Metformin, комбиниран с roziglitazone, но не и с glimepiride, подобрява контрола на артериалното налягане при диабет тип 2



01/03/2006
При пациенти с диабет тип 2 и метаболитен синдром, дългосрочното (12-месечно) комбинирано лечение с roziglitazone и metformin (R + M), но не това с glimepiride и metformin (G + M), води до значимо подобряване в контрола на артериалното налягане, показаха резултатите от проучване на италиански изследователи от Университета в Падуа, публикувани в списание Clinical Therapeutics (1). Подобрение в гликемичния контрол и в свързаните с инсулиновата резистентност параметри е било регистрирано на деветия месец от началото на лечението с R + M и на 12-ия месец от това с G + M. Има някои доказателства, че антихипергликемичните средства могат да имат малък, но клинично значим благоприятен ефект върху артериалното налягане (АН) при пациенти с диабет тип 2 (DM2). Публикувани са ограничен брой резултати от директно сравняване на влиянието върху АН на антихипергликемични терапии с различен механизъм на действие. Затова, авторите са си поставили за водеща цел да съпостяват дългосрочното влияние (12 месеца) върху АН на два вида комбинирана терапия glimepiride или rosiglitazone плюс metformin при пациенти с DM2 и метаболитен синдром (MetS). Вторични крайни точки на проследяване са били гликемичният контрол и подобряването на инсулиновата чувствителност. Проведеното проучване е рандомизирано, двойно-сляпо. Участниците са на възраст > или =18 години с DM2 и MetS (инсулинова резистентност), поддържали до момента лош гликемичен контрол с монотерапия с максимално толерирана доза перорално антихипергликемично средство (сулфонилуреен препарат или metformin). Пациентите са получавали в продължение на 12 месеца metformin, комбиниран съответно с glimepiride (G + M) или с rosiglitazone (R + M). АН, сърдечната честота (СЧ), индексът на телесна маса (ИТМ); нивата на плазмената глюкоза на гладно и пострандиално (ПГГ и ППГ) и на инсулина на гладно и постпрандиално (ПИГ и ППИ); гликираният хемоглобин (HbA1c) и HOMA-индексът са били измерени в началото и на 3, 6, 9 и 12-и месец от терапията. При нито едно от четирите контролни измервания на АН в хода на терапията не е било установило значимо подобрение в средните стойности в G + M групата, докато в R + M групата е регистрирано сигнификантно намаление на 12-ия месец в сравнение с изходните нива. Регистрирано е било значимо понижение на средните стойности на ИТМ, HbA1c, ПГГ и ППГ в сравнение с изходните и в двете групи на 12-ия месец (за всичките р < или = 0.05). Сигнификантни подобрения в средните стойности на ПИГ, ППИ и на HOMA-индекса са измерени на 12-ия месец само в R + M групата (всичките р < или = 0.05 в сравнение с изходните); в G + M групата не е настъпила промяна. Не са установени промени в СЧ. Двете лечения са били с добра поносимост – отделни пациенти са докладвали за главоболие и флатуленция, но и двете странични реакции са били леки и преходни. При трима пациенти в R + M групата е измерено повишаване на чернодробните ензими до 1.5 пъти над горната нормална граница, но до края на проучването, стойностите са се нормализирали. Използван източник: 1.Derosa G., Cicero A., Gaddi A. et al. Clin Ther. 2005, 27(9):1383-91 Long-term effects of glimepiride or rosiglitazone in combination with metformin on blood pressure control in type 2 diabetic patients affected by the metabolic syndrome: a 12-month, double-blind, randomized clinical trial. Clin Ther. 2005, 27(9):1383-91