Atorvastatin намалява значимо риска от сърдечносъдови заболявания и инсулт при диабет тип 2



01/10/2004

Новини от 64-ите Научни сесии на Американската диабетна асоциация

Терапията с аtorvastatin 10 mg дневно намалява риска от мозъчен инсулт почти наполовина и от сърдечносъдови инциденти с над една трета при диабетици тип 2 без установена исхемична болест на сърцето или без история за инсулт и с относително умерено повишени нива на холестерола. Това показаха резултатите от най-голямото до момента проучване за първична превенция на сърдечносъдовите заболявания, специално насочено да изследва терапията със статин при диабетна популация без високи нива на LDL-холестерол, които бяха докладвани през юни на тазгодишната среща на Американската диабетна асоциация - ADA в Орландо, Флорида и бяха публикувани през август в The Lancet (1).

Проучването Collaborative AtoRvastatin Diabetes Study (CARDS) е многоцентрово, рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано изследване на холестерол-понижаваща терапия с atorvastatin 10 mg дневно за първична превенция на големи сърдечносъдови инциденти при пациенти с диабет тип 2 (Д2).

То е обхванало 2838 души с Д2 (909 жени), на възраст от 40 до 75 години (средно 62 години), от 132 центъра във Великобритания и Ирландия. Участниците са със средна продължителност на Д2 шест години и имат поне още един изходен сърдечносъдов рисков фактор: 30% са с ретинопатия, 11% - с микро- или макроалбуминурия, 79% - с артериална хипертензия и 23% са настоящи пушачи), но са без история за коронарна болест, инсулт или друго голямо сърдечносъдово заболяване.

Изходните липидни показатели на групата са: LDL-холестерол 4.14 mmol/l и триглицериди на гладно 6.78 mmol/l, като 26% са с ниво на LDL-холестерол (LDL-C) <2.6 mmol/l – препоръчваната понастоящем прицелна стойност от ADA.

Методиката на проучването бе публикувана в августовския брой на Diabetic Medicine (2). Резултатите, изводите и препоръките на авторите, освен в The Lancet (1), могат да бъдат намерени в Интернет и на уеб-страница: www.cardstrial.org При пациенти с Д2 без изявена ИБС инхибиторът на хидроксиметилглутарил коензим А редуктазата atorvastatin, прилаган в доза 10 mg дневно, за средно четири години е бил свързан в сравнение с плацебо с:

намаляване на риска от главни сърдечносъдови инциденти с 37% (p=0.001)

понижаване на риска от остри коронарни събития и коронарна реваскуларизация с 36%

редукция на честота на мозъчния инсулт с 48%

(p = 0.016)

снижаване на смъртността от всички причини с 27% (p=0.059)

Ползите от липидо-понижаващото лечение са наблюдавани независимо от изходните нива на LDL-C и на триглицеридите. Значима редукция на риска от големи сърдечносъдови инциденти (-26%) е била установена и в подгрупата пациенти с изходни нива на LDL-C < 2.6 mmol/l.

Терапията със статина, освен достоверна в сравнение с плацебо ефективност, е показала и добра поносимост, без разлика в страничните ефекти, регистрирани в двете групи.

Поради тези впечатляващи резултати, проучването CARDS бе преустановено през юни 2003 година (две години предсрочно) и, от етични съображения, при контролите на плацебо също е била назначена холестерол-понижаваща терапия.

„Дебатът дали всички пациенти с Д2 са кандидати за терапия със статин по-скоро трябва да се фокусира върху това дали има някои пациенти сред тази популация, който са с достатъчно нисък риск, за да не получават това безопасно и ефективно лечение“, коментира д-р Helen Colhoun, представила резултатите от CARDS на форума.

Анализ на наличните данни от NHANES III в САЩ (www.cdc.gov.nchs) показа, че 82% от пациентите с диабет без история за ИБС имат поне един от рисковите фактори, използвани като критерий за участие в проучването CARDS.

Резултатите от CARDS показват, че atorvastatin 10 mg дневно е безопасна и ефективна терапия за намаляване на риска от първи сърдечносъдов инцидент, дължащ се на оклузивно съдово заболяване, включително и на риска от мозъчен инсулт, при пациенти с Д2 и относително умерено повишени нива на холестерола, заключиха авторите. Според тях, най- малко 37 първи големи съдови инцидента биха могли да бъдат предотвратени на всеки 1000 пациента с Д2, получаващи atorvastatin 10 mg дневно за четири години (1).

