Цената на диабет тип



01/12/2003

- По-голямата част от разходите за управление на диабет тип 2 са за лечение на неговите усложнения, особено в болнични условия

- Post factum - след сърдечносъдово събитие - плащаме двойно повече пари

- 46% от свързаните с диабета болнични разходи са за лечение на ИБС

- Стагнацията в реимбурсирането на домашното управление на захарната болест е бомба със закъснител

Пациентите с диабет струват от ДВА ДО ЧЕТИРИ ПЪТИ повече на здравната система от недиабетиците, главно поради високата цена, свързана с управлението на хроничните диабетни усложнения. Тези усложнения носят тежък и растящ товар от заболеваемост и смъртност.

Захарният диабет поглъща от 2 до 8% от общите здравни бюджети на европейските страни (според икономически анализ на Международната диабетна федерация този размер в някои държави достига до 10%).

Цената на диабетните здравни грижи расте всяка година поради увеличаване на медицинското познание и повишаването на жизнения стандарт. Въпреки растящите разходи, хората с диабет тип 2 продължават да са два пъти по-чести жертви на сърдечносъдовите заболявания в сравнение с недиабетната популация, като миокардният инфаркт е най-честата причина за смърт при диабетните пациенти.

Факторите, водещи до глобална епидемия (пандемия) от диабет тип 2 са:

– нарастващото затлъстяване

– високият енергиен внос (високо калорийно съдържание на храната)

– заседналият начин на живот (нисък енергиен разход)

В САЩ за периода от 1990 до 1998 г. средното тегло на мъжете се е увеличило с 3.4 кг, а на жените – с 3.9 кг, като съответно честотата на диабет тип 2 в цялото население е нараснала от 4.9% на 6.5%.

Абдоминалното затлъстяване тип „ябълка“ (голямата обиколка на талията, натрупването на мастна тъкан в коремната област) води до намалено действие на инсулина (инсулинова резистентност), както и до развитието на метаболитен синдром и свързаната с него плетора от атерогенни и сърдечносъдови рискови фактори.

Около една четвърт от населението в индустриалните държави има метаболитен синдром (синдром на инсулинова резистентност), който е предвестник не само на диабет тип 2, но и на исхемична болест на сърцето.

От 10% до 25% от хората в западния свят страдат от нарушен глюкозен толеранс (преддиабет). Това означава, че на всеки 100 души – от 10 до 25 човека са потенциални диабетици.

Хората с диагностициран от лекарите диабет тип 2 са само „върха на дисгликемичния айсберг“ - точно толкова са и тези, които имат неоткрито до момента нарушение в обмяната, което подмолно повишава риска им от макросъдови усложнения.

Недиагностициран диабет се открива post factum при 12% от хората, преживяли остър инфаркт на миокарда и при близо 18% от случаите с коронарна ангиопластика (реваскуларизация).

Голяма част от хората с диабет тип 2 имат развили се хронични усложнения при откриване на хипергликемията. Британското проспективно проучване UKPDS докладва, че при изследването на новооткрити диабетни пациенти - ретинопатия, периферна невропатия и албуминурия (макропротеинурия) се откриват съответно при 35%, 12% и 2% от случаите.

Проучването на цената на диабета в Европа – Тип 2 (CODE-2) показа, че по-малко от половината (едва 41%) от изследваната немска диабетна популация (2 700 души на средна възраст 67 години) e без хронични усложнения, докато 23% са се оказали с най-малко две и 3% - с най-малко три усложнения. Анализът на групата с усложнения е показал, че 43% са със сърдечносъдови заболявания и 12% - с мозъчносъдови заболявания. Невропатия и синдром на диабетно стъпало е имало при 23%; ретинопатия – при 11% и нефропатия – при 6%.

И други данни показаха, че сред новодиагностицираните диабетици тип 2 в Европа 40% имат исхемична болест на сърцето (ИБС) и 16% - периферна съдова болест (ПСБ).

Икономически анализ в САЩ на цената на диабет тип 2 осем години след поставянето на диагнозата показа, че пациентите с това заболяване са чувствително по-скъпи за здравната система от недиабетиците.

Кумулативна цена в щатски долари за управлението на тип 2 диабетни пациенти и подбрани по възраст и пол контролни (недиабетни) случаи за период от 8 години след поставяне на диагнозата диабет

Данните от този икономически анализ показват, че усложненията са тези, които поглъщат над половината от всичките директни разходи, свързани с управлението на диабет тип 2.

Сравняването на разходите на здравните системи в различните страни е трудно поради разликите в стойността на медицинските услуги и нееднаквите стандарти. Въпреки това, общо погледнато, цената на управлението на диабетните усложнения е водещия разход, свързан с диабета, в повечето страни.

Ретроспективен анализ на здравните разходи за управление на 11 700 тип 2 диабетици в САЩ показа, че има голяма разлика в цената, която се плаща за лечението на хората без значими сърдечносъдови или бъбречни усложнения („без усложнения“), в сравнение с останалите две групи – пациенти, които се лекуват и се изследват поради голямата им вероятност от възникването на сърдечносъдови и бъбречни усложнения („пред-събитие“) и пациенти, които имат история за сърдечносъдово събитие или са с клинично значимо нарушение в бъбречната функция („след събитие“).

Данните показват, че най-ниски са директните разходи за диабетиците „без усложнения“, като цената започва да расте в групата „пред събитие“ поради лечението със специфични препарати за контрол на кръвното налягане, по-чести прегледи при кардиолог (най-малко два пъти в годината) и редовните тестове на урината за микроалбуминурия.

