Метаболитна памет



01/03/2006
Мащабни проспективни дългогодишни клинични проучвания, като DCCT/EDIC (Epidemiology of Diabetes Interventions and Complications) и UKPDS, показаха, че степента на метаболитен контрол, постигана рано след диагностицирането на диабета, намалява чувствително новопоявата и прогресирането на свързаните със заболяването микроваскуларни усложнения. Допълнителни, проспективни обсервационни изследвания демонстрираха, че нивата на атерогенните и инфламаторните медиатори също се повишават рано при хората с инсулинова резистентност, дори още в стадия на нарушен глюкозен толеранс, и този процес допринася значимо за развитието на макроваскуларните усложнения. Заедно, тези данни подкрепят хипотезата, че рано в еволюцията на диабета се натрупва „метаболитна памет“. Адекватният метаболитен контрол, особено ако бъде постигнат рано след изявата на диабетната хипергликемия, може да промени естествената еволюция на свързаните усложнения поради повлияване на метаболитната памет. Понастоящем най-разпространено е становището, че инсулинът потиска инфламацията и потиска също така глюкотоксичността и липидотоксичността, и оттам техните следствия като повишена вътреклетъчна продукция на AGEs и повишено окисление на FFA в митохондриите, което от своя страна води до увеличено освобождаване на увреждащи клетките свободни радикали. Целта на изследователите е да разберат много по-точно въвлечените в тези процеси молекулярни механизми, тъй като тяхното прицелно повлияване може да намали дългосрочните ефекти на диабета.