Европа одобри монотерапията с Actos (pioglitazone) при тип 2 диабет



01/09/2003

Eвропейската комисия е издала разрешително за използване на Actos (pioglitazone HCL) като перорална терапия в доза до 45 mg/дневно при пациенти с тип 2 диабет, по-специално при случаи с наднормено тегло, контролирани неадекватно с диета и физическа активност, при които метформин е неподходящ поради противопоказания или непоносимост. Това обяви на 5 септември британският офис на фирма Takeda, която е водеща фармацевтична компания в Япония.

“Това е чудесна новина за лекарите и пациентите в Европа”, заяви д-р Дейвид Матюс, професор по диабетнта медицина към Университета в Оксфорд. Много пациенти се нуждаят от лечение, което повлиява една от универсалните черти на тип 2 диабет - инсулиновата резистентност, коментира британският учен. Даването на терапия, която очувствява тялото към инсулина, е един от логичните подходи за едновременно намаляване на наднормените нива на инсулина и повишената плазмена глюкоза.

Actos - обща рожба на Takeda и Еli Lilly - е първият тиазолидиндион, получил одобрението на Европа да се прилага за перорална монотерапия при пациенти с тип 2 диабет

Пиоглитазон бе разрешен преди това за орално комбинирано лечение на тип 2 диабет в доза до 45 mg при пациенти с недостатъчен гликемичен контрол, въпреки прилагането на максимално поносима доза на перорална монотерапия с метформин или със сулфонилурея при следните условия:

– в комбинация с метформин, специално при пациенти с наднормено тегло

– в комбинация със сулфонилурея само при пациенти, които са показали непоносимост към метформин или при които метформин е противопоказан

„Все повече клиницисти реализират, че подобряването само на гликемичния контрол не е достатъчно”, каза д-р Дейвид Екланд, от Европейския център за диабетни проучвания на Takeda.

Изследователите вярват, че повечето от случаите с тип 2 диабет имат инсулинова резистентност, която е потециалната връзка между метаболитните нарушения и диабетните съдови усложнения, поради което нейното управление е важно.

Нови данни, представени през август в Париж на тазгодишния конгрес на Международната диабетна федерация (IDF) показаха, че пиоглитазон като монотерапия в доза до 45 mg еднократно дневно или в комбинация с метформин/сулфонилурея поддържа подобряването на гликемичния контрол и повишава инсулинова чувствителност за дългосрочен период (52 седмици) (1).

Допълнително изнесени на световния научен форум резултати посочиха, че лечението с Actos:

- подобрява не само плазмената глюкоза на гладно, но и постпрандиалната гликемия (2) и постпрандиалния липиден профил (3)

- намалява по-изразено от метформин и гликлазид съотношението албумин/ креатинин в урината - известен сърдечносъдов рисков фактор, поради което този лекарствен ефект е също добре дошъл (4)

- показва подобряване на нивата на триглицеридите и HDL-холестерола при пациенти с тип 2 диабет (5) - в тази група често се среща диабетна дислипидемия, а пиоглитазон има водещ в класа благоприятен ефект върху атерогенния индекс на плазмата

- не повишава сърдечната заболеваемост в сравнение с метформин и гликлазид (6)

Над 92% от популацията с тип 2 диабет има инсулинова резистентност (7), която не само води до хипергликемия, но е главен рисков фактор за появата на съдово заболяване. Инсулиновата резистентност често върви заедно с нарушения в липидите или в коагулацията и повишава риска на пациента от артериална хипертония и сърдечносъдово заболяване (7).

Actos е клинично доказан лекарствен препарат за еднократно дневно приложение от класа на тиазодиндионите (глитазони, PPAR-гама агонисти) - перорални средства за лечение на тип 2 диабет, популярни като “инсулинови очувствители”. Той намалява инсулиновата резистентност и подобрява инсулиновата чувствителност на скелетните мускули, адипозната тъкан и черния дроб като е възможно да запазва и бета-клетъчната функция (нейното прогресивно влошаване се смята за главната и понастоящем почти неизбежна причина за прогресията на тип 2 диабет). Пиоглитазон, прилаган еднократно дневно, помага също за контрола на кръвната глюкоза на гладно и постпрандиално. Тези качества на препарата са клас-ефекти. Допълнително и в сравнение с rosiglitazone, Actos има по-желани ефекти върху липидния профил - намалява нивата на триглицеридите и повишава HDL-холестерола при пациенти с тип 2 диабет, без да води до достоверни промени в LDL-холестерола с сравнение с плацебо. Розиглитазон повишава освен HDL-C, но и общия холестерол и LDL-C и ефектите му върху плазмените триглицериди зависят от тяхното изходно ниво (8). В това отношение изглежда, че двата налични в момента представителя на класа имат различни ефекти върху дислипидемията при пациентите с тип 2 диабет (8).

