Еректилната дисфункция е често страдание, но за него се говори рядко



01/04/2004

Еректилната дисфункция (ЕД) е постоянна или повтаряща се неспособност да се постигне или да се поддържа ерекция на пениса, достатъчна за удовлетворяващ сексуален акт

Може да се отключи от различни причини:

– съдово заболяване (захарен диабет, артериална хипертония и исхемична болест на сърцето)

– неврологични нарушения (болест на Parkinson, травма или увреждане на гръбначния мозък, травма на таза)

– хирургични вмешателства (простатектомия)

– лекарствени средства (серотонинергични антидепресанти, транквилизатори и някои по-стари антихипертензивни препарати)

– тютюнопушене, дислипидемия и прекомерна употреба на алкохол

Преждевременното стареене и дегенерацията на гладкомускулните клетки на кавернозните тела също е главен етиологичен фактор.

Един от десет мъже над 40 години страда от разностепенна и прогресираща с напредване на възрастта ЕД, но едва един от 20 случая е диагностициран и лекуван.

Еректилната дисфункция е два пъти по-често срещана при мъжката диабетна популация

Мъжете с диабет са два пъти по-склонни да описват еректилните си проблеми като постоянни - 68% спрямо 39% при недиабетната мъжка популация на същата възраст, показаха наскоро данните от проучване.

ЕД засяга 50-75% от пациентите с диабет тип 2, като причината обичайно е смесена (съдово заболяване и диабетна невропатия).

Еректилните проблеми при мъжете с диабет са много по-често органични, отколкото психогенни

ЕД може да бъде ранен белег на друг сериозен и недиагностициран до момента здравен проблем като:

• захарен диабет

• високо артериално налягане

• сърдечносъдово заболяване

Диабетът е най-честата органична причина за ЕД

При мъжете с дисметаболитен статус, еректилните проблеми се появяват по-рано в сравнение с останалата мъжка популация. Над 50% от пациентите с давност на диабета над 10 години или на възраст над 50 години имат ЕД.

Мъжете с ЕД трябва да бъдат скринирани за нарушения в кръвната глюкоза - около 5% от случаите страдат от недиагностициран диабет (по данни на Sairam и съавтори).

При мъжете с диабет трябва внимателно да се търсят еректилни проблеми, защото:

1. Те са не само два пъти по-често, но и по-сериозно засегнати от недиабетната мъжка популация на същата възраст

2. Откриването на ЕД е индикатор за възникнали невросъдови усложнения на диабета

„Рискът от появата на еректилна дисфункция е значимо повишен при редица придружаващи заболявания и усложнения на диабета“

Prof. Dr. Steven HAFFNER

ED: Neglected complication or Hallmark of disease, Symposium Erectile Dysfunction in Diabetes: it’s not my job, or is it? IDF 2003

Терапия на първи избор за поддържане на ерекцията

Днес има три активни перорални медикамента за лечение на ЕД, които са потентни и селективни инхибитори на фосфодиестеразата тип 5 (PDE5):

• sildenafil (Viagra на Pfizer)

• vardenafil (Levitra на Bayer и GlaxoSmithKline)

• tadalafil (Cialis на Eli Lilly и ICOS)

Инхибиторите на фосфодиестераза 5 са активни периферни средства за подддържане на ерекцията - на английски език те са популарни с името си “peripheral conditioner“, предложено първоначално за силденафил от Heaton и съавтори във функционалната класификация за лечение на ЕД.

Фосфодиестеразата тип 5 (PDE5) катализира хидролизата на цикличната аденозин монофосфатаза (cAMP) и разграждането на цикличния гуанозин монофосфат (cGMP), които са намесени в сигналните пътища за релаксация на гладкомускулните клетки на кавернозните тела.

Редица проучвания при животински модели и при хора, проведени in vivo и in vitro, посочиха незаменимата роля на азотния окис (NO) за отключване на синтезата на cGMP, предизвикваща ерекция на пениса. NO активира намесената в пенилната ерекция циклична гуанозин монофосфатаза (cGMP).