До момента във Великобритания хората с диабет престояват в болница 1.1 милиона дни годишно, като две трети от всичките хоспитализации са поради сърдечносъдови заболявания, обяви Британската диабетна асоциация (Diabetes UK) – един от трите спонсори на CARDS*. Двама от трима пациенти с Д2 загиват от исхемична болест на сърцето или от инсулт.

* CARDS бе спонсорирано от британското представителство на фирма Pfizer (производителка на atorvastatin с търговско име Lipitor/Sortis), Diabetes UK и Health Department (Здравния департамент на Великобритания). Негов главен координатор бе University College London.

Използвани източници:

1. Colhoun HM, Betteridge DJ, Durrington PN, et al. Primary prevention of cardiovascular desease with atorvastatin in type 2 diabetes in the Collaborative Atorvastatin Diabetes Study (CARDS): multicentre randomized placebo-controlled trial. Lancet 2004 August 21, 364:685-696 www.thelancet.com

2.Thomason MJ, Colhoun HM, Livingstone SJ, et al. Baseline characteristics in the Collaborative AtoRvastatin Diabetes Study (CARDS) in patients with type 2 diabetes. Diabetic Medicine 2004 August 24; 8: 901-905 www.blackwellpublishing.com и www.ingenta.com

Посланието...

По-агресивно управление на дислипидемията при диабет тип 2

Д2 бе признат за еквивалент на ИБС както в европейските, така и в американските указания за управление на холестерола. Въпреки това, пациентите с Д2 без установена ИБС се лекуват по-малко интензивно от недиабетните пациенти с изявена ИБС.

Парадоксите....

Диабет тип 2 не се управлява равностойно на ИБС

Резултатите от проучването Analysis and Understanding of Diabetes and Dyslipidemia Treatment (AUDIT), докладвани по време на тазгодишния форум на ADA (3), показаха, че:

Само 50% от лекарите смятат, че при пациенти с Д2, които нямат изявено сърдечносъдово заболяване и/или хиперхолестеролемия, нивата на LDL-C трябва да бъдат понижавани до препоръчваните прицелни нива с цел първична превенция на сърдечносъдовите заболявания

Дислипидемията е важен сърдечносъдов рисков фактор при пациентите с Д2, признават повечето от лекарите и провеждат редовни измервания на липидните показатели при 90% от случаите

Между рутинното скриниране за дислипидемия и нейното агресивно индивидуално управление има обаче сериозно разминаване и, като цяло, пациентите с Д2 не се лекуват оптимално за намаляване на риска им от сърдечносъдови заболявания - едва 45% постигат препоръчваното от ADA прицелно ниво на LDL-С (<2.6 mmol/l)

Лошият комплаянс на пациентите с диабет е главната бариера за постигане на по- добро управление на дислипидемията, смятат 46% от лекарите AUDIT е обхванало 2043 лекари, ангажирани в диабетните грижи, от 50 страни по света. Данните и изводите от него бяха публикувани в изданието на ADA – Diabetes (4).

Използвани източници:

3. The AUDIT Study: A Worldwide Survey of Physician Attitudes about Diabetic Dyslipidemia. Abstract 1170

4. Leiter LA, Betteridge DJ, and AUDIT Investigators. The AUDIT Study: a worldwide survey of physicians attitudes about diabetic dislipidaemia. Diabetes 2004 (Suppl 1): A285 www.diabetes.org

Променени указания за контрол на холестерола при пациенти на възраст над 40 г.

При диабетици над 40 години и общ холестерол 135 mg/dl (3.5 mmol/l), статините могат да са подходящи за редукция на LDL-холестерола с приблизително 30%, независимо от неговото изходно ниво, е новото указание на ADA, публикувано през 2004 година в Diabetes Care (5)

Авторите на ревизията се позовават на резултатите от проучването за първична превенция на сърдечносъдовите заболявания Heart Protection Study – HPS (6). В това проучване бяха включени 5963 пациенти с диабет на възраст от 40 до 80 години и с общ холестерол135 mg/dl (3.5 mmol/l), които представляваха 40% от цялата кохорта участници с висок риск от сърдечносъдов инцидент. Близо половината от диабетиците – 2912 (49%) са били без предшестваща история за коронарно или друго оклузивно артериално заболяване.

