Ролята на valsartan (Diovan) при ренална протекция на високо рискови пациенти



01/04/2005

Представяме ви накратко резултатите от две клинични проучвания, изследващи реналната протекция и отлагането във времето на настъпването на диабет тип 2 при пациенти, лекувани с valsartan (Diovan) (www.diovan.com).

Микроалбуминурията, считана за един от ранните маркери на диабетната нефропатия и показател за въвличането на бъбрека в прогресията на диабета, е фактор, повишаващ значително сърдечносъдовия риск.

През последните години многобройни проучвания доказаха ролята на Aнгиотензин II блокерите и АСЕ инхибиторите при понижаването на риска от новопоява и редукцията на вече изявената микроалбуминурия.

Медикаментите, които блокират ренин-ангиотензиновата система (РАС), имат допълнителни полезни ефекти, извън понижаването на артериалното налягане, особено при високорискови пациенти с артериална хипертония.

Има убедителни клинични и експериментални данни, че ангиотензин II рецепторните блокери (АРБ) намаляват сърдечносъдовата смъртност и заболеваемост чрез намаляване на честотата на новопоявил се диабет тип 2 и чрез осъществяване на бъбречна протекция при високорисковите пациенти.

Проучването VALUE (The Valsartan Antihypertensive Long-term Use Evaluation Trial, www.valuetrial.com) е с участието на 15 314 пациента в 947 клинични центъра в 31 държави. Комплексът от сърдечни (фатални и сериозни нефатални) усложнения е определен като първа крайна точка на проучването. Предефинираните крайни точки са както смъртността по всички причини, така и особено важният от съвременна гледна точка елемент – появата на нов диабет.

Един от най-интересните резултати от проучването е редукцията в риска от новопоявил се диабет с 23% при болните, лекувани с валсартан (Диован) - р<0.0001. Наблюдаваната статистическа достоверност е свързана вероятно с факта, че VALUE е най-голямото проучване, което доказва по-малката честота на новопоявил се диабет при лечение с АРБ в сравнение с блокер на калциевите канали.

Тези резултати подкрепят хипотезата, че ангиотензин II рецепторната блокада може да предотврати или да отложи развитието на инсулиновата резистентност и появата на диабет тип 2. В този смисъл VALUE има изключително значение, тъй като всички предишни опити тестуват метаболитно неактивни медикаменти срещу диуретици и/или бета-блокери, за които се знае, че предизвикват инсулинова резистентност.

Резултатите от проучването дават основание да се приеме, че valsartan има активно протективно действие по отношение на развитието на нов диабет, което е важна стъпка за определяне на правилния избор на лечение и, че ако се постигне едно и също ниво на понижаване на артериалното налягане в два медикаментозни режима (АРБ и блокер на калциевите канали в конкретния случай), блокадата на РАС чрез АРБ има допълнителни ползи:

намалява честотата на новопоявил се диабет и на усложненията, свързани с него

спомага за намаляване на честотата на хоспитализациите поради сърдечна недостатъчност

В проучването MARVAL (MicroAlbuminuria Reduction with VALsartan) при пациенти с диабет тип 2, е доказано, че ефектът на високоселективния ангиотензин II рецепторен блокер valsartan при редукция на микроалбуминурията е независим от ефекта на понижаване на артериалното налягане.

В клиничното изследване са включени и пациенти с нормално артериално налягане и микроалбуминурия. За сравнение е избран трета генерация блокер на калциевите канали amlodipin, с оглед на сходния дозов режим и еднакъв контрол на кръвното наягане.

232 пациента с диабет тип 2 и микроалбуминурия, със или без хипертония, са рандомизирани в две групи – 80 mg/ден valsartan и 5 mg/ден amlodipin за 24 седмици. Целта на терапията е кръвно налягане от 135/85 mmHg чрез удвояване на дозата, последвано от добавяне към лечението и на bendrofluazid и doxazosin, при необходимост.

Като крайни клинични критерии – първични и вторични, се проследява процентът на промяната в повишената екскреция на албумин в урината от началото до края на проучването след 24 седмици. Използваните методи на статистически анализ са ANCOVA Models, Least Squares Regression, SAS Statistical Packages version 6.12, ANOVA Analysis.

Крайните резултати показват, че valsartan редуцира микроалбуминурията с 44% след 24 седмици, като при 29.9% от пациентите настъпва нормалбуминурия. Valsartan понижава нивата на микроалбуминурията както при хипертензивната, така и при нормотензивната група.

Резултатите недвусмислено доказват, че при едни и същи изходни нива на кръвното налягане и един и същ контрол на кръвното налягане, valsartan понижава по-ефективно микроалбуминурията в сравнение с amlodipin и, че този ефект е независим от ефекта на понижаване на артериалното налягане.

В допълнение могат да се споменат отново цитираните по-горе данни от VALUE, показващи протективно действие на valsartan по отношение на развитието на новoпоявил се диабет, което е от голяма важност при избора на терапия за високо-рискови пациенти.

Д-р Валентина ГАЙКИЧ специалист-кардиолог

Използвани източници:

1.Viberti G., Wheeldon N. Microalbuminuria reduction with valsartan with patients with type 2 diabetes mellitus. Circulaton 2002 106(6); 672-678 http://circ.ahajournals.org/cgi/content/abstract/106/6/672

2.Kjeldsen S., Julius S., Brunner H. et al. Characteristics of 15314 hypertensive patients at high coronary risk. The VALUE trial, Blood Press. 2001;10:83-91 www.tandf.co.uk/journals/titles/08037051.asp