Тиазолидиндионите могат да водят до задръжка на течности и застойна сърдечна недостатъчност



01/09/2003

Двата налични в момента тиазолидиндиона (pioglitazone и rosiglitazone) могат да предизвикват сериозни странични ефекти, включително да отключват или да изострят застойна СН и да водят до нейната най-тежка проява - белодробен оток при пациенти с дисфункция на ЛК или с хронична БН. Това предупредиха изследователи от американския Южнозападен медицински център към Университета на Тексас в Далас в септемврийския брой на Mayo Clinic Proceedings (Kermani A, Garg A. Mayo Clinic Proc 2003, 78:1080-91).

“Много лекари назначават тези два медикамента при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност, тъй като средството на избор за лечение на диабет тип 2 - метформинът е противопоказано при нарушена бъбречна функция. Данните посочват, че тези пациенти могат да имат специфично повишен риск да развият конгестивна сърдечна недостатъчност” - смята д-р Гарг, професор по вътрешна медицина, завеждащ диабетната клиника към Медицинския център за ветерани в Далас и старши автор на проучването.

Екипът е ревизирал медицинските данни на шест възрастни мъже с тип 2 диабет (средна възраст 69 години), приети по спешност в техния център заради оточност, наддаване на тегло и нарушения в дишането. Четири души са били с хронична БН, един - с исхемична кардиомиопатия и един - без известни, предразполагащи към СН или белодробен оток, фактори. При нито един от шестимата не е установен ОМИ, значима аритмия или друга причина за обясняване на влошаването в сърдечния статус.

Симптомите са възникнали след един до 16 месеца терапия с пиоглитазон или розиглитазон. При трима от пациентите дозите на двата медикамента са били увеличени три седмици до три месеца преди изявата на застойната СН.

След преустановяване на употребата на тиазолидиндион и назначаването на диуретици, състоянието на всичките се е подобрило.

Инструкцията за изписване на терапия с тиазолидиндиони посочва, че те не трябва да се назначават на пациенти със СН функционален клас III и IV според NYHA (New York Heart Association).

“Нашите данни подсказват, че пациентите с NYHA клас I или II кардиален статус могат също да имат риск от тиазолидиндион-свързана сърдечна слабост” - заяви д-р Acpa Кермани, водещ автор на докладваното изследване.

Пиоглитазон и розиглитазон се взимат днес рутинно от шест милиона американци след одобрението им от администрацията за храните и лекарствата (FDA) през 1999 г. Три милиона хора в САЩ страдат от застойна СН.

“Имаме нужда от бъдещи проучвания, за да разберем механизмите, чрез които тези препарати водят до задръжка на течности, оточност и влошаване на сърдечния статус при хората с дисфункция на ЛК или с хронична БН”, смята д-р Кермани.

Статия в Journal of the American Мedical Association предупреди, че тиазолидиндионите и метформинът се изписват от колегията некоректно, въпреки ясните инструкции с противопоказания за тяхното прилагане (Masoudi FA et al. Thiazolidindione use in Medicare patients with heart failure. JAMA 2003, 290:81-85; www.jama.com). Ретроспективен анализ на медицинските досиета на две представителни за страната извадки от пациенти, хоспитализирани с първична диагноза сърдечна недостатъчност и придружаващ тип 2 диабет, е основанието за този извод.

Данните показват, че през периода 1998-1999 г. от приетите в стационар 12 505 пациенти с посочената диагноза - 7.1% са изписани с метформин; 7.2% - с тиазолидиндион и 13.5% - с друг антидиабетен препарат. През периода 2000-2001 г. - от хоспитализираните 13 158 случая със СН - метформин са получили 11.2%; тиазолидиндион - 16.1% и друго средство за контрол на диабета - 24.4%. Сходно увеличeние на прескрипциите е наблюдавано при всички възрастови групи, както и при двата пола (p<0.01 за всички сравнения). Метформин е противопоказан при диабетни пациенти със СН, а тиазолидиндионите не се препоръчват при случаи с напреднала СН, напомнят авторите на този анализ.