В диабетната подгрупа терапията със статин (simvastatin 40 mg дневно) за период от пет години бе свързана в сравнение с плацебо с редукция на:

честотата на големите съдови инциденти, включително на големите коронарни инциденти, мозъчния инсулт и реваскуларизациите с 22% (p<0.0001 – много висока статистическа достоверност); редукцията в цялата група участници бе с 24% (p<0.0001)

честотата на първия нефатален миокарден инфаркт или на сърдечната смърт с 27% (p<0.0001 – отново много висока статистическа достоверност).

Допълнително, при лекуваните със simvastatin, бе установена и значима редукция на смъртността, дължаща се на всички причини, с 13% (p=0.0003).

Терапията със статин намалява честотата на големите съдови инциденти при хората с висок сърдечносъдов риск и в двете групи – с диабет и без диабет, независимо от изходните нива на LDL-C < 116 mg/dl (<3 mmol/l) или 116 mg/dl ( 3 mmol/l).

Понижаването на нивото на LDL-C от изходна стойност <116 mg/dl (<3 mmol/l) до стойност <77 mg/dl (<2 mmol/l), което означава редукция с около 33%, намалява достоверно при пациентите с диабет честотата на големите коронарни инциденти, мозъчните инсулти и реваскуларизациите с близо една четвърт. В подгрупата пациенти с диабет без диагностицирана ИБС или друго артериално заболяване, терапията със simvastatin e довела до редукция на риска с една трета спрямо плацебо.

„Около 99% от хората над 40 години с диабет имат ниво на общ холестерол над 135 mg/dl (>3.5 mmol/l) и повечето от тях не взимат статини, въпреки доказателствата за благоприятните ефекти на тази липидо-понижаваща терапия“, коментира д-р Nathaniel Clark, вицепрезидент на ADA.

Ревизираното ръководство на NCEP ATP III (National Cholesterol Education Program Adult Panel III), публикувано през юли 2004 година, препоръча при пациентите с диабет и установено сърдечносъдово заболяване (група с много висок множествен риск от сърдечносъдов инцидент/сърдечна смърт) да се поддържа ниво на LDL-C под <70 mg/dl (<1.8 mmol/l) вместо досегашната прицелна стойност <100 mg/dl (<2.6 mmol/l) (7).

Останалите пациенти, които въпреки че нямат диабетен статус, но също попадат в подгрупата с много висок сърдечносъдов риск са: случаите с установена ИБС и тютюнопушене или тези с множествени рискови фактори на метаболитния синдром (по-специално при повишени триглицериди 200 mg/dl плюс non-HDL-C 130 mg/dl и нискък HDL-C <40 mg/dl) и случаите с остри коронарни сидроми (на базата на проучването PROVE IT – TIMI 22 - PRavastatin or AtOrVastatin Evaluation Infection Therapy -Trombolysis In Myocardial Infarction 22) (8).

Кампания за сърдечносъдова протекция

ABC – това са първите три букви на азбуката за превенция на сърдечносъдовите заболявания, които хората с диабет трябва да знаят:

А) Хемоглобин A1c < 7%

B) Blood pressure (кръвно налягане) <130/<80 mm Hg

C) LDL-C < 100 mg/dl (<2.6 mmol/l); при случаите с много висок риск <70 mg/dl (<1.8 mmol/l)

Пушачите трябва да бъдат насърчавани да се откажат от цигарите

Първична цел на холестерол-понижаващата терапия при диабет е намаляването на LDL-C (или вероятно на non-HDL-C), като статините са препоръчваните фармакологични средства при тази ситуация. След като веднъж се постигне редукция на LDL-C до препоръчаното прицелно ниво от NCEP ATP III и ADA, внимание трябва да се отдели на лечението на остатъчната хипертриглицеридемия и на ниското ниво на HDL-C*, като средства на първи избор са загубата на тегло и увеличената физическа активност (5).

Понижаването на LDL-C е приоритетна цел пред намаляването на триглицеридите при смесена хиперлипидемия поради доказаната безопасност на статините и по-голямата им ефективност за намаляване на честотата на сърдечносъдовите инциденти.

Дози на статините, необходими за постигане на редукция на LDL-C приблизително с 30% до 40% (7)

Препарат Доза в mg дневно Понижаване на LDL-C в %

Atorvastatin 10 39

Lovastatin 40 31

Pravastatin 40 34

Simvastatin 20-40 35-41

Fluvastatin 40-80 25-35

Rosuvastatin 5-10 39-45

* ADA препоръчва прицелно ниво на триглицеридите <150 mg/dl ( 40 mg/dl (>1.0 mmol/l) при мъжете и > 50 mg/dl (>1.3 mmol/l) при жените (5) NCEP ATP III съветва при случаите с триглицериди 200 mg/dl ( 2.3 mmol/l), non-HDL-C да се намали до прицелно ниво <130 mg/dl (<3.4 mmol/l) (9). Non-HDL-C се изчислява като от общия холестерол (TC) се извади HDL-C.

