ДИАБЕТЕН ДАЙДЖЕСТ



01/10/2004

Бременността при жените с диабет тип 1 протича по-усложнено за майката и за плода Жените с диабет тип 1 продължават да имат по-висок риск от прееклампсия и перинатални усложнения и да раждат по-често плодове с неонатални проблеми, и вродени малформации в сравнение с останалата женска популация, независимо от подобреното планиране на бременността, назначаването на добавки с фолиева киселина и адекватно добрия гликемичен контрол по време на ранната бременност, съобщиха авторите на проведено в Холандия национално проспективно кохортно проучване (1).

В едногодишното проследяване са участвали 323 жени с давност на диабет тип 1 средно 13 години, индекс на телесна маса 25 kg/m2 и средна възраст по време на майчинството 30 години.

През първите три месеца на бременността в групата е било поддържано средно ниво на HbA1c 5.9%, докато през второто и третото тримесечие – 6.2%. Средното ниво на HbA1c през цялата бременност е било 6.2%, което показва отличен гликемичен контрол.

Въпреки това, в групата на диабетичките:

12.7% са развили прееклампсия (спрямо 1.05% при останалите жени)

32.2% са имали преждевременно раждане (спрямо 7.1% при останалите)

44.3% са родили с Цезарово сечение (спрямо 12.0%)

майчината смъртност е достигнала 0.6% спрямо 0.01% при недиабетичките

Вродени малформации (сърдечносъдови, урогенитални, дефекти на нервната тръба, хипоспадия, аномалии на гръбначните прешлени, плоскостъпие) са установени при 8.8% от децата на майките с диабет спрямо 2.6% при останалите бебета.

Перинаталната смъртност при децата на жените с диабет е достигнала 2.8% спрямо съответно 0.8% при останалите и 45.1% са били с макросомия над 90-ти персантил спрямо съответно 10.0% при другите новородени. От децата на диабетичките, родени на термин, 23.8% са имали тегло >4000 g, като 7.1% са тежали >4500 g. При жените с макросомични деца е открито леко, но достоверно по-високо ниво на HbA1c през второто и третото тримесие на бременността.

Над 80% от плодовете на диабетичките са имали едно или повече неонатални усложнения – най-често неонатална хипогликемия (кръвна глюкоза <2.6 mmol/l при 64.1%), респираторен дистрес синдром, асфиксия, хипербилирубинемия, хипертрофична кардиомиопатия.

При 84% от жените с диабет бременността е била планирана и 70% са приемали добавки на фолиева киселина преди зачатието. Жените от тази група са били с достоверно по-добър гликемичен контрол (75% са имали HbA1c ?7%) в сравнение със случаите, при които бременността е настъпила непланирано.

Големи конгенитални малформации са наблюдавани при 4.2% от плодовете на жените с добър гликемичен контрол по време на концепцията в сравнение с 12.2% (почти три пъти повече) при жените с диабет, които са забременяли случайно.

Въпреки високата честота на планираната бременност при жените с диабет тип 1, осигуряването на добър гликемичен контрол по време на ранното ембрионално развитие на плода и високата честота на суплементация с фолиева киселина, майчините, периналните и неонаталните усложнения (особено хипогликемиите) продължават да имат голяма честота при тази популация, заключиха авторите на проучването.

Ниво на гликемичен контрол, близко до оптималното (HbA1c ?7.0%), изглежда не е достатъчно, за да намали риска от усложнения при майката и при плода.

Конгенитални малформации се срещат при 6.3% от плодовете на жени с HbA1c ?7.0% през първите три месеца на бременността спрямо 12.9% при жени с HbA1c >7%, съобщиха по-рано авторите на проспективното проучване на резултатите от бременността при жени с диабет - Northern Diabetic Pregnancy Audit.