Въпреки това, най-голяма ценова разлика е наблюдавана между групите „пред събитие“ и „след събитие“ – стойността на грижите за пациентите с диабет тип 2 и история за сърдечносъдово събитие (миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, реваскуларизация или болнично лечение поради застойна сърдечна недостатъчност) е почти двойно по-голяма.

Цената, плащана за управление на диабет тип 2, е достатъчно висока, за да представлява сериозен товар за националните икономики.Честотата на заболяването ще продължава да расте през следващите двадесет години на този век, включително и в европейските страни (макар и с по-лек темп в сравнение с „новия свят“).

Поради нездравословния начин на живот, водещ до увеличаване на затлъстяването, нарушенията в обмяната не само зачестяват, но и се изявяват на по-млада възраст.

Все повече хора с метаболитен синдром и диабет тип 2, при това на по-млада възраст, ще се нуждаят дългосрочно от лекарства и медицински услуги. А, това ще доведе до допълнително натоварване на националните здравни бюджети, дори и в по-богатите държави. На фона на всичко това – населението в Европа застарява и източниците на средства за здравни грижи са ограничени.

Общите директни разходи за здравеопазване нарастват годишно поради:

– застаряване на населението

– прогреса на медицинското познание и свързаните с това очаквания за осигуряване на по-качествени и комплексни здравни грижи

Стагнацията в реинбурсирането на лекарства за домашно управление на диабета и ограниченият достъп до извънболничен специалист или до амбулаторни изследвания, въпреки наличните медицински показания, са вид принудителна мярка за краткосрочно намаляване на икономическия товар на диабет тип 2 и настоящо спестяване на средства. Непокритата сметка се доплаща от личния или семейния бюджет на пациентите, ако могат да си го позволят.

Тази ограничителна административна мярка изглежда най-лесна за спестяване на средства, но залага „бомба със закъснител“ и представлява нож с две остриета:

1. Управлението на ускорените усложнения на диабет тип 2 и товарът на свързаната с тях сериозна заболеваемост струват поне два пъти по-скъпо на здравната система - растат директните разходи поради нуждата от сложни диагностични процедури и комплексно болнично лечение (диализа, бъбречна трансплантация, коронарна и периферна реваскуларизация, екстракция на катаракта, хоспитализация и рехабилитация след остър миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, ампутации, реинфаркти, застойна сърдечна недостатъчност и т.н.)

2. Тежко увредените хора са с по-лоша прогноза – растат и индиректните разходи на обществото поради временна нетрудоспособност, тежка инвалидност или преждевременен фатален изход

Всяко намаляване на гликирания хeмоглобин (HbA1c) с 1% води до пoдобряване на клиничните крайни резултати. Резултатите са тези, които трябва да се имат предвид при взимането на финансово решение къде и за какво да се влага всяка една парична единица от националния здравен бюджет.

Редукция на риска от диабетни усложнения, свързани с всяко намаляване на HbA1c с 1% в проучването UKPDS

Всяко увеличаване на HbA1c с 1% повишава риска от смърт с 28% (p=7%); HbA1c 5.5-6.9%; HbA1c 5-5.4% и HbA1c<5%.В сравнение с недиабетиците, в групата с известен диабет е бил намерен по-висок риск от обща, кардиоваскуларна и исхемична смърт. Най-нисък риск от смърт е установен при мъжете с НвА1с<5%, като мнозинството от изследваната популация (82%) е била с HbA1c 5-6.9%.

Тези данни за важни за общественото здравеопазване. Khaw и съавтори са изчислили, че намаляването на кръвната глюкоза на населението само с 0.1% или с 0.2% може да редуцира общата смъртност с 5% или с 10%, съответно. Превантивни мерки са необходими не само при хората с установен диабет, но също и на популационно ниво за намаляване на дисгликемията през диета и физическа активност, препоръчаха британските изследователи. Нивото на кръвната глюкоза корелира с това на артериалното налягане и холестерола и поради това може да се използва за маркер на кардиоваскуларен риск.

Проблемът диабет тип 2, поради неговата социална значимост, не трябва да се подценява от здравните и финансови администратори. Не е възможно икономическата и социалната цена на това заболяване да бъде намалена с краткосрочно „спестяване“ на средства от лекарства за извънболнично лечение. Необходими са далновидни мерки за превенция или забавяне на прогресията на свързаните с метаболитното нарушение сериозни хронични усложнения. Усложненията (предизвиканите от диабета събития) са тези, които водят до драматично увеличаване на разходите. За да спестим тези пари, не трябва да пренебрегваме с лека ръка етапите „без събитие“ и „пред събитие“ в еволюцията на това заболяване.

70-95% от пациентите с диабет тип 2 се управляват от лекарите в първичната здравна мрежа и се лекуват амбулаторно. Въпреки това, директните разходи за извънстационарно управление на заболяването обичайно са с 20% по-ниски от разходите за вътреболнична помощ.

Доказан факт е, че при стагнация/влошаване на извънстационарните диабетни грижи - цената на болничното лечение за хората с диабет се увеличава (силна обратна зависимост!).

Диабет тип 2 е прогресиращо нарушение и неговото дългосрочно управление за текущо поддържане на метаболитните показатели (кръвна глюкоза, артериално налягане и липиди) в желаните граници предполага полифармакотерапия. Целта е тези показатели да се поддържат близко до нормалните граници в амбулаторни условия.

Kлуб Д