Използвани източници:

5.Haffner SM. Dyslipidemia management in adults with diabetes. Diabetes Care 2004, 27 (suppl 1): S68-S71 www.diabetes.org

6.Heart Protection Study Collaborative Group: MRC/BHF Heart Protection Study of cholesterol-lowering with simvastatin in 5963 people with diabetes: a randomized placebo- controlled trial. Lancet 2003, 361: 2005-2016 www.thelancet.com

7.Grundy SM, Cleeman JI, Bairey NM, et al. Implications of recent clinical trials for the National Cholesterol Education Program Adult Panel III guidelines. Circulation 2004, 109: 3112-21 http://circ.ahajournals.org

8.Cannon CP, Braunwald E, McCabe CH, et al. Pravastatin or Atorvastatin Evaluation and Infection Therapy-Trombolysis in Myocardial Infarction 22 investigators. Intensive versus moderate lipid lowering with statins after acute coronary syndromes. N Engl J Med 2004, 350:1495-1504 http://content.nejm.org/

9.Expert Panel on Detection, Evaluation, and Treatment of High Blood Cholesterol in Adults. Executive summary of the Third report of the National Cholesterol Education Program (NCEP) Expert Panel on Detection, Evaluation, and Treatment of high blood cholesterol in Adults (Adults Treatment Panel III). JAMA 2001, 285:2486-97 www.jama.com

Диабет тип 2 е съдово заболяване

Множествени механизми участват във високата честота на атеросклеротичното заболяване и обясняват защо захарният диабет е независим рисков фактор за ИБС (10).

Ускорената коронарна атеросклероза при „сладката“ популация се свързва с:

Ендотелна дисфункция

Диабетна дислипидемия (високоатерогенен липиден профил)

–увеличени триглицериди

–намален HDL-холестерол

–повишени малки и плътни LDL

Хиперсъсирваемост (увеличен PAI-1*)

Нарушена фибринолиза

Повишена тромбоцитна активност (тенденция към тромбоцитна агрегация и тромбоцитно- зависима тромбоза)

Оксидативен стрес

Автономна невропатия (повишен риск от малигнена аритмия)

Токсичен ефект на хипергликемията и на повишената концентрация на свободни мастни киселини (глюкозна и липидна „токсичност“)

*PAI-1 – plasminogen-activator inhibitor-1 (инхибитор-1 на активатора на плазминогена)

Използван източник:

10.Hurst RT, Lee RW. Increased incidence of coronary atherosclerosis in type 2 diabetes: Mechanisms and management. Ann Intern Med 2003, 139:824-34

Vardenafil може да подобрява еректилната функция при мъже с диабет, при които sildenafil е без ефект

Vardenafil* подобрява еректилната функция при мъже с диабет, при които няма терапевтичен отговор на sildenafil, показаха резултатите от многоцентрово двойно-сляпо проучване, докладвани по време на ADA’2004 от д-р Culley Carson от Университета на Северна Каролина.

Проучването е обхванало 463 мъже с диабет на възраст над 18 години, рандомизирани за четири седмици на лечение с vardenafil (10 mg начална доза и титрация на втората седмица) или с плацебо.

Участниците са били с история за тежка и персистираща еректилна дисфункция (ЕД), неотговаряща на терапия със sildenafil, включително при употреба на максималната доза 100 mg.

Изходната еректилна функция е оценена с помощта на въпросника International Index of Erectile Function (IIEF), който включва 15 въпроси (максимален сбор от пет точки на въпрос) в пет области: еректилна функция (EF), либидо, оргазмена функция, сексуално задоволство и общо задоволство. В област EF (въпроси 1-5 и 15) могат да се съберат максимално 30 точки, като сбор по-малък от 26 показва ЕД.

В проучването е използван и Global Assessment Question (GAQ): „Доведе ли лечението ви през последните четири седмици до подобряване на ерекциите“

Средният начален сбор в областта EF e бил 9.7 при рандомизираните на варденафил и 10.0 при контролите на плацебо – резултат, който потвърждава тежка ЕД. Прилагането на vardenafil за четири седмици е увеличило сбора на 15.1 - умерено тежка ЕД и 59% от мъжете в тази група са докладвали за подобрение на еректилната им функция, базирано на отговора на GAQ.

