Losartan при пациенти с диабетна нефропатия



01/10/2005

Диабетът заема водещо място сред заболяванията с висока социална значимост и е в тясна връзка с болестите на сърдечносъдовата система. Броят на хората с диабет нараства прогресивно и се очаква до 2010 година в света те да са над 220 милиона души. Според най-нови данни, с диабет в България са около 300 000 души: 7-8% от тях са с тип 1, а останалите - с тип 2. Прогнозите за България до 2010 година са за увеличение на диабетиците с 10-15%.

Около 20-30% от пациентите със захарна болест развиват диабетна нефропатия, а прогресирането на микроангиопатията може да доведе до тежко бъбречно заболяване и евентуално до бъбречна недостатъчност.

В САЩ диабетът е най-честата причина за краен стадий на бъбречна болест - приблизително за 40% от новите случаи. Това се отнася главно за пациентите с тип 2, които са 50% от диабетиците, минаващи на хемодиализа (1, 2). Хипертонията, лошият контрол на кръвната глюкоза и хиперлипидемията са сред рисковите фактори за развитие на диабетна нефропатия, като между нея и крайния стадий на бъбречна болест има особено силна връзка (1).

Няколко големи клинични проучвания показаха, че блокирането на ренин-ангиотензиновата система с ACE инхибитори осигурява ренопротективен ефект при диабет тип 1 и диабетна нефропатия (3, 4, 5). Няколко изследвания доказаха подобен благоприятен ефект и от приложението на ангиотензин ІІ рецепторен блокер (АТ2РБ) (6, 7, 8). Ренопротективният ефект на тези две групи е независим от антихипертензивното им влияние.

Losartan е ангиотензин II рецепторен антагонист (тип АТ1), който беше одобрен от Американската агенция за храните и лекарствените средства (FDA) за употреба с цел забавяне на прогресията на бъбречно заболяване при пациенти с диабет тип 2 и с протеинурия.

Ренопротективният ефект на losartan при пациенти с диабет тип 2 може да бъде оценен по намаляване на продукцията на бъбречния трансформиращ растежа фактор-beta (TGF-beta) (9, 10). При рандомизирано проучване с 21 пациенти с хипертония и повишена албуминна екскреция (10-200 mcg/min), losartan 50 mg/дневно за осем седмици понижи уринарната екскреция на TGF-beta с 23.2% срещу 0% за плацебо (р=0.04) (10).

В допълнително проучване, плазмените нива на TGF-beta бяха понижени в сравнение с началните (р<0.01) при седем пациенти с повишени плазмени нива TGF-beta (средно 9 mcg/l), които получаваха losartan 50-100 mg/дневно за осем седмици (9).

Способността на losartan да забавя прогресията на диабетната нефропатия при диабет тип 2 и протеинурия беше проучена и в голямото централно клинично изследване RENAAL Study (8) (the Reduction of End-points in Non insulin dependent diabetes with the Angiotensin II Antagonist Losartan), на резултатите от което се базира одобрението на тази индикация от FDA.

Много предварителни проучвания (11-19) са изследвали ефекта на losartan върху бъбречната функция при пациенти с диабет тип 2, като и други предварителни изследвания показват, че losartan:

намалява протеинурията (18,19)

предизвиква ефективна редукция поне колкото lisinopril (16)

комбинацията от losartan с АСЕ инхибитор вероятно намалява микроалбуминурията и протеинурията в по-висока степен, отколкото монотерапия с един от тях при пациенти с диабет тип 2 и хипертония (15,17)

Обичайната начална доза losartan при диабет тип 2 и протеинурия е 50 mg/дневно. Тя може да се повиши до 100 mg/дневно въз основа на стойностите на артериалното налягане. По-ниска стартова доза (25 mg/дневно) трябва да се препоръча на пациенти с чернодробни увреждания. Losartan може да се комбинира с други антихипертензивни средства толкова добре, както и с инсулин и с други хипогликемични средства.

