Инсулин glargine (Lantus) намалява риска от хипогликемии



01/07/2005

Insulin glargine (Lantus) е базален инсулинов аналог, прилагащ се веднъж дневно, с равномерен 24-часов профил на действие, който дава ефективен гликемичен контрол, със снижен риск от хипогликемия (особено нощна) в сравнение с NPH инсулин при пациенти с диабет тип 2.

Проучването AT.LANTUS* по схемата „лечение до постигане на целта“ (treat-to-target) показа, че повече пациенти, лекувани с инсулин glargine, постигат нива на гликирания хемоглобин HbA1c 7% без потвърдени нощни хипогликемии в сравнение с NPH инсулин.

Неотдавна бяха публикувани и резултатите от мета-анализ на контролирани проучвания с подобна схема, който оцени риска от хипогликемия при терапия с инсулин glargine в сравнение с веднъж или два пъти дневно прилаган NPH инсулин при възрастни с диабет тип 2.

Проучванията, включени в мета-анализа, са с продължителност 24–28 седмици, с изключение на едно 52-седмично проучване, от което са използвани междинните резултати от 20-ата седмица.

Демографските показатели са сходни между групите на инсулин glargine (n=1142) и NPH инсулин (n=1162). Сходен процент пациенти са постигнали прицелното ниво на HbA1c (7.0%) - съответно 30.8% и 32.1%.

Наблюдавано е значимо снижение на риска от хипогликемия при инсулин glargine, в сравнение с NPH инсулин, по отношение на общата симптоматична (11%; p=0.0006) и нощната (26%; p<0.0001) хипогликемия.

Рискът от тежка хипогликемия и тежка нощна хипогликемия са били снижени при insulin glargine с 46% (р=0.0442) и 59% (р=0.0231)

Тези резултати потвърждават, че инсулин glargine, инжектиран веднъж дневно, намалява риска от хипогликемия в сравнение с NPH инсулин и позволява по-агресивно инсулиново лечение до таргетно ниво на HbA1c 7% при пациенти с диабет тип 2.

„Лечение до постигане на целта“

Новият клиничен подход е прибавянето на заместителна инсулинова терапия като стратегия за „лечение до постигане на целта“, когато пероралните антидиабетни средства са недостатъчни за постигане на все по-строгите норми за контрол на гликемията, препоръчвани при диабет тип 2.

Но хипогликемията и страхът от нея остават главна пречка за лечението на пациенти с диабет тип 2 до прицелното ниво на HbA1c <7%. Нараства и вниманието към риска от хипогликемия, особено нощната, както и на тежката хипогликемия, и належащата нужда от предотвратяването на хипогликемични епизоди при тези пациенти.

В продължение на много години, най-популярен за базална инсулинова доставка беше NPH инсулинът, но този инсулин с интермедиерна продължителност на действието често води до нощна хипогликемия поради нежелани пикове на инсулина в плазмата, особено през нощта, както и по-високи нива на кръвната глюкоза на гладно.

Клинични проучвания доказаха, че инсулин glargine осигурява достигане на ефективни нива на базален инсулин при прилагане веднъж дневно при пациенти с диабет тип 2 и значително снижава риска от нощна хипогликемия в сравнение с NPH инсулин при най-малко еквивалентно овладяване на гликемията при диабет тип 2.

Проучване на лечение до постигане на таргетни стойности с инсулин glargine в сравнение с NPH инсулин при нелекувани с инсулин пациенти с диабет тип 2 показа, че терапията с инсулин glargine превъзхожда тази с NPH инсулин по отношение първичната комбинирана цел, включваща едновременно овладяване на гликемията и хипогликемията (HbA1c 7% без нито един епизод на потвърдена нощна хипогликемия или тежка нощна хипогликемия).

Инсулин glargine демонстрира снижение на общата и нощната хипогликемия, но броят на тежките хипогликемични явления беше недостатъчен в отделните проучвания за достигане на статистическа значимост.

За по-точно оценяване на намаляването на хипогликемичния риск сред по-широка популация пациенти с диабет тип 2, бе направен мета-анализ на хипогликемичния профил и гликемичното овладяване при пациенти с диабет тип 2, при всички контролирани проучвания, сравняващи инсулин glargine с NPH инсулин.