Над 50% от мъжете с диабет развиват ЕД десет години след откриването на метаболитното им нарушение и ЕД при диабетната мъжка популация е една от най-трудните за лечение

Диабетната ЕД може да се дължи на периферна автономна невропатия, микроангиопатия и атеросклероза на големите съдове, ендотелна дисфункция и психологични причини (депресия)

Почти два пъти повече мъже с диабет описват еректилинте си нарушения като постоянни (68% спрямо 39% при недиабетиците), показа проучването MALES (11) Диабетиците с ЕД са по-склонни да редуцират или да преустановяват взимането на sildenafil поради неудовлетвореност от ефекта – 41% смятат, че „не действа изобщо“ в сравнение с 14% от мъжете без диабет по данни на проучването MALES (11).

„Ефективността на vardenafil и добрата поносимост към него могат да подобрят задоволството от пероралната терапия на еректилната дисфункция при тази трудна за лечение група“, заключи д-р Carson.

* Vardenafil (Levitra на Bayer и GlaxoSmithKline: www.levitra.com) e мощен и селективен инхибитор на ензима фосфодиестераза тип 5 (PDE5). Подобно на sildenafil (Viagra на Pfizer:

www.viagra.com) и на tadalafil (Cialis на Eli Lilly и ICOS: www.cialis.com), vardenafil e активно периферно средство за поддържане на ерекцията (перорална еректогенна терапия).

Над две трети от мъжете с ЕД могат да възобновят пенетриращите си сексуални контакти с помощта на sildenafil или vardenafil, но остава една част, която не може да постигне достатъчно добра ригидност за удовлетворяващ сексуален акт. Честа причина за това, според пациентите, е началото и продължителността на действието на препарата.

Sildenafil и vardenafil са със сходен плазмен полуживот (два-три часа) и с продължителност на действието приблизително четири-пет часа (до осем часа), tadalafil е с по-дълъг плазмен полуживот (пет часа) и това удължава продължителността на неговото действие (над 30 часа) (Табл.1)

Таблица 1

Инхибитори на PDE5: вариабилност на началото и продължителността на действието

Препарат Начало Продължителност

Sildenafil 30-60 мин 4 часа

Vardenafil 16-30 мин 4-5 часа

Tadalafil 16-60 мин до 36 часа

Доколко употребата на по-дългодействащ инхибитор на PDE5 може да оптимизира терапевтичния еректогенен отговор, може да се разбере след натрупването на повече клиничен опит в тази област.

Кавернозните ендотелни клетки произвеждат проеректилен азотен окис (NO) in vivo при сексуална стимулация. NO e абсолютно необходим за нормалната еректилна функция, тъй като стимулира образуването на цикличен гуанозин монофосфат (cGMP), който от своя страна води до релаксация на гладкомускулните клетки и до кръвонапълване на пениса.

Ензимът PDE5 нормално разгражда cGMP в кавернозните тела. При мъжете с ЕД, въвеждането на инхибитор на PDE5 се използва за потискане на активността на ензима PDE5 с цел да се увеличи нивото на cGMP и да се постигне еректогенен ефект. Това може да води до ерекция, която до момента е отсъствала напълно, до пенетрираща ригидност или до ерекция с достатъчна продължителност за удовлетворяващ сексуален акт.

Най-честите странични ефекти са главоболие и назална конгестия

Използван източник:

11.Eardley I, et al. The Multitudinal Men’s Attitudes to Life Events and Sexuality (MALES) study: The influence of diabetes on perceptions of erectile function, attitudes and treatment patterns in men with erectile dysfunction (ED). Poster presented at 18th International Diabetes Federation Congress (IDF), 2003 August, Paris, France

Триадата депресия, сърдечносъдово заболяване и еректилна дисфункция ЕД е постоянна или повтаряща се невъзможност да се постигне или да се поддържа ерекция, която да е с достатъчна ригидност и продължителност, за да позволи пенетриращ сексуален акт

ЕД засяга 12 на 1000 мъже на възраст 40-49 години и 46 на 1000 мъже на възраст 60-69 години. Предполага се, че около 150 милиона мъже са засегнати от проблема в световен мащаб.