Както АСЕ инхибиторите и другите АТ2РБ и losartan може да причини увреда на плода или смърт, особено по време на втория и третия триместър и трябва да се прекъсне при установяване на бременност.

Словенската фармацевтична фирма КРКА, като водеща генерична компания, с дългогодишно присъствие на българския пазар, съобразява лекарствената си политика със световните и европейски терапевтични ръководства.

КРКА постига успехи, защото залагаме на иновациите и разработваме висококачествени и достъпни фармацевтични продукти, носещи нашата собствена търговска марка. Имаме 29 представителства и 12 компании извън страната и наши собствени производствени и дистрибуторски центрове в Полша, Русия и Хърватска.

Lorista (losartan) е разработена от КРКА и е регистрирана в много страни от Европейския съюз. Предлага се на европейския фармацевтичен пазар в таблетни форми от 50 mg и Lorista H (50mg losartan и 12,5 mg hydrohlorothiazid). От юли 2002 година Lorista (KRKA) е регистрирана от ИАЛ в България.

Lorista Study

В международното (Словения, Полша, Чехия), многоцентрово, двойно сляпо, паралелно, рандомизирано изследване са включени 77 души (49 получават Lorista и 28 - metoprolol). При пациентите, при които диастолното налягане не се е понижило под 90 mm Hg, дозата е удвоена след три седмици. Ако след 6-седмично лечение диастолното налягане все още не е спаднало под 90 mm Hg, към терапията са добавени ниски дози хидрохлоротиазид (12.5 mg).

Lorista е била с отлична поносимост през 9-седмичния период на лечението. Най-честите нежелани лекарствени реакции (световъртеж, главоболие и палпитации) са били леки и преходни. Проучването доказа, че се наблюдава ефективно понижение на артериалното налягане след приложението на Lorista.

Lorista (KRKA) е със сравнима с другите антихипертензивни средства на първи избор ефикасност по отношение на контрола на АН, но е с по-добра поносимост, което води до по добър комплаянс от страна на пациентите и до по-малка необходимост от смяна на терапията.

Losartan осигурява 24-часов контрол на АН и:

увеличава екскретирането на пикочната киселина

намалява LDL оксидацията при пациенти с хипертония и с диабет тип 2

има противовъзпалителни и антиагрегационни свойства

оказва положителен ефект върху еректилната функция

подобрява когнитивната функция

Ефикасността и безопасността на losartan са изследвани при над 4000 души (3300 с есенциална хипертония). Повече от 1200 пациенти са лекувани с losartan в продължение на повече от шест месеца и над 600 пациенти в продължение на повече от една година.

Честотата на страничните ефекти от losartan е подобна на наблюдаваната при плацебо.

Страничните явления са станали причина за преустановяване на лечението при 2.3% от пациентите на losartan и при 3.7% от пациентите, получавали плацебо!

Способността на Lorista за протекция и значително подобрение на бъбречната функция е определящ фактор при избора на медикаментозна терапия за високорисковите пациенти, като тези с диабет тип 2.

За допълнителна информация:

www.bda.bg

www.krka.si/en

www.fda.gov

Използвани източници:

1. American Diabetes Association. Diabetic nephropathy. Diabetes Care 1999 Jan; 22 Suppl. 1: 66-9

2. Mogensen C. Renal risk and protection in patients with type 2 diabetes mellitus: new strategies for prevention and treatment. Treat in Endocrinol 2002; 1: 3-11

3. Lewis E., Hunsicker L., Bain R. et al. The effect of angiotensin-converting-enzyme inhibition on diabetic nephropathy. The Collaborative Study Group. N Engl J Med 1993 Nov 11; 329 (20): 1456-62

4. Kshirsagar A., Joy M., Hogan S. et al. Effect of ACE inhibitors in diabetic and nondiabetic chronic renal disease: a systematic overview of randomized placebo-controlled trials.