Пиоглитазон има по-благоприятни ефекти върху триглицеридите, общия холестерол и LDL-С след нагаждане към съответните изходни липидни нива. Това посочи анализ (9) на данните от 19 клинични, двойно-слепи, плацебо-контролирани проучвания на пиоглитазон (15, 30 и 45 mg/дневно) и розиглитазон (4 и 8 mg/дневно) върху липидните показатели при пациенти с тип 2 диабет (n=5304, от които 3236 на лечение с розиглитазон и 2068 - с пиоглитазон). Пациентите, които са приемали пиоглитазон, са били по-обезни на старта и с по-изразени базална хипергликемия и дислипидемия (повишени TG и намален HDL-C) в сравнение с групите на розиглитазон. Розиглитазон 8 mg/дневно е бил свързан с по-голямо повишение на общия холестерол и на LDL-С в сравнение с по-ниската доза (4 mg/дневно). Пиоглитазон, прилаган в доза 30 mg/дневно, е показал по-голяма редукция на TG в сравнение с 15 mg/дневно. Авторите все пак допуснаха, че наблюдаваната от тях разлика между фармакологичните ефекти на двата препарата може да се дължи също така и на различните популации, участвали в проучванията (различните изходни нива на липидите и липопротеините да са повлияли резултатите).

Тиазолидиндионите (пиоглитазон и розиглитазон) са синтетични лиганди на рецептора-гама на активатора на пероксизомния пролифератор (PPAR-гама) и упражняват своето действие чрез активиране на транскрипцията на гени, между които са и гените, регулиращи диференциацията на адипоцитите и адипогенезата, както и глюкозния и липидния метаболизъм. Прецизният механизъм на действие на тиазолидиндионите остава неизвестен и е обект на усилено изучаванe.

Страничните ефекти на двата препарата, възникващи по-често при лекуваните с тях пациенти в сравнение с контролите на плацебо, са задръжка на течности и оточност.

Използвани източници:

1. Edwards GC et al. Long-term combination therapy with pioglitazone plus metformin for type 2 diabetes: randomised comperative study with gliclazide plus metformin. Presented at IDF‘2003, Paris, France

2. Edwards GC et al. The effects of pioglitazone, metformin and gliclazide as monotherapy or in combination on 3-hour OGTT investigations. Presented at IDF‘2003

3. Almajali KMS et al. Impact of lipid and lipoprotein metabolism in type 2 diabetes: pioglitazone vs sulfonylurea-based therapy at similar glycemic control. Presented at IDF‘2003

4.Urquhart R et al. The effects of pioglitazone, metformin or gliclazide therapy on urinary albumine creatinine ratio - modification of a cardiovascular risk marker. Presented at IDF‘2003

5. Lee CE et al. Favourable effects of pioglitazone mono or combination therapy on the atherogenic index of plasma - a surrogate marker of LDL particle size. Presented at IDF‘2003

6. Eckland D et al. Cardiak safety of pioglitazone in comparison with metformin and gliclazide. Presented at IDF‘2003

7. Haffner SM et al. Insulin sensitivity in subjects with type 2 diabetes. Relationship to cardiovascular risk factors: the Insulin Resistance Atherosclerosis Study (IRAS). Diabetes Care 1999, 22:562-68

8. Diamant M, Heine RJ. Thiazolidinediones in type 2 diabetes mellitus: current clinical evidence. Drugs 2003, 63(13):1373-1405

9. Van Wijk JP, De Koning EJ et al. Thiazolidinediones and blood lipids in type 2 diabetes. A summary analysis. Arterioscler Thromb Vasc Biol 2003, Aug 7