Активната почивка на умерена надморска височина подобрява здравето на хората с метаболитен синдром

Триседмичната отпуска, включваща редовно физическо натоварване, подобрява здравето на мъже с фенотипни компоненти на метаболитен синдром и повишен сърдечносъдов риск, независимо от надморската височина (<2500 метра). Сходен позитивен ефект трябва да се очаква при всички пациенти, които са с наднормено тегло и намален двигателен режим, заключиха авторите на проучване в Австрия (1).

Изследването е проведено при 72 мъже, на средна възраст 56.6 години (работещи или пенсионери), които са били рандомизирани в две групи с идентичен престой на умерена (1700 m) или на ниска (300 m) надморска височина.

Проучването е част от проекта „Austrian Moderate Altitude Study 2000“ (AMAS 2000) за изучаване на влиянието на умерената надморска височина (1700 м) върху сърдечносъдовата система, хемопоезата, метаболитния статус и нервнопсихичното състояние при пациенти с наднормено тегло и намалена физическа активност. Характеристиките на участниците в него са дадени в таблицата.

Умерената надморска височина, 1500-2500 м, има изразени остри физиологични ефекти като намаляване на сатурацията на кислород, увеличаване на дихателната честота и активиране на симпатикусовата нервна система, които отчасти се връщат към нормалните си граници в процеса на аклиматизация. Допълнително, височината може да доведе до промени в когнитивните функции, съня и настроението.

В същото време, престоят на умерена надморска височина се използва като част от терапията на сърдечносъдови и дихателни заболявания, както и е практика за повишаване на физическата издръжливост на професионалните спортисти.

Публикуваните по-рано резултати от пилотното проучване към AMAS 2000 показаха, че триседмичната ваканция при 1700 м:

1. Понася се добре, без да води до патологични отклонения в здравния статус

2. Има положителен ефект върху сърдечносъдовата система, който се изразява в понижаване стойностите на артериалното налягане

3. води до намаляване на индекса на телесна маса, подобрява гликемичния контрол и увеличава нивото на HDL (липопротеини с висока плътност)

4. стимулира еритропоезата, без да увеличава съдовия ендотелен растежен фактор (vascular endothelial growth factor – VEGF)

Това е първото проучване, сравнило ефектите на различната надморска височина при хора с наднормено тегло (индекс на телесна маса >27 кг/м2) и висок сърдечносъдов рисков профил. По време на активната почивка, независимо от двете различни надморски височини, е установено подобрение във физикалния статус.

Престоят на участниците на двете височини е бил с продължителност три седмици и е включвал еднакъв хранителен и двигателен режим. Всяка седмица са провеждани по четири тричасови екскурзии, при контролиране на сърдечносъдовата дейност (натоварване при сърдечна честота 55-65% от максимално допустимата). Състоянието на всички е било оценено две седмици преди проучването, в началото и в края на ваканцията, и седем седмици по-късно.

Субективната оценка на здравето включва шест критерия – адаптивност, способност за възстановяване, оптимистично настроение и качество на съня, негативизъм, готовност за включване в социалния живот и чувство за принадлежност към групата.

В края на престоя се отчита подобрение на всички критерии, с изключение на един (чувство за принадлежност към групата – най-вероятно поради отделянето на участниците от семейство и приятелска среда).

По отношение на качеството на съня, подобрението е настъпило по-бавно при престой на умерена в сравнение с ниска надморска височина, като разликата през първата седмица е значима. Авторите обясняват това с аклиматизацията към височината.

Участниците съобщават за увеличаване на тяхната адаптивност, за по-бързо и по-пълно възстановяване. Техният оптимизъм нараства значимо, намалява чувството за негативизъм. Въпреки че последните два критерия са свързани, оптимистичното настроение корелира предимно със социалната активност, докато негативизмът отразява основно наличието на здравни проблеми.

Седем седмици след края на ваканцията, благоприятните ефекти по отношение на повечето показатели се задържат, с изключение на последните два критерия. Това откритие е съвсем ново. До момента не са провеждани проучвания с такава продължителност, като промените при повечето от тях са се задържали около три седмици. Престоят на определена надморска височина не е надхвърлял 14 дни.

По-голямата продължителност на ваканцията (три седмици) вероятно може да обясни по-дълготрайните ефекти в това проучване. Друг важен фактор, обуславящ дълготрайността на резултатите, е редовният двигателен режим (упражнения с умерено физическо натоварване, продължителни разходки), което се подкрепя от резултатите на други проучвания – за балнеотерапията и дозираното натоварване при лечение на синдрома на хронична умора. Всекидневният режим e включвал и диета, както и достатъчно време за сън и отдих, разпределени правилно в денонощието.

Първоначалната хипотеза на авторите, че при активно работещите мъже престоят на умерена височина ще има по-изразени ефекти върху здравето в сравнение с пенсионерите, се потвърждава само частично. От всички показатели, единствено при социалния живот на работещите се наблюдава съществено подобрение и то в периода след приключване на ваканцията.

Проучването показва, че триседмичната почивка, включваща умерен и редовен двигателен режим, има изразен позитивен ефект върху различни показатели на субективната оценка на здравето при мъже с компоненти на метаболитен синдром и повишени рискови фактори за исхемична болест на сърцето (ИБС).

Свързани с ваканцията фактори водят до позитивен ефект върху различни показатели на субективната оценка на здравето, а не единствено откъсването от работа, смятат също авторите.

Поради забавената адаптация при качване на умерена надморска височина, те не препоръчват краткосрочно пребиваване (под една седмица).

Психосоциалният стрес е един от водещите фактори за развитието на ИБС, а вероятно и на метаболитен синдром, поради което ваканцията може да бъде ефективен метод за профилактика в тази рискова група. Тя се свързва не само с подобрение в качеството на живот, но и със значително намаление на стреса.

Д-р Кремена ДИМИТРОВА

*Понятието Синдром Х бе въведено през 1988 година от Gerald Reaven. Подробна информация за патофизиологията и фенотипните характеристики на синдрома можете да намерите в Доктор Д, брой 1/Пролет 2001 „Метаболитен синдром: от инсулиновата резистентност до диабет тип 2“: 8-15 и брой 3/Есен 2003 „Тиктакащият часовник...“: 22-27

Използван източник:

1.Strauss-Blasche G., Riedmann B., Schobersberger W. et al. Vacation at moderate and low altitude improves perceived health in individuals with metabolic syndrome. J Travel Med 2004; 11(5): 300-306