Инсулин glargine може да намалява значимо HbA1c и честотата на хипогликемиите при деца и юноши с диабет, без да повишава изходния индекс на телесна маса или нуждите от инсулин



01/04/2004

Това заключиха авторите на проучване (Hathout EH et al. Diabetes Technol Ther 2003, 5;5:801-6), проследило ефектите на инсулин glargine (Lantus) върху гликемичния контрол при педиатричен тип 1 и тип 2 диабет.

Проведен е ретроспективен анализ, сравнил нивата на хемоглобин А1с (HbA1c), честотата на хипер- и хипогликемия, средна кръвна глюкоза, индекс на телесна маса (ИТМ) и нагласяване на дневната доза към теглото преди и след въвеждането на терапията с гларжин при 72 деца, юноши и младежи с диабет на възраст от 1.2 до 19.6 години (средна възраст 12.5 +/- 4.6 години) в началото на проучването.

Останалите данни на изследваната педиатрична популация са: момичета 60%, средна продължителност на диабета 3.58 години, средна изходна инсулинова доза 0.93 U/kg дневно и ИТМ 22.48 +/-6.3 kg/m2. Повечето от участниците (83%) са с диабет тип 1.

Средният HbA1c е намалял от 9.5% преди гларжин до 8.6% след гларжин (p<0.001). HbA1c се е подобрил достоверно и при двата типа диабет, без съпътстващо повишаване на риска от хипогликемия.

Гларжин не е довел до увеличаване на ИТМ или на нагласяваната към теглото инсулинова доза. Честотата на хипогликемията е намаляла достоверно при групата с диабет тип 1.

Липазната инхибиция с orlistat понижава при затлъстяване кинетиката на жлъчния мехур и освобождаването на холецистокинин

Едномесечната терапия с orlistat (Xenical) значимо в сравнение само с отслабващата диета понижава мотилитета на жлъчния мехур, като ефектът до известна степен се запазва и след 12 месеца прилагане на медикамента - показват данните от рандомизирано, плацебо-контролирано едногодишно клинично проучване на екип от Академичния медицински център на Университета в Амстердам.

Холандските изследователи са проследили ехографски дали липазната инхибиция с орлистат разстройва изпразването на жлъчния мехур и доколко промените в мотилитета предразполагат обезните пациенти на отслабващ режим към образуването на жлъчни камъни (Mathus-Vliegen EM, et al. Lipase inhibition by orlistat: effects on gall-bladder kinetics and cholecystokinin release in obesity Aliment Pharmacol Ther 2004, Mar,19;5:601-11).

Участниците са били рандомизирани да получават плацебо, орлистат 3 х 60 мг и 3 х 120 мг дневно за един месец, след което изпразването на жлъчния им мехур е било изследвано ехографски. Хранително-индуцираното освобождаване на холецистокинин и мотилитета на жлъчния мехур са наблюдавани в цялата група в началото, след един месец и след 12 месеца от отслабващата терапия.

Едномесечната диета не е променила кинетиката на жлъчния мехур или освобождаването на холецистокинин. Нещо повече, след първия месец при пациентите на плацебо е измерено намаление на обема на жлъчния мехур с 11% в сравнение с доза-зависимо увеличение при рандомизираните на орлистат (съответно с 26% и 47% при дозите 60 и 120 мг). Изпразването на жлъчния мехур се е повишило с 9% при плацебо и намаляло с 15% и 53% при дозите 60 мг и 120 мг орлистат, респективно.

Нивото на холецистокинин на гладно и освобождаването на холецистокинин са се понижили значимо в групата на орлистат спрямо плацебо.

Ефектите върху кинетиката на жлъчния мехур и освобождаването на холецистокинин са присъствали и след една година липазна инхибиция с орлистат. Трима от общо 40-те участници в проучването са образували жлъчни камъни – двама в плацебо групата с най-голяма загуба на тегло и един на орлистат 60 мг.

Хората с обезитет имат повишен риск от холелитиаза в резултат както на затлъстяването, така и по време на загубата на тегло. Затлъстелите пациенти с диабет и хиперлипидемия попадат в тази рискова за холелитиаза група и поради това трябва да бъдат наблюдавани по-внимателно при липазна инхибиция с орлистат, препоръчват холандските изследователи.