Pioglitazone намалява артериалното налягане при хипертензивни пациенти с диабет тип 2



01/12/2004

Антидиабетният препарат рioglitazone HCL (Actos на Takeda и Eli Lilly) има благоприятни ефекти при пациенти с диабет тип 2 и артериална хипертензия, съобщиха по време на ADA’2004 д-р Thomas Konrad и сътр. от Institute for Metabolic Research, EU-RISC-Study Center, Франкфурт, провели отворено, многоцентрово обсервационно проучване (1).

Наблюдението е обхванало голяма група хипертензивни пациенти с диабет тип 2 (3140 души), като всичките са получавали на отворен принцип рioglitazone (30 mg дневно) за 16 седмици. Артериалната хипертензия (АХ) е била класифицирана в съответствие с National Institutes of Health guidelines (JNC VII): стадий I 140-159/90-99 mmHg и стадий II >160/>100 mmHg.

При пациентите с AХ стадий I, терапията с рioglitazone е довела до средно понижаване на изходното артериално налягане с 6.9/3.1 mmHg. В групата с по-тежка АХ - стадий II, препаратът е бил свързан с още по-изразено средно намаление на изходното артериално налягане – с 18.7/8.3 mmHg.

Рioglitazone е представител на класа перорални антидиабетни средства тиазолидиндиони, известни още като инсулинови сенситайзери или „очувствители“, тъй като атакуват директно инсулиновата резистентност.

Проспективното британско проучване на диабет тип 2 (UKPDS 38, British Medical Jourmal 1998, 317:703-713) показа, че понижаването на артериалното налягане с 10/5 mmHg чрез интензивен контрол на АХ намалява при пациентите с диабет тип 2 риска от мозъчен инсулт с 44%. Проучване сред възрастни пациенти с диабет в САЩ посочи, че почти 80% от случаите имат АХ (Geiss LS, et al. Am J Prev Mes 2002, 22;1: 42-48).

Възможността медикамент за контрол на хипергликемията да повлиява едновременно и артериалната хипертензия, която от своя страна също е рисков фактор за големи съдови инциденти при пациентите с диабет тип 2, е примамлива от терапевтична гледна точка.

Лечението с pioglitazone за 12.6 месеца намалява изходните нива на триглицеридите (– 26.4%), докато rosiglitazone ги увеличава (+43.3% на третия месец, след което следва спад, но без връщане на изходното ниво за една година), докладваха наскоро авторите на сравнително проучване на двата тиазолидиндиона и на техните ефекти върху сърдечносъдовите рискови фактори при диабет тип 2 (2).

Изходните нива на HDL-C се повишават и с двата вида препарати (+22.1% при прилагането на pioglitazone и +13.3% - при rosiglitazone). Но при пациентите с изходен HDL-C <0.9 mmol/l, pioglitazone има по-добър ефект, отколкото rosiglitazone (увеличение с 52.6% спрямо съответно с 26.9%). Средният HbA1c намалява за една година достоверно с 0.53% в групата на pioglitazone и с 0.27% при лекуваните с rosiglitazone (2).

Използвани източници:

1.Konrad T., Luebben G., Franzen C. Pioglitazone lowers blood pressure in hypertensive patients with type 2 diabetes mellitus. Program and Abstracts of the 64th Scientific Sessions of the American Diabetes Association, June 4-8 2004, Orlando, Florida. Abstract 658-P

2.Gegick C., Altheimer M. Thiazolidindiones: comparison of long-term effects on glycemic control and cardiovascular risk factors. Curr Med Res Opin 2004 Jun, 20; 6: 919-930