При диабет синтезата на NO e нарушена, като вероятно се намесват различни патогенетични механизми:

– повишен оксидативен стрес

– увеличено гликиране

– повишена активация на протеин киназа С

– повишена активност на алдозоредуктазата

Патогенезата на ЕД при диабет е многофакторна и може да бъде резултат от невропатия (автономна и периферна), ендотелна дисфункция, атеросклеротични съдови лезии, промени в тъканта на кавернозните тела поради дегенерация на гладкомускулните клетки и/или отлагането на колаген.

Инхибиторите на PDE5 са средства на първи избор за лечение на еректилна дисфункция с различна етиология - органична, психогенна или смесена, включително и при диабетната мъжка популация

Те нямат директен релаксиращ ефект върху изолирани човешки кавернозни тела, а усилват ефекта на NO чрез потискане на PDE5 - отговорният ензим за разграждането на cGMP в кавернозните тела.

Когато сексуалната стимулация предизвиква локално освобождаване на NO, медикаментозното блокиране на PDE5 води до повишаване на нивата на cGMP в кавернозните тела. В резултат на това, гладкомускулните клетки се релаксират и кръвният ток в кавернозните тела се увеличава.

В препоръчваните терапевтични дози, инхибиторите на PDE5 нямат ефект при липсата на сексуален стимул. Те не са хормони или афродизиаци.

Какво очакват мъжете от днешните периферни средства за поддържане на ерекцията?

„Да получа удовлетворение“

Наред с безопасността, другите две най-важни ползи от медикаментите за управление на еректилните проблеми са „скорост на ефекта“ и „надежност“

Това показват публикуваните през 2003 г. данни от проучването „Get Satisfaction“ (Да получа удовлетворение), обхванало близо 1600 мъже на възраст от 40 до 70 години от осем държави: Великобритания, Германия, Испания, Италия, Франция, Канада, Бразилия и Мексико.

69% от британците спрямо 44% от италианците смятат, че надеждността е изключително важно/много важно качество на лечението на ЕД, тъй като позволява успешно извършване на сексуален акт. 60% от участниците поставят също така и бързината (скоростта на ефекта) в категориите изключително важно или много важно.

Въпреки че 70% от случаите на ЕД се дължат на физикална причина, около 77% от британците с еректилни проблеми смятат, че те са предизвикани по-скоро от психогенна, отколкото от органична причина. Пациентите с ЕД често имат погрешни представи за проблема си.

„Най-неудобната болна тема...“

Относително малко пациенти с ЕД се чувстват способни да поискат информация и помощ от своите лекари

Едва 35% от случаите с ЕД разговарят за този проблем с техните лекари – останалите се измъчват тихо.

Въпреки постигнатото по-добро разбиране на ЕД, 51% от британците с еректилни нарушения продължават да определят темата като най-неудобна за разговор с техните лекари.

Все пак, комуникацията и подходът към ЕД са се подобрили през последните пет години. В сравнение с времето преди появата на Viagra, то сега:

– 39% повече мъже с еректилни смущения са склонни да потърсят лечение

– 23% повече мъже се чувстват по-свободни да разговарят с техните лекари за интимния си проблем

– 42% повече са тези, които не се стесняват да говорят със своите партньори

Сексът е важен за любовната връзка, смятат 61% от британските мъже (с или без EД). Сред мъжете с ЕД, още повече (65%) посочват секса като важен елемент за лична и взаимна удовлетвореност.

Сравнявайки мъжете от различни държави, най-малко са склонни да използват средства за лечение на ЕД британците (31%) и най-много испанци искат да опитат (63%). Италианците и французите са по средата.

Само 13% от британците смятат, че е важно лечението на ЕД да действа за по-дълъг период от време, за да им позволява извършването на повече от един сексуален акт. За разлика от тях, 26% от французите посочват това за важно и 21% средно от европейците.

Използвани източници:

1. Eardley I et al. The Multitudinal Men’s Attitudes to Life Events and Sexuality (MALES) study: the influence of diabetes on perceptions of erectile function, attitudes and treatment patterns in men with erectile dysfunction (ED). Poster presented at 18Th International Diabetes Federation Congress (IDF), 24-29 August 2003, Paris, France

2. Heaton JPW et al. A therapeutic taxonomy of treatment for erectile dysfunction: an evolutionary imperative. Int J Impot Res 1997, 9: 115-21

3. Salonia A et al. Sildenafil in erectile dysfunction: a critical review. Curr Med Res Opin 2003, 19;4:241-62