Диагнозата на ЕД включва три важни компонента:

постоянност на проблема (еректилни нарушения с давност поне три месеца)

невъзможност да се постигне ерекция (трудност да се получи ерекция с желаната от мъжа скорост или в желаното от него време, или липса на спонтанна ерекция)

невъзможност да се поддържа ерекция (може да се дължи на физически дефект във валвите на кавернозните тела - вено-оклузивна дисфункция, наричана „венозен теч“, или на повишен адреналин, който причинява персистиращо отваряне на валвите и постоянно венозно изпразване на кавернозните тела).

Оценката на ригидността е важен момент за определяне на тежестта на състоянието. Пациентът трябва да се попита за средния размер на ригидност, който постига. За целта може да се използва проста оценъчна скала като 0% е обичайното спокойно състояние на пениса, а 100% е пълна ригидност. По тази скала - 60% показват ригидност, която е достатъчна за вагинална пенетрация.

Интермитентната функция, при която пациентът постига еректилна ригидност от порядъка на 40% до 80%, и внезапната поява на ЕД по-често са маркери на психогенна етиология (повишен симпатикусов тонус, който инхибира нормалната съдова релаксация, която е необходима за ерекцията).

Органичната ЕД при мъже на възраст над 40 години най-често се дължи на съдово заболяване, което може да води или до лошо кръвонапълване на кавернозните тела (артериогенна ЕД), или до лошо задържане на пенилната кръв (вено-оклузивна дисфункция, която може да се докаже с кавернозография).

Причини за органична ЕД могат да бъдат и: неврологично смущение (болест на Parkinson, мултиплена склероза, травми на гръбначния мозък, радикална простатектомия, периферна невропатия – диабетна, алкохолна), лекарствeн прием (антидепресанти, бета- блокери, тиазидни диуретици, стероидни антиандрогени – cyproterone), хормонални нарушения (ниско ниво на тестостерон - хипогонадизъм), радикална хирургия и радиотерапия в областта на таза поради рак на дебелото черво, пикочния мехур или простатната жлеза.

Здравно-свързаното качество на живот на мъжете с ЕД е значимо по-лошо в сравнение с контролите на същата възраст без еректилни нарушения, особено при мъжката популация под 65 години. Мъжете с ЕД съобщават за нарушения във всекидневните им взаимоотношения с жени, в сексуалните им фантазии и във възприятието им за собствена мъжественост, което води до депресия, физическа и емоционална неудовлетвореност, фрустрация от „лошото представяне“ и стрес. От своя страна, повишената симпатикусова активност е еректолитична и може да задълбочи проблема.

Възстановяването на задоволяваща еректилна функция е ключ за подобряване на качеството на живот, на възприятието за мъжественост, на себехаресването и самочувствието, на психичното здраве.

Само 10% от мъжете с ЕД получават лечение за подобряване на сексуалното им нарушение. Останалите не търсят помощ поради социалното клеймо – „импотентен“, което се прикачва към това заболяване.

Ако при даден пациент се открие едно от трите нарушения – депресия, сърдечносъдово заболяване или еректилна дисфункция, поради връзката между тях, трябва да се търсят и останалите две нарушения.

90% от мъжете с тежка депресия са с умерена до тежка ЕД

39% до 64% от случаите на ЕД имат съпътстващо сърдечносъдово заболяване (артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт, атеросклероза, периферна съдова болест)

Кардиоваскуларен профил на инхибиторите на PDE5

Няма доказателства за увеличена кардиална смъртност или за повишена честота на миокарден инфаркт при пациенти, които взимат селективни инхибитори на PDE5, в сравнение с плацебо.

Няма доказателства също така, че тези препарати могат да причиняват директни кардиоваскуларни странични ефекти (промяна в началото, продължителността и тежестта на исхемията при ЕКГ с натоварване) при пациенти с изявена ИБС.

Установено е, че инхибиторите на PDE5 взаимодействат с органичните нитрати и това може да доведе до тежка хипотензия. Поради това, прилагането им с каквато и да е било форма на нитрат e абсолютно противопоказано.

Препоръката се простира и за всички донори на NO (nicorandil), докато не се натрупат повече данни в тази област.

Използвани източници:

12. Mulhall JP, Danar D. Patient issues in the treatment of erectile dysfunction. Release Date November 24 2003 www.medscape.com

13.Brock G. Pharmacological advancements in the treatment of erectile dysfunction. Release Date April 16 2003 www.medscape.com

14.Jackson G. Cardiovascular safety in erectile dysfunction treatment. Br J Diabetes Vasc Dis 2002, 2: 301-04 www.bjdvd.co.uk

15.Michael K. Management of erectile dysfunction in men with cardiovascular conditions. Br J Cardiol 2003, 10; 4: 305-307