Gemfibrozil изразено повишава плазмената концентрация на rosiglitazone



01/09/2003

Приемът на обичайна терапевтична доза на gemfibrozil повишава чувствително плазмените концентрации на PPAR-гама агониста розиглитазон, съобщиха в Diabetologia от 29 юли авторите на рандомизирано, плацебо-контролирано кръстосано проучване при десет здрави доброволци във Финландия. Участниците в него (девет мъже и една жена) са взимали 600 mg от фибрата или плацебо два пъти дневно в продължение на четири дни, като на третия ден са приели единична доза от 4 mg розиглитазон.

Пробите от венозната плазма преди приема на глитазона и 48 часа след това са показали, че gemfibrozil води до увеличаване на средната площ под кривата на прогресията на плазмената концентрация на розиглитазон 2.3 пъти (p=0.00002) и удължава полувремето за елиминиране на тиазолидиндиона от 3.6 до 7.6 часа (p=00000.2).

Фибратът е повишил плазмената пикова концентрация на розиглитазон относително по-леко (1.2 пъти), но концентрацията в плазмата, измерена 24 часа след приема, е била увеличена почти десетократно (p=0.00008).

„Едновременното използване на gemfibrozil, или на друг потентен инхибитор на CYP2C8, и розиглитазон може да повиши действието на розиглитазона, както и риска от концентрация-зависими странични ефекти на розиглитазон”, смятат авторите и препоръчат дозата на розиглитазона да бъде намалена с 50 до 70% при назначаване на терапия с gemfibrozil на пациенти, които взимат розиглитазон, както и внимателно да бъдат наблюдавани за прояви на странични действия.

Липидопонижаващият препарат gemfibrozil бе свързан наскоро с опасно повишаване на плазмените нива и на друго антидиабетно средство - repaglinide, както и по-рано на статина cerivastatin (виж “Диабетен дайджест”, Доктор Д 2003, 2/лято:40).