TARKA понижава риска от диабетна нефропатия с 61%



01/12/2004

TARKA, първата и единствена до сега фиксирана лекарствена комбинация (Gopten/IsoptinSR – 2mg/180mg), доказано понижаваща риска от новопоява на микроалбуминурия при пациенти с артериална хипертония и диабет тип 2, независимо от постигнатия контрол на артериалното налягане - терапевтичен ефект, понижаващ значимо сърдечносъдовия риск в тази популация пациенти, показаха резултатите от проучването BENEDICT, публикувани през ноември в New England Journal of Medicine (1).

BENEDICT (BErgamo NEphrologic DIabetes Complications Trial) е първото проучване, фокусирано върху възможността за превенция на появата на микроалбуминурия при пациенти с артериална хипертония, диабет тип 2, нормална албуминова екскреция и нормална бъбречна функция. То показа, че TARKA понижава риска от поява на микроалбуминурия с 61% в сравнение с конвенционалната терапия (placebo) и следователно забавя напредването на бъбречното увреждане и достигането до терминална бъбречна недостатъчност при пациенти с диабет и с хипертония.

В редица предишни клинични проучвания терапията с ТARKA също демонстрира високата си ефективност за редукция на протеинурията при изявена диабетна или недиабетна нефропатия.

За периода на проучването BENEDICT, персистираща микроалбуминурия се установява при 5.7% от пациентите в групата, лекувана с TARKA, и при 10.0% в placebo групата (Фиг. 1). Стойностите на артериалното налягане в проучването BENEDICT са средно 139/80mmHg в групата, лекувана с TARKA, и 142/83 в placebo групата.

Това показва, че при пациенти с артериална хипертония и нормоалбуминурия, благоприятният ефект на TARKA за значимо понижение на риска от микроалбуминурия е независим от ефекта за понижаване на артериалното налягане.

Диабетната нефропатия – синдром, включващ артериална хипертония, макроалбуминурия и понижаване на скоростта на гломерулната филтрация - е свързана с 20 до 40-кратно повишаване на риска от сърдечносъдова смърт, като засяга до 30% от пациентите с диабет тип 1 и до 60 % от пациентите с диабет тип 2.

Микроалбуминурията се счита за един от ранните маркери на диабетната нефропатия – годишната честота на появата й е 4.4-6.8% при пациенти с диабет тип 1 и 4.6% при пациенти с диабет тип 2. Тя е един от показателите за въвличане на бъбрека в прогресията на диабета и нейната превенция и лечение са от първостепенно значение за забавянето на процесите на бъбречната увреда.

АСЕ инхибиторите и блокерите на калциевите канали от недихидропиридинов тип демонстрират в редица проучвания своите ренопротективни ефекти. При комбинираното им приложение се установява тяхното адитивно благоприятно влияние за редукция на албуминурията и забавяне на темпа на понижаване на скоростта на гломерулната филтрация.

Въпросът, дали ранното лечение с АСЕ инхибитор и недихидропиридинов калциев антагонист би могло ефективно да профилактира появата на микроалбуминурия при нормоалбуминурични пациенти с диабет и хипертония, не беше изяснен до момента в проспективно клинично проучване.

BENEDICT* e първото многоцентрово, двойно-сляпо, рандомизирано проучване, целящо да даде решение за ефективната стратегия за първична превенция на микроалбуминурията и предотвратяване на диабетната нефропатия.

Д-р Нина ПЕТКОВА, Продуктов мениджър Аbbott Laboratories

*Проучването включва 1204 нормоалбуминурични пациенти с артериална хипертония и диабет тип 2. Главният проследен показател е появата на микроалбуминурия, дефинирана като екскреция на албумин в урината над 20 mcg/min в поне две от три последователни сутрешни проби урина, взети през двумесечен интервал от време. Периодът на проследяване в BENEDICT е 3.6 години.

Използван източник:

1.Ruggenenti P., Fassi A., Ilieva A., Bruno S., Iliev I., Brusegan V., Rubis N., Gherardi G., Arnoldi F., Ganeva M. et al. Preventing microalbuminuria in type 2 diabetes N Engl J Med. 2004 Nov 4;351(19):1941-51 http://content.nejm.org