честата странична реакция при прилагането на прахообразната форма на инсулин. Началото на опитите за създаването на инхалаторен инсулин е поставено от немски изследователи още през 1924 година. През 80-те години на XX век Nektar разработва биотехнологията за пулмонална доставка на големи молекули посредством превръщането им в частици с оптимален размер за инхалиране. Прахообразният инсулин е опакован в блистери (фолиеви опаковки) с дозировки 1 mg и 3 mg, а инхалаторът за неговата апликация (Exubera Inhaler) е с тегло около 100 g. Важна информация: Инхалирането на три дози от 1 mg води до много по-висока доставка на инсулин отколкото инхалирането на една доза от 3 mg, поради което един блистер от 3 mg не трябва да бъде заместван от три блистера по 1 mg Exubera се приема 10 минути преди хранене *AUC - area under the curve За допълнителна информация: www.fda.gov/cder/foi/label/2006/021868mg.pdf Използван източник: 1.Becker R., Sue Sha S., Frick A, Fountaine R. The effect of smoking cessation and subsequent resumption on absorption of inhaled insulin. Diabetes Care 2006, 29: 277-282 http://care.diabetesjournals.org