Добавките с високи дози vitamin C увеличават сърдечносъдовия риск при диабет



01/12/2004

Постменопаузални жени с диабет, които взимат високи дози витамин С (300 mg на ден), имат два пъти по-голям риск да загинат от исхемична болест на сърцето или от инсулт в сравнение с връстничките си с диабет, които не взимат добавки с аскорбинова киселина, показаха резултатите от проучване на д-р David R. Jacobs Jr. от University of Minnesota в Минеаполис, САЩ, публикувани в American Journal of Clinical Nutrition през ноември (1).

Много лекари досега препоръчваха добавки с витамин С на възрастни хора с диабет за компенсиране на обичайно поднорменото му ниво в кръвта. Витамин С действа като потентен антиоксидант in vivo, но той показа също така, че може да бъде и прооксидант при някои in vitro условия.

В интервю за Reuters д-р Jacobs предупреждава, че е още рано да се правят генерални заключения на базата само на едно проучване, но че най-вероятно добавките с високи дози на витамин С могат да водят до повишен риск от сърдечносъдова смърт и при възрастните мъже с диабет. Според хипотезата на този изследовател, високите дози добавен витамин С могат да промотират атеросклероза при хората с диабет и с тяхното прилагане вредим повече, отколкото помагаме.

Проучването, проследило 2000 постменопаузални жени с диабет, които са били без сърдечносъдово заболяване в началото, за период от 15 години, е показало, че по-ниски дози витамин С (до 90 mg на ден) могат да намаляват риска от кардиоваскуларна смърт, въпреки, че доказателството за това е със слаба статистическа сила. В същото време, отново се потвърди, че естественият внос на витамин С с храната (основно с плодовете и зеленчуците), дори и във високи дози, не увеличава този риск.

В момента, лекарите препоръчват дневен прием на 90 mg vitamin C за мъжете и 75 mg за жените.

„Антиоксидантната защитна система“ е сложна, напомня д-р Jacobs. Взаимодействайки със свободните кислородни радикали, антиоксидантите се превръщат в прооксиданти, които трябва да бъдат детоксикирани от други оксиданти. Изглежда, че този detox процес протича по-бавно при хората с диабет и от двата пола – и при някои условия, изменените молекули на витамин C могат да увреждат клетките.

Резултати от лабораторни изследвания обясняват проблемите с високите дози на витамин С, който in vitro може да уврежда клетъчните протеини по същия начин, по който високите нива на кръвната глюкоза гликират протеините на хората с диабет и водят до образуването на крайни продукти на напреднало гликиране. Тези продукти се свързват с дисфункция на ендотелните клетки.

Д-р Jacobs препоръчва набавянето на дневните дози на витамин С, както и на всички останали антиоксиданти, да става по естествен път, чрез храната, а не чрез таблетни форми. Приемът на витамин С от постменопаузални жени без диабет не е имал влияние върху сърдечносъдовата им смъртност.

Според изследователите, антиоксидантите в храната са „балансирани биохимически“, докато таблетките с антиоксиданти не осигуряват такъв баланс. Приемът на високи дози от един антиоксидант може да наруши равновесието в организма между антиоксиданти и прооксиданти.

Съобщението за потенциалните рискове от високи дози витамин С дойде само седмица след публикуването на резултатите от друго клинично проучване на американски изследователи, което показа, че високите дневни дози от друг антиоксидант – витамин Е не само, че не допринасят за удължаване на продължителността на живот, но дори увеличават риска от преждевременна смърт (2).

Според д-р E. Miler и сътр. от Johns Hopkins Medical Institutions в Балтимор, които са анализирали 19 клинични проучвания на витамин Е с 136 000 участници, приемът му във високи дози (400 МЕ/ден) увеличава смъртността от всички причини и трябва да бъде избягван.

Данните от 11 проучвания са показали, че добавките на 400 МЕ/ден витамин Е водят до средно 39 на 10 000 повече смъртни случая в сравнение с контролите на плацебо (р= 0.035). При тази висока доза рискът от смърт расте с 4%, докато при доза под 150 МЕ/ден рискът от смърт е леко намален, но разликата с плацебо не е статистически достоверна (p>0.2).

Заключенията, че приемът на витамин Е забавя прогресията на Алцхаймеровата болест могат да бъдат прибързани, докато големи рандомизирани, контролирани клинични проучвания не оценят ефективността и безопасността на високите дози витамин Е.

„Добавките на високи дози витамин Е са очевидно неоправдани... Те могат да увеличат смъртността от всички причини и трябва да се избягват“, заявяват авторите.

На фона на тези мрачни прогнози на витамин Е, през декември дойде публикацията в Diabetes Care на д-р Andrew Levy от Technion-Israel Institute of Technology (един от водещите научни и диагностични центрове в Израел), според който близо половината от пациентите с диабет могат да намалят риска си от сърдечносъдови инциденти и смъртността си от сърдечносъдови заболявания, взимайки хранителни добавки с витамин Е... (3).

Това са хората, които носят две копия на варианта на хаптоглобин-2 (хаптоглобин 2-2) и поради това имат 500% по-висок сърдечносъдов риск в сравнение с останалата диабетна популация. В групата с хаптоглобин 2-2, приемът на 400 МЕ дневно витамин Е са намалили риска от сърдечносъдов инцидент с 43% и от сърдечносъдова смърт с 55%.

Около 40% от пациентите с диабет имат хаптоглобин 2-2. Останалите са с форми 1-1 или 2-1 и при тях няма значимо намаление на сърдечносъдовия риск след терапия с витамин Е.

Д-р Levy е използвал за анализите си резултатите от голямото проучване Heart Outcomes Prevention Evaluation (HOPE), публикувани през 2000 година. НОРЕ не показа полза от витамин Е за намаляване на кардиоваскуларния риск. Но когато от проучените пациенти са анализирани само диабетиците с хаптоглобин 2-2, терапията с витамин Е e показала значими положителни резултати.

В свои предишни изследвания д-р Levy демонстрира предиктивната роля на хаптоглобин 2-2 за повишен сърдечносъдов риск, но само при пациентите с диабет. Хаптоглобин 2-2 е много слаб антиоксидант в сравнение с останалите фенотипове на този кръвен протеин.

Тъй като хората с диабет имат повече свободни радикали, които разрушават антиоксидантите, то тези от тях, които имат и хаптоглобин 2-2, страдат от още по-голяма слабост на антиоксидантната защитна система в сравнение с тези с останалите варианти хаптоглобин. Според д-р Levy, това би могло да е обяснението, защо в тази най-ранима група, повишеният прием на антиоксиданти като витамин Е може да има благоприятен ефект.

Д-р Levy е патентовал кръвното изследване, което предсказва предразположеността към диабетна съдова болест на базата на хаптоглобиновия фенотип.

Използвани източници:

1.Lee D., Folsom A., Harnack L., Halliwell B., Jacobs D. Does supplemental vitamin C increase cardiovascular disease risk in women with diabetes? American Journal of Clinical Nutrition, Vol. 80, No. 5, 1194-1200, Nov 2004 www.ajcn.org

2.Miller E., Pastor-Barriuso R., Dalal D. et al. Meta-analysis: High-dosage vitamin E supplementation may increase all-cause mortality. Annals of Internal Medicine 4 January 2005, 142; 1, Published online 10 November www.annals.org

3.Levy A. et al. The effect of vitamin E supplementation on cardiovascular risk in diabetic individuals with different haptoglobin phenotypes. Diabetes Care 27:2767, 2004 http://care.diabetesjournals.org