От света на диаобезитологията



01/10/2005

Честотата на затлъстяването продължава да се увеличава и понастоящем над 50% от европейците попадат в групата с наднормено тегло и над 30% са с клиничен обезитет. По данни на Световната здравна организация, около 250 000 души в Европа и над 2.5 милиона в света загиват всяка година от свързани със затлъстяването заболявания, като водещи са сърдечносъдовите инциденти.

Висцералната адипозна тъкан е важен ендокринен орган - главен източник на хормони и адипокини, повечето от които водят до развитието на свързаните със затлъстяването заболявания. Висцералното затлъстяване играе ключова роля за появата на петте клинични черти на метаболитния синдром: голяма обиколка на талията, увеличени триглицериди, повишено артериално налягане, нисък HDL-холестерол и увеличени нива на кръвната глюкоза.

Обиколката на талията е по-добър предиктор за бъдеща поява на диабет тип 2 от останалите антропометрични параметри, като съотношение талия/ханш, индекс на телесна маса (ИТМ/BMI) и телесно тегло, показаха резулатите от проспективно проучване на 3234 души за период от 2.8 години. Всяко увеличаване на обиколката на талията с едно стандартно отклонение е свързано с повишаване на риска от прогресия към диабет тип 2 с 34% при мъжете и 28% при жените.

Абдоминално затлъстяване (синоними: централно, андрогенно, висцерално, ябълковидно) означава обиколка на талията за европеидната раса 94 cm при мъжете и 80 cm при жените, съгласно новата консенсусна дефиниция на метаболитния синдром, приета през април от Международната диабетна федерация (International Diabetes Federation - IDF), която отменя досегашните три определения на Световната здравна организация, Европейската група за изучаване на инсулиновата резистентност (EGIR) и на американския ATPIII. Централното затлъстяване е задължителен компонент на метаболитния синдром.

При дефицит на 800 кcal дневно се постига загуба на тегло от 725 g седмично (необходим е дефицит от 3500 кcal седмично, за да се намали теглото с приблизително 450 g). Дефицит от 800 kcal дневно се постига чрез намаляване на:

–енергийната наситеност на храната с 30% (спестяват се около 544 kcal)

–размера на порциите с 25% (спестяват се около 256 kcal)

„Диетите с ниско съдържание на въглехидрати“ водят до по-голяма загуба на тегло в краткосрочен план (три до шест месеца). Причината за това е загубата на течности поради ограничения внос на въглехидрати, рестрикцията на калории и кетоза-индуцираното потискане на апетита. Те са обаче с високо съдържание на общи мазнини, наситени мастни киселини и холестерол, поради което налагат чест контрол на липидния профил. При установяване на дислипидемия, тези диети трябва да бъдат преустановени поради повишения риск от сърдечносъдови инциденти.

„Диетите с ниско съдържание на мазнини“ постигат по-добри дългосрочни резултати (по-изразена загуба на тегло след първата година). Сравнително проучване не установи достоверна разлика между двата вида диети по отношение на редукцията на тегло за 12 месеца.

Много редовни пушачи (над 10 цигари дневно) опитват да се откажат от вредния навик, за да намалят риска си от сърдечносъдови и белодробни заболявания. При част от тях, периодът на отказ от тютюнопушене води до натрупване на тегло – средно 4.4 kg при мъжете и 5.0 kg при жените. Данните показват, че 10-15% от бившите пушачи увеличават теглото си с 13.5 kg. Очевидно е, че никой не иска да замести един рисков фактор – тютюнопушенето, с други рисков фактор – затлъстяването...

Наддаването на тегло е честа причина за неуспех на програмите за отказ от тютюнопушене, особено при жените и хората с диабет. Никотиновата зависимост е втората причина за неуспех на програмите, тъй като ендоканабиноидната система определя абстинентното поведение на пушача...

Клиницистите трябва да оценяват и лекуват всички сърдечнорискови фактори при даден пациент, независимо от това дали той отговаря на пълните критерии за поставяне на диагнозата „метаболитен синдром“, съветват Американската диабетна асоциация (ADA) и Европейската асоциация за изучаване на диабета (EASD) в публикуваните през август обединени указания за управление на метаболитния синдром (документът бе публикуван в изданията и на двете организации – Diabetes Care и Diabetologia)