СУП – настояща опора в лечението на диабет тип 2

Диабет тип 2 е хетерогенно състояние, характеризиращо се с наличие както на нарушена инсулинова секреция, така и на инсулинова резистентност

Въпреки повече от четири десетилетия изследователска дейност, все още не е напълно изяснено кой от тези два фактора е първичната патофизиологична причина за диабет тип 2 и какъв е относителният принос на всеки един от тях в развитие на заболяването. През последните няколко години, обаче, все повече се натрупват доказателства, предполагащи, че като основно нарушение при диабет тип 2 се явява по-скоро дефектът в инсулиновата секреция, отколкото наличието на инсулинова резистентност. Редица фактори подкрепят тази теория.

Първо, въпреки че по-голямата част (>80%) от пациентите с диабет тип 2 имат някаква степен на инсулинова резистентност, а инсулиновата резистентност очевидно е рисков фактор за диабет тип 2, такъв тип диабет може да възникне и при липса на инсулинова резистентност.

Второ, повечето лица със затлъстяване, които са с инсулинова резистентност, не развиват диабет тип 2. Тези лица поддържат нормален глюкозен толеранс поради компенсиране на инсулиновата резистентност посредством покачване на инсулиновата секреция.

Оттук следва предположението, че наличието само на инсулинова резистентност не е достатъчно за възникване на диабет тип 2; за да се развие НГТ или диабет тип 2 трябва да се намеси дефект на ниво инсулинова секреция (т.е. панкреасна -клетка), който да възпрепятства посочения компенсаторен механизъм.

Както наскоро беше обобщено от De Fronzo, СУП, които действат директно върху -клетката за подобряване на нарушената инсулинова секреция, са настоящата опора в лечението на диабет тип 2. По време на 9-годишно проследяване в рамките на UKPDS пациентите със затлъстяване, рандомизирани на лечение със СУП, в по-голяма степен са поддържали нива на HbA1c<7.0% в сравнение с тези, рандомизирани за контролиране с диета или лечение с метформин. Тези резултати показват, че средствата, които усилват -клетъчната функция и възстановяват физиологичния характер на инсулинова секреция, т.е. такива като СУП, имат предимство като монотерапия в сравнение със средствата, подобряващи инсулиновата чувствителност.

След десетилетия дебати, настоящото становище е в полза на идеята, че диабет тип 2 се причинява от невъзможност на панкреасната в-клетъчна функция да компенсира инсулиновата резистентност.

Счита се, че вместо да играе второстепенна роля след инсулиновата резистентност, в-клетъчната дисфункция е основният допринасящ фактор в патогенезата на диабет тип 2 във всички стадии на заболяването. Ето защо, възстановяването на физиологичния характер на инсулинова секреция заедно с намаляване на тежестта на инсулиновата резистентност трябва да бъдат основните цели на терапевтичните стратегии.

DIAPREL® MR притежава метаболитен механизъм на действие, различаващ го от другите СУП по три основни черти: на първо място, по уникалния профил на неговите взаимодействия със сулфонилурейния рецептор в панкреаса; второ, по качеството на профила на предизвиканата инсулинова секреция; и трето, по екстрапанкреасните въздействия върху чернодробните и периферните нива, които допринасят за ефективния гликемичен контрол при продължително лечение. DIAPREL® MR показва свободно обратимо взаимодействие с висок афинитет със сулфонилурейния рецептор на -клетката, което позволява ефективно секретагонно действие при ниска доза на приемане.

Благодарение на иновативната формула DIAPREL® MR, освобождаването на активната съставка е модифицирано за осигуряване на плазмени концентрации, които съответстват на познатия циркадианен гликемичен профил при пациентите с диабет тип 2.

Само с еднократно прилагане на 1 до 4 таблетки, DIAPREL® MR осигурява ефективен гликемичен контрол в продължение на 24 часа с най-високи нива на активната съставка, точно когато пациента се нуждае от нея, и по-ниски нива през нощта, с което се осигурява отличен профил на поносимост.

Ефективността на DIAPREL® MR за понижаване на HbA1c беше потвърдена наскоро от проучването GUIDE. При пациентите, лекувани с DIAPREL® MR (n=388), HbA1c е намалял с 1.15% в цялата смесена популация.

Както контролът върху нивата на HbA1c е много важен, така също е от жизнено значение да се избегне ексцесивната поява на хипогликемични епизоди. В проучването GUIDE всички пациенти са получили глюкомери за домашно ползване и са били инструктирани да измерват кръвната си захар 3 пъти дневно в един ден от седмицата, както и по всяко време, когато развият симптоми, подозрителни за хипогликемия.

За отбелязване е, че безопасността на DIAPREL® MR е значимо по-голяма в сравнение с тази на глимепирид – пациентите, лекувани с DIAPREL® MR, са получили с около 50% по-малко хипогликемични епизода в сравнение с тези, лекувани с глимепирид.

Д-р Димитър ВАСИЛЕВ, Project Manager-SERVIER