Строгото овладяване на гликемията е основен фактор за снижаване на риска от дългосрочни усложнения на диабета и трябва да се постигне с минимален риск от хипогликемия. Резултатите от мета-анализа подкрепят употребата на инсулин glargine като пръв избор за инсулинова терапия, прилагана веднъж дневно.

Натрупват се все повече доказателства, че прицелните стойности на HbA1c могат прогресивно да бъдат снижени до нормалните, но с очевидното съпътстващо увеличение на риска от хипогликемия.

Най-разумният подход към терапевтичните цели е да се постигне и поддържа най-ниското възможно ниво на HbA1c с най-малък риск от хипогликемия.

Налице е растяща тенденция към по-агресивни терапевтични схеми за постигане на прицелни нива на HbA1c (6.5–7%) при диабет тип 2 с цел намаляване на дългосрочните усложнения на заболяването.

Insulin glargine може да се окаже особено подходящ за агресивни терапевтични схеми и довеждане на повече пациенти до препоръчваните строги нива на гликемичен контрол при диабет тип 2.

Д-р Мария КОЛЕВА,

ендокринолог

МБАЛСМ „Пирогов“

*AT.LANTUS – A Trial comparing LANTUS Algorithms to achieve Normal blood glucose Targets in patients with Uncontrolled blood Sugar (Проучване, сравняващо алгоритми на Лантус за постигане на нормална кръвна захар при пациенти с неовладяна кръвна захар)

Използвани източници:

1.Davies M., Storm F., Shulter S. et al. AT.LANTUS Study Group. AT.LANTUS trial investigating treatment algorithms for insulin glargine (LANTUS). Results of the type 2 study. Diabetes 2004, 53 (Suppl 2): Abstract 1980-PO

2.Базалната терапия с Lantus подобрява контрола на кръвната глюкоза. Доктор Д 2004, 4/Зима: 35-37

3.Yki-Jarvinen H., Haring HU, Zeger S. et al. The relation between HbA1c, fasting blood glucose (FBG) and hypoglycaemia using insulin glargine versus NPH insulin: a meta regression analysis in type 2 diabetes. Diabetes Metabolism 2003, 29 (2): Abstract 2216

4.Riddle M., Rosenstock J., Gerich J. Insulin Glargine 4002 Study Investigators. The treat-to-target trial: randomized addition of glargine or human NPH insulin to oral therapy of type 2 diabetic patients. Diabetes Care 2003, 26 (11): 3080-6

5.Riddle M., Arbet-Engela C, Nguyen H. Differences in HbA1c levels between insulin glargine and NPH insulin at equivalent incidences of hypoglycaemia in patients with type 2 diabetes. Endocrine Practice 2004, 10 (Suppl 1): 48 Abstract 139

6.Yki-Jarvinen H., Hanninen J., Hulme S. et al. Treat To Target simply – the LANMET study. Diabetes 2004, 53 (Suppl 2): Abstract 2181-PO

7.Massi Benedetti M., Humburg E., Dressler A., Ziemen M. A one-year, randomised, multicentre trial comparing insulin glargine with NPH инсулин in combination with oral agents in patients with type 2 diabetes. Horm Metab Res 2003, 35:189–96

8.Fritsche A., Schweitzer M., Haring HU, the 4001 Study Group: Glimepiride combined with morning insulin glargine, bedtime neutral protamine Hagedorn insulin, or bedtime insulin glargine in patients with type 2 diabetes: a randomized, controlled trial. Ann Intern Med 2003, 138: 952–9

Допълнителна информация:

1.Rosenstock J., Owens D. Basal insulin therapy in type 2 diabetes mellitus. Part one: Insulin glargine. Aesculapium Limited 2004, ISB N 0-9548607-0-5

2.Riddle M., Rosenstock J. Type 2 Diabetes: Oral monotherapy and combination therapy. In: The CADRE Handbook of Diabetes Management. New York: Medical Information Press, 2004

3.www.lantus.com