Изводите за клиничната практика

Независимо от цялостния адекватен гликемичен контрол (HbA1c ?7.0%), майчините и перинаталните усложнения при жените с диабет тип 1 остават високи

Много голяма честота на неонатална хипогликемия (64.1%) се наблюдава както при децата с макросомия, така и при тези с нормално тегло при раждане; неонатолозите трябва да обръщат специално внимание на хипогликемията при новородените от майки с диабет

Добрият гликемичен контрол през ранната бременност намалява риска от големи конгенитални малформации на плода с 66%, но ниво на HbA1c ?7.0% изглежда не е достатъчно добро, за да изравни рисковете с тези на недиабетните плодове

С изключение на вродените малформации на плода, усложненията на майката и перинаталните усложнения не зависят от спепента на контрол през ранната бременност – сходна честота на тези усложнения в групата с добър контрол през първото тримесечие (HbA1c ?7.0%) в сравнение с тези, поддържали по същото време по-лош контрол

Използван източник:

1.?Evers IM, de Valk HW, Visser GH. Risk of complications of pregnancy in women with type 1 diabetes: national prospective study in the Netherlands. BMJ 2004, 328: 915 www.bmj.bmjjoutnals.com

Инсулиновата резистентност е връзката между диабета и болестта на Alzheimer

Инсулиновата резистентност на мозъчните неврони може да се отрази върху тяхната функция и да доведе до някои промени, типично срещани при болестта на Alzheimer, съобщиха изследователи от Университета в Кьолн, Германия и от Joslin Diabetes Center в Бостън, САЩ (1).

Инсулиновата резистентност, която представлява нарушен отговор на мускулната тъкан, адипоцитите и чернодробните клетки към действието на инсулина, води до широк кръг от метаболитни нарушения (Синдром Х, метаболитен синдром), които се свързват с ускорено развитие на атеросклероза, диабет тип 2 и исхемична болест на сърцето.

Всички тъкани на човешкото тяло, включително и мозъчната, имат инсулинови рецептори, които оказват влияние върху тяхната функция.

Хората с диабет тип 2 имат два пъти по-висок риск да развият болест на Alzheimer и други форми на деменция, показаха данните от няколко европейски проучвания, като рискът при лекуваните с инсулин е дори още по-голям (1).

Инсулиновата резистентност бе свързана с повишено образуване на бета амилоид, като отлагането на амилоидни („бели“) плаки в мозъка е причина за когнитивните, поведенческите и емоционалните нарушения при болестта на Alzheimer (2).

При хората с диабет тип 2 се наблюдава натрупване на амилоиден полипептид и в островите на панкреаса.

Причините за мозъчната амилоидоза остават неизвестни, но амилоидните отлагания се свързват с функционално намаление на инсулин рецепторно-медиираната мозъчна трансдукция и най-важното – с намаляване на активността на ензима гликоген синтаза киназа (GSK)-3.

Невронно-специфичната инсулинова резистентност може да води до дисгликемия, загуба на нормалния контрол на апетита, затлъстяване и дори до инфертилитет, съобщиха по-рано д- р Jens Bruning и д-р Ronald Kahn, участници в екипа, провел и настоящото проучване.

За да изследват ефектите на инсулиновата резистентност върху дейността на мозъчните неврони, изследователите от Германия и САЩ са използвали генно модифицирани мишки, наречени NIRKO (Neuronal Insulin Receptor Knockout). В невроните на тези мишки липсват инсулинови рецептори. С помощта на тестове за изследване на поведението и паметта, магнитен резонанс и различни биохимични изследвания, екипът е проучил метаболитните процеси в мозъчната тъкан на NIRKO мишките и ги е сравнил с процесите при нормалните мишки.

За разлика от контролните гризачи, при NIRKO мишките е установена намалена активност на инсулин-сигналните протеини в невроните. Находката е било свързана с хиперактивност на ензима GSK-3, което от своя страна води до хиперфосфорилиране на протеина, наречен tau.

Хиперфосфорилирането на tau е патогномонично за мозъчните лезии, наблюдавани при болест на Alzheimer, и се приема за ранен маркер на невропатологията.

