Инсулин гларжин плюс лизпро намалява нощната хипогликемия при юноши с диабет тип 1 на мултиплени инсулинови режими



01/09/2003

Комбинираната терапия с инсулин glargine плюс lispro (LIS/GLAR) редуцира честотата на безсимптомните нощни хипогликемии с 43% и е поне толкова ефективна за контрол на кръвната глюкоза, колкото и традиционната терапия с обикновен човешки бързодействащ инсулин плюс NPH инсулин (R/NPH) при юноши с тип 1 диабет на мултиплени инсулинови режими.

Това заключиха авторите на 32-седмично сравнително отворено проучване, в което 28 души са били рандомизирани да получават на кръстосан принцип лечение с LIS/GLAR или с R/NPH за два периода по 16 седмици (Murphy NP et al. Diabetes Care 2003, 26:799-804).

Бавнодействащият инсулинов аналог GLAR или интермедиерният NPH (неутрален протамин Хагедорн) инсулин са прилагани вечер преди сън за осигуряване на базално ниво, докато LIS или R са инжектирани на следващия ден препрандиално трикратно.

По време на всеки един от двата лечебни курса участниците са провеждали домашни профили на кръвната глюкоза и в края на всеки един от тях е направен среднощен лабораторен профил в стационарни условия. Общо 25 души са завършили проучването.

LIS/GLAR e бил свързан с достоверно по-ниски средни гликемични стойности на гладно и на 2-ия час след сутрешната закуска, както и преди обяд и на 2-ия час постпрандиално в сравнение с R/NPH. Не е намерена разлика в честота на дневните хипогликемични епизоди, нито в нивата на кръвната глюкоза, измерени преди или след вечерята.

Среднощните профили са показали намалена с 43% хипогликемия в полза на режима LIS/GLAR, но честотата на съобщените от пациентите симптоматични хипогликемии не се е различавала.

Комбинацията LIS/GLAR е постигнала прицелните нива на кръвната глюкоза със значимо по-малка обща доза (1.16 U/kg) спрямо R/NPH (1.26 U/kg, p<0.005), без да е установена достоверна разлика между нивата на HbA1c (8.7% при LIS/GLAR спрямо 9.1% при R/NPH), измерени в края на всеки 16-седмичен период.

По време на проучването не е настъпило повишаване на теглото на участниците. Терапията с LIS/GLAR e била с добра поносимост, не е довела до значими странични ефекти и повечето от пациентите са предпочели да останат на новата комбинация и след края на проучването.

Юношеската група има особено висока честота на безсимптомни нощни хипогликемични епизоди (50% според някои автори), които могат да нарушат усета за улавяне на хипогликемията, да повишат риска от последващи по-продължителни и тежки хипогликемични епизоди и също така хипотетично бяха свързани със “синдром на смърт” в леглото при млади хора с диабет тип 1.