Am J Kidney Dis 2000 Apr; 35 (4): 695-707

5. ACE Inhibitors in Diabetic Nephropathy Trialist Group. Should all patients with type 1 diabetes mellitus and microalbuminuria receive angiotensin-converting enzyme inhibitors? A meta-analysis of individual patient data. Ann Intern Med 2001 Mar 6; 134 (5): 370-9

6. Parving H., Lehnert H., Brochner-Mortensen J. et al. The effect of irbesartan on the development of diabetic nephropathy in patients with type 2 diabetes. N Engl J Med 2001 Sep 20; 345 (12): 870-8

7. Lewis E., Hunsicker L., Clarke W. et al. Renoprotective effect of the angiotensin-receptor antagonist irbesartan in patients with nephropathy due to type 2 diabetes. N Engl J Med 2001 Sep 20; 345 (12): 851-60

8. Brenner B., Cooper M., de Zeeuw D. et al for the RENAAL Study Investigators. Effects of losartan on renal and cardiovascular outcomes in patients with type 2 diabetes and nephropathy. N Engl J Med 2001 Sep 20; 345 (12): 861-9

9. Esmatjes E., Flores L., Inigo P. et al. Effect of losartan on TGFbeta1 and urinary albumin excretion in patients with type 2 diabetes mellitus and microalbuminuria. Nephrol Dial Transplant 2001; 16 Suppl. 1: 90-3

10. Houlihan C., Akdeniz A., Tsalamandris C. et al. Urinary transforming growth factor-beta excretion in patients with hypertension, type 2 diabetes, and elevated albumin excretion rate: effects of angiotensin receptor blockade and sodium restriction. Diabetes Care 2002 Jun; 25 (6): 1072-7

11. Tan K., Chow W., Ai V. et al. Effects of angiotensin II receptor antagonist on endothelial vasomotor function and urinary albumin excretion in type 2 diabetic patients with microalbuminuria. Diabetes Metab Res Rev 2002 Jan-2002 28; 18 (1): 71-6

12. Lacourciere Y., Belanger A., Godin C. et al. Long-term comparison of losartan and enalapril on kidney function in hypertensive type 2 diabetics with early nephropathy. Kidney Int 2000 Aug; 58 (2): 762-9

13. de Pablos-Velasco P., Pazos Toral F., Esmatjes J. et al. Losartan titration versus diuretic combination in type 2 diabetic patients. J Hypertens 2002 Apr; 20 (4): 715-9

14. Nielsen S., Dollerup J., Nielsen B. et al. Losartan reduces albuminuria in patients with essential hypertension. An enalapril controlled 3 months study. Nephrol Dial Transplant 1997; 12 Suppl. 2: 19-23

15. Arteaga J., Petrina E., Anda E. et al. The antiproteinuric effect of enalapril is potentiated by losartan in normotensive patients with diabetic nephropathy. Am J Hypertens 2000 Apr; 13 (Pt 2): 117

16. Ergin P., Torun D., Anarat R. et al. Effects of angiotensin II receptor blockers and angiotensin converting enzyme inhibitors on microalbuminuria in primary hypertensive patients [abstract]. Nephrol Dial Transplant 2001 Jun; 16: A51

17. Yokota C., Kawai K., Okuda Y. et al. Combination of AT1RB and ACE-I has a synergic effect on the reduction of microalbuminuria in type 2 diabetic patients. Diabetologia 2001; 44 Suppl. 1: 276

18. Costanzi S., Zazzaro D., Fulignati P. et al. Effects of an angiotensin II receptor antagonist (losartan) in patients with proteinuric renal diseases [abstract]. Nephrol Dial Transplant 1997 Sep; 12: A78

19. Yokota C., Okuda Y., Matsushima T. et al. Efficacy of losartan on urinary protein excretion in type 2 diabetic patients with hypertension [abstract]. 11th International Congress of Endocrinology; Sydney 2000 Oct 29