Потискането на GSK-3 предпазва tau от хиперфосфорилиране и подобрява усвояването на глюкозата в различни модели на инсулинова резистентност/диабет.

При NIRKO мишките не са били установени промени в пролиферацията или в преживяемостта на невроните, нито промени в мозъчната обмяна на глюкозата – факт, който предполага, че инсулиновата резистентност взаимодейства с други рискови (генетични или биохимични) компоненти, които промотират развитието на невродегенеративните изменения.

„Това е първата ясна демонстрация на биохимичната връзка между инсулиновата резистентност/метаболитното заболяване и болестта на Alzheimer“, коментира д-р Kahn. Според него, намаляването на инсулиновата резистентност може да се отрази не само върху диабета, но и върху други дегенеративни заболявания.

Rosiglitazone подобрява състоянието на пациенти с леки когнитивни нарушения и начална форма на болест на Alzheimer, съобщиха през юни авторите на 24-седмично плацебо- контролирано пилотно проучване, проведено в САЩ(3). Групата, лекувана с rosiglitazone 4 mg дневно, е показала по-добри резултати при стандартизираните тестове за оценка на менталния статус на четвъртия месец, като разликата с плацебо-контролите е била най- голяма на шестия месец от терапията, докладва д-р Suzanne Craft University of Washington по време на IХ Международна конференция по проблемите на болестта на Alzheimer и сходните нарушения, състояла се във Филаделфия, САЩ (4).

Подобряването на менталния статус при пациентите след лечението с инсулиновия сенситайзер (очувствител на действието на инсулина) корелира с промяната в нивата на инсулина. Вероятно медикаментът повлиява формирането на амилоидните плаки и намалява възпалителния отговор – фактори, които се считат за рискови за болест на Alzheimer. Въз основа на резултатите от това пилотно изследване, GlaxoSmithKline – производител на rosiglitazone с търговското име Avandia – обяви, че започва голямо проспективно проучване в Европа.

Използвани източници:

1. Schubert M, et al. Role for neuronal insulin resistance in neurodegenerative diseases. Proceedings of the National Academy of Science (PNAS) 2004, 101; 9: 3100-3105 www.pnas.org

2. www.pharmiweb.com

3.Новини от Конференцията за болестта на Alzheimer и сходните нарушения. Неврология, MD 2004, 1/септември: 43-45

4. Medscape Conference Coverage, based on selected sessions at the 9th International Conference on Alzheimer’s Disease and Related Disorders www.medscape.com

Пластири с lidocain помагат при болезнена диабетна невропатия

Лепенки с анестетика lidocain (Lidoderm) са подходящо средство за облекчаване на болезнена периферна диабетна невропатия, показа проучване на Университета Рочестър в Ню Йорк, публикувано през юли в списание Archives of Neurology.

Д-р Richard Barbano и сътр. са тествали лидокаинови лепенки при 56 диабетни пациенти, които са имали болки в нервните окончания в продължение на повече от три месеца. Дневно те са получавали най-много четири лепенки, които са престоявали върху кожата общо до 18 часа. Много от пациентите са били с allodynia - състояние, при което болката е предизвикана от стимули, които не са болезнени при обикновени условия.

Според авторите, повечето от лекуваните са имали „драматично намаляване на болката“ по време на триседмичното лечение. Пациентите са съобщили и за подобрено качество на живот, по-добър сън, както и намаляване на раздразнимостта и депресията.

Тези подобрения са продължили и при група от пациентите, които са лекувани в продължение на пет седмици, по време на които използването на други болкоуспокояващи средства е било намалено. Дори, когато са били прилагани четири пъти на ден, анестезиращите лепенки не са причинили значими странични ефекти.

Авторите смятат, че техните резултати трябва да бъдат потвърдени от следващо, този път плацебо контролирано проучване. Изследването е спонсорирано от американската фирма Endo Pharmaceuticals, производител на пластирите с лидокаин.